Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-198/09: IFB Stroder, Определение от 9 ноември 2009 г.
Възможно ли е компетентните органи да приемат мерки с общо приложение за намаляване на цените на лекарствени продукти без предварително замразяване на цените и при какви условия?
Допуска ли член 4, параграф 1 от Директива 89/105 многократно приемане на мерки за намаляване на цените в рамките на една година или за няколко години?
Какви са задълженията на държавите членки по отношение на възможността за дерогация и мотивираното решение относно мерките за замразяване на цените по член 4, параграф 2 от Директива 89/105?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/08: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 октомври 2009 г.
Изпълнила ли е Италианската република задължението си да осъществява ефективен контрол, инспекция и надзор върху риболовната дейност, по-специално по отношение на забраната за съхраняване на борда и използване на плаващи хрилни мрежи?
Осигурила ли е Италианската република предприемането на подходящи и възпиращи мерки и санкции спрямо лицата, нарушаващи общностната правна уредба относно плаващите хрилни мрежи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/08: ERG и др., Заключение от 22 октомври 2009 г.
1) Трябва ли принципът „замърсителят плаща“ (член 174 ЕО, предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава администрацията да изисква от частни предприемачи да предприемат мерки за отстраняване — единствено поради факта че са установени в зона, замърсена от дълго време, или в зона, граничеща с първата, и че упражняват там своята дейност — независимо от провеждането на каквото и да било разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване?
2) Трябва ли принципът „замърсителят плаща“ (член 174 ЕО, предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава администрацията да възлага отговорността за отстраняване на конкретните екологични щети на субекта, който е носител на вещни права и/или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсения обект, без да установи предварително наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, а единствено поради „местоположението“ на същия (като оператор, развиващ дейност вътре в обекта)?
3) Трябва ли общностната правна уредба, съдържаща се в член 174 ЕО (предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която надхвърляйки принципа „замърсителят плаща“, оправомощава администрацията да възлага отговорността за отстраняване на конкретните екологични щети на субекта, който е носител на вещни права и/или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсения обект, без да установи предварително, наред с наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, и изпълнението на субективното условие за умисъл или небрежност?
4) Общностните принципи в областта на защитата на конкуренцията, закрепени в Договора за създаване на Европейската общност и в директиви 2004/18/ЕО, 93/37/ЕИО и 89/665/ЕИО, допускат ли национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да възлага пряко на частноправни субекти (дружества Società Sviluppo S.p.A. и Sviluppo Italia Aree Produttive S.p.A.) дейности по характеризиране, проектиране и изпълнение на работи по „оздравяване“ — или по-точно по извършване на обществени работи — в рамките на обекти, които са държавна собственост, без предварително да спазва необходимите процедури за възлагане на обществени поръчки?
1. Трябва ли общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага в добавка като „разумни възможности за отстраняване на екологични щети“ допълнителни мерки във връзка с екологичните матрици (представляващи в случая „физическо преграждане с дига“ на крайбрежните морски води), които са различни и последващи по отношение на мерките, първоначално определени след съответна състезателна процедура, вече одобрени, в процес на изпълнение или изпълнени?
2. Трябва ли общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да дава служебно подобни предписания, тоест без да е преценила предварително специфичните за обекта условия, съотношението между разходите за изпълнение на предписаните мерки и разумно предвидимата полза, възможните или вероятни странични щети и вредните последици върху общественото здраве и сигурност, както и необходимото за изпълнението време?
3. Трябва ли, като се има предвид специфичното положение на обекта от национално значение Priolo, общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да дава служебно подобни предписания, чието изпълнение е условие за разрешаването на правомерното използване на земи, които не са пряко засегнати от „оздравяването“, доколкото вече са били предмет на „оздравяване“ или във всеки случай не са замърсени, и се включват в периметъра на обекта от национално значение Priolo?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/08: Acoset, Съдебно решение от 15 октомври 2009 г.
В съответствие ли е с правото на Общността, и по-конкретно с посочените в членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО задължения за прозрачност и за свободна конкуренция, моделът на смесено дружество с един-единствен предмет на дейност, създадено специално за предоставянето на определена обществена услуга с промишлен характер, на което въпросната услуга е пряко възложена и в което частният съдружник с „промишлен“ и „оперативен“ характер е избран чрез конкурентна процедура след проверка както на финансовите и техническите, така и на действително оперативните и управленски изисквания, свързани с услугата, чието предоставяне трябва да се гарантира, и със специфичните действия, които трябва да се извършват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/08: Pontina Ambiente, Заключение от 17 септември 2009 г.
1) Трябва ли членове 12 ЕО, 14 ЕО, 43 ЕО и 46 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като член 3, параграфи 26 и 31 от Закон № 549 от 28 декември 1995 г., които въвеждат специален данък за депонирането на отпадъци и определят срока, в който данъкът трябва да бъде платен, без обаче да изискват възстановяването на същия в разумен срок или да посочват ефективен механизъм за такова възстановяване?
2) Трябва ли член 10 от Директивата относно депонирането на отпадъци да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като член 3, параграфи 26 и 31 от Закон № 549 от 28 декември 1995 г.?
3) Може ли операторът на площадка за депониране да събере от субекта, който предоставя отпадъци за депониране, стойността на парична санкция, наложена за просрочено плащане на такъв данък?
4) Урежда ли се възстановяването на такъв данък от членове 1 и 2 от Директивата относно забавяне на плащанията, така че по силата на член 3 от нея държавите членки да са длъжни да следят за събирането на лихви с възпиращ ефект при просрочено плащане на такъв данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/07: C.A.S./Комисия, Определение от 10 септември 2009 г.
Какви разходи и възнаграждения могат да бъдат признати като подлежащи на възстановяване съдебни разноски в съответствие с член 73, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Кои критерии следва да се прилагат при определяне на размера на адвокатския хонорар за възстановяване от насрещната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/07: Sea, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
В съответствие ли е с общностното право и по-специално със свободата на установяване или със свободното предоставяне на услуги, със забраната за дискриминация и със задълженията за равно третиране, прозрачност и свободна конкуренция, предвидени в членове 12 ЕО, 43 ЕО, 45 ЕО, 46 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО, прякото възлагане на услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на твърди битови и приравнени на тях отпадъци на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти и чийто устав е изменен по посочения в мотивите начин, за да бъде съобразен с член 113 от Законодателен декрет № 267/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/07: Severi, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент № 2081/92 (понастоящем Регламент № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 89/104 […] да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.