Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-122/02: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 16 януари 2003 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Директива 98/83/ЕО поради неизпълнение на задължението за приемане на всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране в националното право в предвидения срок?
Изпълнило ли е Кралство Белгия задължението си да информира изцяло Европейската комисия относно мерките за транспониране на Директива 98/83/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/02: ATRAL, Заключение от 12 декември 2002 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения, Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, отнасящи се до електромагнитната съвместимост, и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие да се тълкуват: (a) като приложими към алармени системи и мрежи, по-специално към продукти от този тип, които използват радиопредаване, известни като безжични алармени системи, (b) и, ако отговорът е положителен, като осигуряващи достатъчно значителна хармонизация в тази област, така че национални разпоредби, регулиращи същата област, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. относно охранителните фирми, фирмите за сигурност и вътрешните охранителни служби и Кралския указ от 23 април 1999 г., с който се определя процедурата за одобряване на алармените системи и мрежи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., трябва непременно да се съобразяват с тях?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: – Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., член 5 от Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като забраняващи национални разпоредби, които, както член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварителна процедура за разрешение, отнасяща се до компоненти на тези алармени системи и мрежи, които отговарят на изискванията на посочените директиви
– Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г., Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. и Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. да се тълкуват като установяващи съществените изисквания, по отношение на алармените системи и мрежи, за електрическа безопасност, електромагнитна съвместимост и радиооборудване и, следователно, като изключващи национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и мрежи предмет на изисквания, различни от установените в тези директиви
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи, които не са обхванати от мерки за хармонизация на Общността, да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект позволява на държава членка да приеме национални разпоредби, като Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, които държавата счита, че мерките за хармонизация на Общността не вземат предвид или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че мерките за хармонизация на Общността вече не вземат предвид тази причина или изискване, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: – Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които, вместо да прилагат изискването за взаимно признаване към самите алармени системи и мрежи, ограничават изискването за взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара на държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 12 от Закона от 10 април 1990 г. и Кралския указ от 23 април 1999 г., които налагат предварителна процедура за одобрение за пускането на пазара на държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като втората алинея на член 2 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват алармените системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, да носят национален знак за съответствие
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които изискват компонентите на алармените системи и мрежи да преминат същите изпитвания в упълномощена лаборатория, както оборудването, пуснато на пазара за първи път
– Следва ли членове 28—30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект се прилага към национални разпоредби, като член 9 от Кралския указ от 23 април 1999 г., които правят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и мрежи, законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, предмет на предварително одобрение и на изпитвания и специфични технически изисквания, като се позовава абстрактно на императивна причина или наложително изискване, като защита на потребителите и/или обществения ред, или, с други думи, без конкретно да се докаже или че императивната причина или наложителното изискване действително съществува, или че ограничителната мярка е пропорционална на преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/00: der Weduwe, Съдебно решение от 10 декември 2002 г.
Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че, когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна,
tази разпоредба от Договора не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели;
(2) тази разпоредба не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не желаят да се позоват на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дадат показания като заподозрени, когато не желаят да се позоват на правото си да мълчат;
(3) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка;
(4) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), като същевременно не се позовават или не желаят да се позоват на правото си да мълчат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/01: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 5 декември 2002 г.
Изпълнени ли са изцяло и правилно задълженията за транспониране на Директива 92/43/ЕИО относно опазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна във Фламандския регион?
Изпълнени ли са изцяло и правилно задълженията за транспониране на Директива 92/43/ЕИО относно опазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна в Регион Брюксел-Столица, по-специално по отношение на задължението за информиране на Комисията за компенсаторните мерки, прилагането на системата за защита на специалните защитени зони и задължението за насърчаване на образованието и информацията за опазване на видовете и местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/01: van Lent, Заключение от 5 декември 2002 г.
Препятстват ли разпоредбите на Общността, по-специално член 39 ЕО (бивш член 48 от Договора за ЕО) и член 10 ЕО (бивш член 5 от Договора за ЕО), държава членка да изисква регистрация на превозно средство, което принадлежи на лизингова компания, установена в съседна държава членка, отдадено под наем на работодател и използвано от работник, който пребивава в първата посочена държава членка, на разстояние, по-конкретно, около 200 км от мястото му на работа, като същият работник пребивава в първата посочена държава членка през седмицата и използва превозното средство за изпълнение на трудовия си договор, както и през свободното си време, включително през уикендите и по време на отпуските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/01: Robelco, Съдебно решение от 21 ноември 2002 г.
Трябва ли член 5, параграф 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че възможността, предвидена в него за защита от държавите членки, може да бъде предоставена само срещу използването на знак, идентичен с марката, или може да бъде предоставена и срещу използването на знак, подобен на марката?
Ако тази защита може да бъде предоставена и срещу знак, подобен на марката, изисква ли неправомерната прилика по смисъла на посочения член възможност за възникване на объркване или е достатъчна вероятност за асоцииране, в смисъл че в съзнанието на лицата, които се сблъскват с марката и знака, едното ще напомня за другото, без да възниква объркване, или изобщо не трябва да съществува вероятност за асоцииране в това отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/01: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 19 ноември 2002 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Директива 97/11/ЕО, като не са приети в срок всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното изпълнение или, алтернативно, като не са съобщени на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/01: Комисия/Белгия, Заключение от 7 ноември 2002 г.
Неизпълнение на задължението за пълна транспозиция на член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО
Неизпълнение на задължението за автоматично обвързване на класифицирането на даден обект като специална защитена зона с прилагането на адекватен правен режим на защита
Неизпълнение на задължението за осигуряване на безспорна правна сила на картите, определящи границите на специалните защитени зони
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 5 ноември 2002 г.
Допустимо ли е Кралство Белгия да сключи и прилага двустранно „open skies“ споразумение със Съединените американски щати, с което се нарушава изключителната външна компетентност на Европейската общност в областта на въздушния транспорт?
Съвместими ли са клаузите на двустранното споразумение между Кралство Белгия и Съединените американски щати относно тарифите, компютъризираните резервационни системи и изискванията за собственост и контрол на авиокомпаниите с разпоредбите на член 5 и член 52 от Договора за ЕО и съответното вторично законодателство на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/99: Enichem/Комисия, Съдебно решение от 15 октомври 2002 г.
Нарушено ли е изискването за законосъобразен състав на съда съгласно член 10, параграф 1 и член 32, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд?
Може ли Комисията да приеме ново решение след отмяна на предходното, без да нарушава принципа на материалната сила на съдебното решение?
Позволява ли принципът non bis in idem Комисията да наложи санкция за същото поведение след отмяна на първоначалното решение по формални причини?
Загубват ли валидност всички подготвителни административни действия, извършени преди отмяната на първото решение на Комисията?
Изисква ли се провеждане на нова административна процедура и нови процесуални гаранции след отмяна на първото решение на Комисията?
Изтекла ли е давността за налагане на санкции от Комисията към момента на приемане на второто решение?
Спазено ли е изискването за произнасяне в разумен срок по административната и съдебната процедура?
Нарушено ли е правото на неприкосновеност на жилището при извършване на проверки от Комисията?
Спазено ли е правото на лицето да не се самоинкриминира при събирането на доказателства от Комисията?
Нарушено ли е задължението за служебна тайна и правото на защита чрез ограничаване на достъпа до преписката на Комисията?
Нарушено ли е правото на защита поради ограничен достъп до преписката на Комисията?
Нарушено ли е правото на справедлив процес и принципът на индивидуална отговорност при организацията на устното производство и при преценката на доказателствата?
Спазени ли са изискванията за мотивиране на решението на Комисията относно избора да приеме второ решение след отмяна на първото?
Достатъчно мотивирана ли е методиката за определяне на размера на глобите от Комисията?
Може ли Комисията да носи отговорност за вреди, причинени на дружествата в резултат на отмененото решение?
Извършена ли е достатъчна оценка на икономическия контекст на нарушението?
Наложена ли е неправомерно колективна отговорност на дружествата?
Правилно ли е определено лицето, носещо отговорност за нарушението, и взета ли е предвид релевантната оборотна стойност при определяне на глобата?
Допусната ли е правна грешка при тълкуването на доказателствата, свързани с началото и характера на нарушението?
Правилно ли е приложен член 85, параграф 1 от Договора и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 по отношение на установяването на нарушението и размера на глобата?
Спазено ли е изискването за съразмерност при определяне на размера на глобите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобите?
Достатъчно ли е мотивирана оценката на пазарния дял при определяне на глобата?
Следва ли глобата да бъде отменена или намалена поради нарушение на принципа за произнасяне в разумен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.