Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-378/02: Waterschap Zeeuws Vlaanderen, Заключение от 18 ноември 2004 г.
Има ли орган, управляван от публичното право, по отношение на придобит от него капиталов актив, който предоставя срещу възнаграждение на трето лице, при което предоставяне трябва да се счита за данъчно задължено лице, право да коригира платения данък върху оборота във връзка с това придобиване съгласно член 20 (по-специално параграфи 2 и 3) от Шестата директива, доколкото е използвал този актив за дейности, които извършва като публичен орган по член 4 от тази директива?
Има ли орган, управляван от публичното право, съгласно Шестата директива, право изцяло да изключи капиталов актив, използван частично за дейности като данъчно задължено лице и частично за дейности като публичен орган, от своите капиталови активи, както Съдът на Европейските общности е постановил по отношение на данъчно задължени физически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/02: Panayotova и др., Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.
Следва ли отговорът, даден от Съда на въпрос 4 в решението му от 27 септември 2001 г. по дело C-257/99 Barkoci и Malik, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с член 45 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране с България, с член 44, параграф 3 във връзка с член 58 от Споразумението за асоцииране с Полша и с член 45, параграф 3 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране със Словашката република компетентният орган, при разглеждане на подадено в Нидерландия заявление за разрешение за постоянно пребиваване с оглед на установяване съгласно Споразумението за асоцииране, да се въздържа от разглеждане на съдържанието на заявлението единствено на основание, че заявителят не притежава разрешение за временно пребиваване
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че материалните изисквания за влизане са явно и очевидно изпълнени?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, и ако да — какво, дали лицето, подаващо заявление за разрешение за постоянно пребиваване, пребивава законно в Нидерландия към момента на подаване на заявлението, независимо дали на основание, различно от разрешение за временно пребиваване, като например „свободния период“, посочен в член 8 от Vreemdelingenwet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/03: Toeters и Verberk, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.
Следва ли член 3, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 да се тълкува в смисъл, че срок, изразен в седмици, като този, предвиден в член 50а от Регламент (ЕИО) № 3886/92, изтича с изтичането на последния час на деня от последната седмица, който е същият ден от седмицата като деня, в който е извършено клането?
Може ли държава членка, при прилагането на член 50а от Регламент № 3886/92, да определя момента на подаване на заявление за премия въз основа на национални процесуални правила, които се прилагат в нейната национална правна система за сравними национални срокове за подаване на заявления?
Следва ли член 50а от Регламент № 3886/92 да се тълкува в смисъл, че заявление за премия може да се счита за подадено в срок само ако компетентният орган го е получил преди изтичането на срока?
Действителен ли е член 50а от Регламент (ЕИО) № 3886/92, доколкото той изключва възможността заявителят да получи премията изцяло, когато срокът за подаване на заявления е надвишен, независимо от начина и степента на това надвишаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/03: Optiver и др., Заключение от 9 ноември 2004 г.
Дали Директива 69/335, и по-специално тълкуването на членове 11 и 12, препятства налагането на такса, както е описано по-горе, на институции за ценни книжа във връзка с техните брутни печалби от сделки с ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/03: Artrada и др., Съдебно решение от 28 октомври 2004 г.
Следва ли понятието „мляко за производството на млечни продукти“ по член 2, параграф 2 от Директива 92/46/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща (също) млечните съставки на продукт, който съдържа и други немлечни съставки и при който млечната съставка не може да бъде отделена от немлечните съставки?
Следва ли понятието „млечни продукти“ по член 2, параграф 4 от Директива 92/46/ЕИО да се отнася само до крайни продукти или също и до полуготови продукти, които трябва да претърпят по-нататъшна обработка, преди да бъдат предложени за продажба на потребителя
В случай че член 2, параграф 4 от Директива 92/46/ЕИО обхваща и полуготови продукти, според какви критерии трябва да се определи дали млякото или млечният продукт представлява съществена част от продукта, било по отношение на количеството, било за характеристиката на тези продукти, както е посочено в член 2, параграф 4 от Директива 92/46/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/01: van den Berg/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 28 октомври 2004 г.
Допустимо ли е вредите, настъпили след прехвърлянето на първоначалното стопанство, да не бъдат приписани на Общността поради липса на причинно-следствена връзка между отказа за предоставяне на референтно количество и последващата продажба на стопанството?
Нарушено ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез отказа да се предостави специално референтно количество на производител, който е прехвърлил първоначалното си стопанство, като се има предвид националната административна практика?
Може ли производителят да се позове на отказ от страна на институциите на Общността да се позовават на изтекла давност по силата на Комуникацията от 5 август 1992 г., така че искът му за обезщетение да не бъде счетен за погасен по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/03: VEMW и др., Заключение от 28 октомври 2004 г.
I.(a) Може ли член 86, параграф 2 ЕО да бъде изтъкнат като основание за продължаване на предоставянето на специално право на дружество, което по-рано е било натоварено с изпълнението на задачи от общ икономически интерес и което е поело определени задължения във връзка с това изпълнение, за да му се даде възможност да изпълни тези задължения след приключване на конкретната задача, възложена му?
(b) Ако на този въпрос се отговори утвърдително, не е ли невалидно правило, което предвижда преференциално разпределение за период от десет години на половината до една четвърт (намаляваща с времето) от капацитета за трансграничен пренос на електроенергия на съответното предприятие, тъй като:
1. не е пропорционално по отношение на — обществения — интерес, който обслужва;
2. засяга търговията в такава степен, че противоречи на интересите на Общността?
II.(a) Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него забрана за дискриминация е ограничена до изискването операторът на системата да не прави разлика при предоставянето на достъп до системата чрез технически правила?
Ако е така, следва ли методът за разпределение, отнасящ се до капацитета за трансграничен пренос на електроенергия, да се счита за техническо правило по смисъла на посочената разпоредба?
(b) В случай че методът за разпределение трябва да се счита за техническо правило или в случай че член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията не е ограничен до технически правила, съвместимо ли е с посочената забрана за дискриминация правило, съгласно което се предоставя преференциален трансграничен преносен капацитет за договори, сключени във връзка с конкретна обществена задача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/03: D., Заключение от 26 октомври 2004 г.
1) Противоречи ли правото на Общността, и по-специално член 56 и сл. ЕО, на законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което местен данъкоплатец винаги има право на приспадане на данъчно облекчение по отношение на данък върху богатството, докато данъкоплатец, който не е местен, няма такова право в случай, че разглежданите активи се намират предимно в държавата на пребиваване на данъкоплатеца (в която не се събира данък върху богатството)?
2) Ако не, има ли значение в случая, че Нидерландия е предоставила по силата на двустранен договор на лица, пребиваващи в Белгия, които във всички други отношения са в сравними обстоятелства, право на данъчно облекчение (като и в Белгия не се събира данък върху богатството)?
3) Ако на някой от предходните два въпроса се отговори утвърдително, противоречи ли правото на Общността на схема за съдебни разноски като разглежданата, съгласно която по принцип се възстановява само ограничена част от съдебните разноски, когато гражданин спечели дело пред националните съдилища за нарушение на правото на Общността от държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/03: Oulane, Заключение от 21 октомври 2004 г.
1) Следва ли третият параграф на член 4, параграф 2 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че правото на пребиваване, предоставено в него на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, трябва да бъде признато от органите на държавата членка, в която това лице се позовава на правото си на пребиваване, едва след като представи валидна лична карта или паспорт
2a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността, по-специално по отношение на принципа на недискриминация и свободата на предоставяне на услуги, основания за изключение, така че органите на държавата членка да са длъжни да предоставят на това лице възможност да представи валидна лична карта или паспорт
2b) Има ли значение за отговора на въпрос 2a обстоятелството, че националното право на държавата членка, в която лицето се позовава на правото си на пребиваване, не налага на собствените ѝ граждани общо задължение да доказват самоличността си
2c) Ако отговорът на въпрос 2a е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността някакви изисквания относно срока, в който тази държава членка трябва да предостави възможност на заинтересованото лице да представи валидна лична карта или паспорт, преди да наложи административна санкция под формата на заповед за предполагаемо незаконно пребиваване
2d) Представлява ли административна санкция под формата на заповед, както е посочено във въпрос 2c, а именно налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. преди изтичането на срока, посочен във въпрос 2c, санкция, която непропорционално засяга свободата на предоставяне на услуги
3a) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, представлява ли пречка за свободата на предоставяне на услуги понастоящем налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. в интерес на обществения ред на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, докато не докаже правото си на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт, дори когато няма очевидна, настояща и сериозна опасност за обществения ред
3b) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение срокът, в който тази държава членка е предоставила възможност за представяне на валидна лична карта или паспорт, за целите на установяване дали възпрепятстването е оправдано
3c) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение за установяване на оправдаността на възпрепятстването обстоятелството, че държавата членка впоследствие изплаща обезщетение за периода, през който лицето е било задържано в очакване на представяне на доказателство за гражданство чрез валиден паспорт или лична карта, както е обичайно в тази държава членка при незаконно задържане като незаконен чужденец
4) Когато държава членка сама не въвежда общо задължение за доказване на самоличността, изключва ли действащото към момента право на Общността, по-специално с оглед на забраната за дискриминация, възможността държава членка да наложи, във връзка с вътрешния контрол на чужденците, мярка като задържане като незаконен чужденец с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. на лице, което твърди, че е турист, докато не докаже твърдяното си право на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт
5) Докато гражданин на държава членка сам не се позове на правото на пребиваване като получател на услуги пред държавата членка, на чиято територия пребивава, изключва ли действащото към момента право на Общността възможността тази държава членка да не го счита за гражданин, защитен с право на пребиваване по правото на Общността
6) Следва ли понятието „получател на услуги“ в контекста на свободата на предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че дори когато лице пребивава в друга държава членка за дълъг период, евентуално по-дълъг от шест месеца, бъде арестувано там за нарушение, не може да посочи постоянен адрес или местоживеене и освен това няма пари или багаж, самото пребиваване в друга държава членка е достатъчно основание да се приеме, че се получават туристически и други услуги, свързани с краткосрочно пребиваване, като например настаняване и консумация на храна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/02: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват определен процент от акционерите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват физическите лица, отговорни за ежедневното управление на мястото на стопанска дейност на дружеството – собственик на кораб, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има местожителство в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.