Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-284/03: Temco Europe, Съдебно решение от 18 ноември 2004 г.
Следва ли член 13Б, буква б) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че сделки, които според белгийското право представляват договори за неопределен срок, по силата на които едно дружество чрез няколко договора едновременно предоставя на свързани дружества право да ползват един и същ недвижим имот срещу възнаграждение, определено частично, но по същество въз основа на заеманата площ, при положение че присъщата несигурност на правото на ползване липсва поради това, че прехвърлителят и приобретателят са под общо управление, представляват отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на правото на Общността, или, с други думи, обхваща ли самостоятелното понятие по правото на Общността „отдаване под наем на недвижим имот“ по член 13Б, буква б) от Шестата директива ползването срещу възнаграждение на недвижим актив за цели, различни от тези на стопанската дейност на данъчно задълженото лице — определение, възприето в член 44, параграф 3, точка 2 in fine от Кодекса за ДДС — тоест предоставянето по лицензия за неопределен срок на неексклузивно право на ползване срещу месечно възнаграждение, макар и променливо и частично зависещо от печалбата на една от страните по договора, когато присъщата несигурност на лицензията липсва поради това, че прехвърлителят и приобретателят са под общо управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/03: Fabricom, Заключение от 11 ноември 2004 г.
1. Препятстват ли Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, и Директива 98/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 93/38/ЕИО, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността за процедурите за възлагане на поръчки от субекти, действащи в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
1. Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, и Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година за изменение на Директиви 92/50/ЕИО, 93/36/ЕИО и 93/37/ЕИО относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква б) и 3, параграф 1, буква б) от нея, във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и зачитането на правото на собственост, гарантирано по-специално с Протокол № 1 от 20 март 1952 година към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, възможността на всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с обществена поръчка за строителство, доставки или услуги, да кандидатства за участие или да подаде оферта за тази поръчка, когато на това лице не е предоставена възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е могъл да изкриви конкуренцията?
2. Би ли бил различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с този принцип, свобода и право, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?
3. Може ли Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и строителство, и по-специално членове 2, параграф 1, буква а) и 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с всяко лице, което е било натоварено с извършването на изследвания, изпитвания, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да изкриви нормалните условия на конкуренция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/03: BBL, Съдебно решение от 21 октомври 2004 г.
Явяват ли се sociétés d’investissement à capital variable (инвестиционни дружества с променлив капитал) (SICAV), учредени в държава членка и имащи за единствен предмет колективното инвестиране в прехвърляеми ценни книжа на капитал, набран от обществеността съгласно Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа (ПКИПЦК), данъчно задължени лица по смисъла на член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, така че когато услуги по смисъла на член 9, параграф 2, буква е) от тази директива се предоставят на тези SICAV, мястото на предоставяне на тези услуги да е мястото, където SICAV са установили седалището си?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, разрешаването на делото налага да се определи какви видове услуги, предоставяни на SICAV, могат да се ползват от освобождаването по член 13Б, буква д), точка 6 от Шестата директива: необходимо ли е в този контекст да се прави разграничение между услуги, които се състоят в оказване на помощ и консултации по управление, от една страна, и услуги по управление в тесния смисъл, от друга, като последните се различават от първите по това, че предполагат правомощие на управляващия да взема решения относно управлението и разпореждането с управляваните активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/02: Siomab, Съдебно решение от 19 октомври 2004 г.
Когато държава членка прибягва до механизма, при който компетентният орган по изпращане уведомява за товарителницата съгласно членове 3, параграф 8 и 6, параграф 8 от Регламента, следва ли членове 3, параграф 8, 4, параграф 3, 6, параграф 8, 7, параграф 4 и 26 от Регламента да се тълкуват в смисъл, че:
а) компетентният орган по изпращане по смисъла на Регламента, който е оправомощен да провери дали планираното изпращане, класифицирано в уведомлението като „изпращане на отпадъци за оползотворяване“, действително отговаря на тази класификация, може, когато счита, че класификацията е неправилна,
– да откаже да предаде товарителницата поради тази неправилна класификация и да поиска от нотификатора да му предаде нова товарителница,
– да предаде товарителницата след прекласифициране на планираното изпращане като „изпращане на отпадъци за обезвреждане“,
– да предаде товарителницата, съдържаща неправилната класификация, като незабавно придружи предаването ѝ с възражение, основано на тази неправилна класификация,
б) или, напротив, че компетентният орган по изпращане е длъжен да изпрати уведомлението, както е класифицирано от нотификатора, до компетентния орган по местоназначение, като запази правото, ако счита, че целта на изпращането е неправилно класифицирана, също да повдигне мотивирано възражение въз основа на тази погрешна класификация, едновременно или впоследствие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/03: Merck, Sharp & Dohme, Заключение от 30 септември 2004 г.
Следва ли срокът от 90 дни, който може да бъде удължен с още 90 дни, посочен в първата алинея на член 6, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на националните системи за здравно осигуряване, да се счита за само ориентировъчен срок или за задължителен срок и, ако срокът е задължителен, какви са последиците от неговото изтичане по отношение на отговора, който следва да бъде даден на заявлението за включване на лекарствен продукт в списъка на лекарствените продукти, покривани от системата за здравно осигуряване?
Следва ли изтичането на срока да се счита за включване в посочения списък?
Следва ли срокът от 90 дни, който може да бъде удължен с още 90 дни, посочен в първата алинея на член 6, параграф 1 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, регулиращи цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на националните системи за здравно осигуряване, да се счита за стриктен срок, който изключва, след изтичането му, приемането на каквото и да било решение, дори когато първоначално прието решение в рамките на срока е било отменено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/03: Papismedov и др., Заключение от 30 септември 2004 г.
1. Трябва ли стоките, за които е подадена обобщена декларация с неправилно наименование/търговско наименование („кухненски съдове“ вместо цигари), или стоките, които са декларирани с неправилно наименование/търговско наименование за целите на митническа процедура (като например процедурата за външен общностен транзит), да се считат за законно въведени на митническата територия на Общността и съответно за намиращи се под митнически надзор (временно съхранение или митническа процедура), независимо от това дали стоките умишлено или не са били с неправилно наименование/търговско наименование?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли при отстраняване от митнически надзор на стоки, които умишлено или не са били декларирани с неправилно наименование/търговско наименование, да се приеме, че митническото задължение възниква по член 203 от Митническия кодекс на Общността и трябва ли лицето, което е длъжно да изпълни задълженията, произтичащи от временното съхранение на стоките или от използването на митническата процедура, по която стоките (дори и с неправилно наименование) са били поставени, също да се счита за длъжник по митническото задължение?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, при установяване от страна на митническите органи, че стоките под митнически надзор са били декларирани, умишлено или не, с неправилно наименование/търговско наименование, докато стоките не са били (към този момент) отстранени от митнически надзор и митническите органи все още са имали достъп до стоките, трябва ли да се приеме, че митническото задължение за стоките, които са били декларирани с неправилно наименование/търговско наименование, възниква по член 204 от Митническия кодекс на Общността или трябва да се приеме, че за тези стоки все още не е възникнало митническо задължение?
4. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли стоките, които умишлено или не са били декларирани с неправилно наименование/търговско наименование, да се считат за незаконно въведени на митническата територия на Общността (т.е. внесени в нарушение на разпоредбите на членове 38—41 включително и на втора алинея на член 177 от Митническия кодекс на Общността), в резултат на което митническото задължение за тези стоки възниква по член 202 от Митническия кодекс на Общността и лицето, което е подало обобщената декларация или декларацията за митническа процедура, дори и с неправилно наименование/търговско наименование, може да се счита за митнически длъжник само ако може да се счита за длъжник по смисъла на член 202, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/02: Clinique La Ramée и Winterthur, Съдебно решение от 9 септември 2004 г.
Следва ли член 85а от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, приет с членове 2 и 3 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. и изменян с последващи регламенти, да се тълкува в смисъл, че предоставя на Общностите право да искат от трето лице, отговорно за смъртта на длъжностно лице, пълно възстановяване на изплатената на преживелия съпруг пенсия за преживял съпруг съгласно членове 79 и 79а от този Правилник, въпреки че приложимото право относно правото на обезщетение за вреди предвижда, че правото на пенсия за преживял съпруг не е свързано със задължението на причинителя на вредата да обезщети напълно вредите и че вредата, претърпяна от преживелия съпруг вследствие на загубата на доходите на починалата съпруга, е по-малка от размера на изплатената му пенсия за преживял съпруг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/03: My, Заключение от 9 септември 2004 г.
Противоречат ли национални разпоредби, като белгийския Закон от 21 май 1991 г. (създаващ определена връзка между белгийските пенсионни схеми и тези на организации, регулирани от международното публично право) и член 4, параграф 2 от белгийския Кралски декрет от 23 декември 1996 г. (прилагащ членове 15, 16 и 17 от Закона от 26 юли 1996 г. за модернизиране на социалното осигуряване и гарантиране на жизнеспособността на законовите пенсионни схеми), или член 11 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, на членове 2, 3, 17, 18, 39, 40, 42 и 283 от Договора за ЕО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността: (1) доколкото тези национални разпоредби и Правилникът за длъжностните лица не позволяват на гражданин на Европейския съюз, като ищеца, чиято професионална кариера е протекла първо в предприятие или в национална публична служба, а след това в европейската публична служба, или обратно, да сравни пенсионните обезщетения, които би получил по всяка от схемите, било национална или европейска, чрез прехвърляне на придобитите права по другите схеми, и, въз основа на това сравнение, да поиска прехвърляне на тези права или от националната схема към европейската, или обратно, от европейската към националната схема; (2) доколкото, като предвиждат, че заинтересованото лице трябва изрично да се откаже от правото на прехвърляне от белгийската схема към европейската схема или чрез създаване на административна практика в този смисъл, без да е направено посоченото сравнение, тези разпоредби го заблуждават или могат да го заблудят; (3) доколкото тези национални разпоредби не позволяват годините служба като длъжностно лице на Европейския съюз да бъдат взети предвид за целите на ранното пенсиониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/03: Van de Walle и др., Съдебно решение от 7 септември 2004 г.
Следва ли член 1, букви а), б) и в) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на петролна компания, която произвежда въглеводороди и ги продава на управител, който експлоатира една от нейните бензиностанции по договор за самостоятелно управление, изключващ всякаква връзка на подчиненост към компанията, ако такива въглеводороди проникнат в почвата, като по този начин я замърсят, както и подземните води?
Или следва да се приеме, че квалификацията като отпадък по смисъла на посочените разпоредби се прилага само ако замърсената почва е била изкопана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/02: Trojani, Съдебно решение от 7 септември 2004 г.
Може ли лице в положение като това на ищеца в главното производство да претендира право на пребиваване като работник, самостоятелно заето лице или доставчик или получател на услуги по смисъла на членове 39 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО съответно?
Ако не, може ли такова лице да се позове пряко на член 18 ЕО, който гарантира правото на свободно движение и пребиваване на територията на друга държава членка на Съюза, само в качеството си на гражданин на Съюза
Какви са последиците от условията, предвидени в Директива 90/364 и/или „ограниченията и условията“, предвидени в Договора за ЕО, по-специално изискването за минимални средства, което, ако се прилага при влизане в приемащата държава, би лишило лицето от самата същност на правото на пребиваване
Ако, от друга страна, правото на пребиваване възниква автоматично въз основа на гражданството на Съюза, може ли приемащата държава впоследствие да откаже отпускането на минималната социална помощ или социална помощ (неконкурентни обезщетения), ограничавайки правото на пребиваване на основание, че лицето не разполага с достатъчно средства, когато тези обезщетения се предоставят на гражданите на приемащата държава при условия, които и белгийците трябва да изпълнят (доказателство за готовност за работа, доказателство за нужда)
Длъжна ли е приемащата държава да спазва други правила, за да не обезсмисли правото на пребиваване, като например задължение да прецени положението с оглед на факта, че заявлението за минимална социална помощ или социална помощ е временно, или да вземе предвид принципа на пропорционалност (дали тежестта за съответната държава би била неразумна)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.