Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-473/04: Plumex, Заключение от 17 ноември 2005 г.
Явява ли се връчването, предвидено в членове 4—11, основният метод на връчване, а директното връчване по пощата, предвидено в член 14, вторичен метод на връчване, при което първият метод има предимство пред втория, когато и двата са извършени в съответствие с правните изисквания?
В случай че връчването е извършено два пъти — веднъж в съответствие с членове 4—11 и веднъж директно по пощата в съответствие с член 14 — започва ли срокът за обжалване за лицето, на което е връчено, от датата на връчването, извършено в съответствие с членове 4—11, а не от датата на връчването в съответствие с член 14?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/03: Комисия/Белгия, Заключение от 25 октомври 2005 г.
Нарушение на член 18 ЕО и Директива 90/364/ЕИО относно правото на пребиваване, чрез изискването гражданите на Общността, желаещи да пребивават на територията на Кралство Белгия, да разполагат с достатъчни „лични“ средства.
Нарушение на член 4 от Директива 68/360/ЕИО относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване в Общността за работници от държавите членки и техните семейства; член 4 от Директива 73/148/ЕИО относно премахването на такива ограничения по отношение на установяването и предоставянето на услуги; член 2 от Директива 93/96/ЕО и член 2 от Директива 90/365/ЕИО относно правото на пребиваване на студенти и на работници и самостоятелно заети лица, които са прекратили своята професионална дейност, чрез допускане на издаване на заповеди за експулсиране срещу граждани на Общността, които не са представили в определен срок необходимите документи за получаване на разрешение за пребиваване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/04: Van Esbroeck, Заключение от 20 октомври 2005 г.
1. Следва ли член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага в производство пред белгийски съд по отношение на лице, срещу което е образувано наказателно преследване в Белгия след 25 март 2001 г. пред наказателен съд за същите деяния, за които това лице е осъдено с решение на норвежки наказателен съд от 2 октомври 2000 г., и когато наложеното наказание вече е изтърпяно, при положение че съгласно член 2 от [Споразумението] член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция] следва да се прилага и изпълнява от Норвегия едва от 25 март 2001 г.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: 2. Следва ли член 54 от [Шенгенската изпълнителна конвенция], тълкуван във връзка с член 71 от нея, да се разбира в смисъл, че престъпленията по притежание с цел износ и внос по отношение на едни и същи наркотични вещества и психотропни вещества от всякакъв вид, включително канабис, и които се преследват като износ и внос съответно в различни държави, подписали [Шенгенската изпълнителна конвенция] или в които се прилага и изпълнява Шенгенското acquis, се считат за „същите деяния“ по смисъла на член 54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/04: United Antwerp Maritime Agencies и Seaport Terminals, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Следва ли четвъртото тире на член 203, параграф 3 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че „лицето, което е длъжно да изпълни задълженията, произтичащи от временното складиране на стоките“, може да обозначава както лицето, което трябва да представи стоките пред митницата по смисъла на член 40 от Митническия кодекс, така и лицето, което държи стоките след тяхното разтоварване с цел преместване или складиране
Ако отговорът е положителен, могат ли тези лица при обстоятелства като настоящите да се считат за солидарно отговорни за плащането на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/04: Ioannidis, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Противоречи ли на правото на Общността (по-специално на членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО) национална правна уредба на държава членка (като белгийския Кралски декрет от 25 ноември 1991 г. относно безработицата), която предвижда отпускане на помощ за млади безработни, търсещи първа работа, на лица (принципно) под 30-годишна възраст въз основа на завършено средно образование, като прилага към търсещите работа граждани на друга държава членка условието, приложимо и към собствените си граждани, че помощта се отпуска само ако изискваното образование е завършено в учебно заведение, управлявано, субсидирано или признато от една от трите национални общности (както е предвидено в Кралския декрет в точка 2, буква а) от първата алинея на член 36, параграф 1), с което се отказва помощ на млад търсещ работа, който не е член на семейството на работник мигрант, но е гражданин на друга държава членка, в която, преди да се премести в рамките на Съюза, е завършил и получил средно образование, признато за еквивалентно на изискваното от органите на държавата, в която е подадено заявлението за помощ за млади безработни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/04: Espace Trianon и Sofibail, Съдебно решение от 8 септември 2005 г.
Член 1 от Директива 89/665 следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която само членовете на консорциум без правосубектност, който е участвал като такъв в процедура за възлагане на обществена поръчка и не е получил възлагането, действайки съвместно, могат да обжалват решението за възлагане на поръчката, а не само един от членовете му индивидуално?
Ще бъде ли различен отговорът на първия въпрос, ако всички членове на такъв консорциум действат съвместно, но жалбата на един от членовете му бъде обявена за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/03: Mobistar и Belgacom Mobile, Съдебно решение от 8 септември 2005 г.
Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането, чрез законодателство на национален или местен орган, на данък върху инфраструктурите за мобилни и персонални комуникации, използвани за осъществяване на дейности, предвидени в лицензиите и разрешенията?
Като се има предвид, че член 3в от Директива 90/388 се отнася до премахването на „всички ограничения“, следва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането, чрез законодателство на национален или местен орган, на данък върху инфраструктурите за мобилни и персонални комуникации, използвани за осъществяване на дейности, предвидени в лицензиите и разрешенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/03: British American Tobacco International и Newman Shipping, Съдебно решение от 14 юли 2005 г.
Може ли да има „доставка на стоки“ по смисъла на Директивата, с последица, че може да се начисли ДДС:
– при липса на каквото и да е възнаграждение?
– при липса на прехвърляне на правото свободно да се разпорежда със стоките като собственик?
– ако стоките не могат законно да бъдат пуснати на пазара, тъй като са откраднати стоки и/или контрабанда?
Различен ли е отговорът на първия въпрос, ако въпросните стоки са акцизни стоки, по-специално произведен тютюн?
Ако не се начислява акциз върху стоки, които са предмет на акциз, съвместимо ли е с разпоредбите на Директивата да се начислява ДДС в такъв случай?
Могат ли държавите членки да допълват категориите сделки, подлежащи на облагане с ДДС, ако подадат уведомление, както е предвидено в член 27, параграф 2 или член 27, параграф 5 от Директивата, за намерението си да облагат с ДДС на национално равнище в случай на кражба на акцизни стоки от данъчен склад, или член 2 от Директивата е изчерпателен?
Ако уведомлението по член 27, параграф 5 от Директивата се отнася само до авансовото плащане на ДДС чрез данъчни марки, може ли държава членка да допълни категориите сделки, подлежащи на облагане с ДДС, като например изисква плащане на ДДС, когато акцизни стоки са били откраднати от данъчен склад?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/04: Molenbergnatie, Заключение от 30 юни 2005 г.
1) Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс на Общността към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.
2) Ако да, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да се извършва след вписването на размера на митата в счетоводството или, с други думи, трябва ли уведомлението, предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, винаги да бъде предшествано от вписване на митата в счетоводството
3) Води ли закъснялото уведомяване на длъжника за размера на митата — тоест уведомяване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, макар че митническите органи действително са били в състояние да определят точния размер на дължимите мита в рамките на този тригодишен срок — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до погасяване на съответното митническо задължение или до някакво друго правно последствие
4) Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, трябва да бъде направено на длъжника
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва уведомлението за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след вписване в счетоводството) е бил съобщен на длъжника, може да представлява уведомление до длъжника за размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс на Общността, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс на Общността или не указва, че се отнася до уведомление до длъжника за размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/04: Eurocermex/СХВП, Съдебно решение от 30 юни 2005 г.
Спазено ли е изискването за отчитане на цялостното впечатление, което създава заявеният триизмерен марков знак, при преценката за отличителен характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Може ли комбинацията от отделни елементи, всеки от които сам по себе си е лишен от отличителен характер, да придаде отличителен характер на триизмерния марков знак като цяло?
Достатъчно ли е мотивирано решението на Апелативния състав на EUIPO относно липсата на отличителен характер за услугите „ресторанти, барове и снек-барове“?
Може ли да се приеме, че заявеният марков знак е придобил отличителен характер в резултат на използването му по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.