Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-15/08: Парламент/Donnici, Определение от 13 януари 2009 г.
Обхватът на правомощията на Европейския парламент по член 12 от Акта от 1976 г. при проверката на пълномощията на членовете му и възможността за контрол върху национални избирателни процедури.
Приложимостта на член 6 от Акта от 1976 г. към кандидати за членове на Европейския парламент и връзката му със свободата и независимостта на членовете.
Значението на евентуална незаконосъобразност на национален акт за решенията на Европейския парламент относно пълномощията, както и критериите при преценка на неотложност и претегляне на интереси в обезпечително производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/07: Комисия/Италия, Съдебно решение от 22 декември 2008 г.
Съвместимо ли е изключването на определени отпадъци, предназначени за използване в металургичната дейност, и на висококачественото отпадъчно гориво (CDR-Q) от приложното поле на националното законодателство относно отпадъците с определението за „отпадък“ по член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО?
Може ли държава членка да транспонира Директива 75/442/ЕИО, като изключи определени категории отпадъци от приложното поле на националното законодателство, без да наруши задълженията си по тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/07: Bavaria и Bavaria Italia, Заключение от 18 декември 2008 г.
1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността на други актове, от гледна точка на следното: Нарушаване на основни принципи — с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, и която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО (предишен член 38) и 37 ЕО (предишен член 43), изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на [Регламент № 2081/1992], — с довода че член 17 от [Регламент № 2081/92] е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от [Регламент № 692/2003], с член 15 от който се отменя член 17 от [Регламент № 2081/92] по посочените съображения, Неспазване на някои формални изисквания — с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от [Регламент № 2081/92] условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия, — с довода, че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия, след получаването на заявката, са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на указанието „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. по дело Carl Kühne и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517), — с довода, че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента, което става на 24 юли 1993 г.), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за възможни допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, въпреки че крайният срок отдавна е бил изтекъл, Неспазване на съществени условия — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от [Регламент № 2081/92], за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С–312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна, — с довода, че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от [Регламент № 2081/92], — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не би трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от [Регламент № 2081/92], доколкото предвид „репутацията и известността“ на баварските марки и „продължителността на използването им“ регистрацията „може да заблуди потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта“
2) При условията на евентуалност, в случай че първият въпрос бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли [Регламент № 1347/2001] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/07: Lodato & C., Заключение от 27 ноември 2008 г.
Дали общностното право, произтичащо от Насоките за помощите за заетост, от Насоките за национална регионална помощ и от Регламент (ЕО) № 2204/2002 […], следва да бъде тълкувано в смисъл, че за да се определи дали е било налице увеличение на броя работни места, трябва да се сравнява средният брой на РЕГ за годината, предхождаща наемането, със средния брой на РЕГ за годината, следваща наемането, или напротив, общностното право следва да се тълкува в смисъл, че сравнението трябва, и дори просто може, да се прави между средния брой на РЕГ за годината, предхождаща наемането, и точния брой на личния състав на предприятието към деня на наемането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/07: S.A.BA.R./Комисия, Определение от 25 ноември 2008 г.
Какъв е началният момент на процесуалния срок за подаване на жалба за отмяна срещу акт на институция на Европейския съюз при условията на член 230 ЕО и член 26 от Регламент № 659/1999?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/07: TEA/Комисия, Определение от 25 ноември 2008 г.
В кой момент започва да тече срокът за обжалване на акт на Комисията съгласно член 230, пета алинея ЕО?
Компетентен ли е съдът на Общността да се произнесе по жалба, насочена към установяване приложното поле спрямо лицата на решение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/07: A. Menarini и др., Заключение от 13 ноември 2008 г.
1.
Доколкото [член 4, параграф 1 от Директива 89/105] се отнася до „намаление на цените […], ако има такова“, трябва ли тази разпоредба да се разбира в смисъл, че освен представляващото мярка от общ характер замразяване на цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, тя допуска да се използва и друга мярка от общ характер, състояща се във възможността да се намалят цените на всички лекарствени продукти или само на някои категории от тях, или изразът „намаление на цените […], ако има такова“ се отнася изключително до лекарствените продукти, чиито цени вече са били замразени?
2. Доколкото задължава компетентните органи на държавите членки в случай на замразяване на цените поне веднъж годишно да проверяват дали макроикономическите условия оправдават поддържането на това замразяване, може ли член 4, параграф 1 [от Директива 89/105] да се тълкува в смисъл, че ако отговорът на първия поставен въпрос допуска намаление на цените, то е възможно тази мярка да се прилага няколко пъти в рамките на една година, и то в продължение на няколко години (от 2002 г. до 2010 г.)?
3. В светлината на [същия] член 4 […], тълкуван с оглед на съображенията на Директивата [89/105], в които се посочва основната цел на мерките за контрол върху цените на лекарствени продукти, състояща се в „издигане на равнището на общественото здраве чрез осигуряване наличието на достатъчни количества лекарствени продукти на приемливи цени и [и изискването да се избягват различията в мерките, които могат] да възпрепятстват или нарушат търговията с лекарствени продукти в рамките на Общността“, може ли приемането на мерки, които се отнасят до „прогнозните“, а не до „констатираните“ разходи, да се счита за съвместимо с общностното право (въпросът се отнася и до двата случая)?
4. Трябва ли изискванията, свързани със съобразяването с тавана на разходите за лекарствени продукти, които всяка държава членка е компетентна да определя, да се свързват единствено с разходите за лекарствени продукти, или може да се счита, че е в правомощията на държавите членки да вземат предвид и сведения относно другите разходи по здравеопазване?
5. Трябва ли произтичащите от Директивата [89/105] принципи на прозрачност и участие на заинтересованите предприятия в мерките за замразяване или общо намаление на цените на лекарствените продукти да се тълкуват в смисъл, че следва винаги и във всички случаи да се предвиди възможност за изключване от наложената цена (член 4, параграф 2 от Директивата [89/105]) и конкретно участие на предприятието заявител, като се има предвид, че администрацията е длъжна да се мотивира при евентуален отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.