Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-407/05: Reyniers & Sogama, Определение от 6 април 2006 г.
Какви са последиците от липсата на уведомяване на декларанта за тримесечния срок за представяне на доказателство за редовността на транзитната операция или мястото, където е извършено нарушението, по отношение на валидността на уведомлението и събирането на митническото вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/04: Комисия/Белгия, Заключение от 6 април 2006 г.
Нарушение на членове 49 ЕО и 50 ЕО чрез задължаване на възложителите и изпълнителите, които използват нерегистрирани в Белгия оператори в строителния сектор, да удържат 15% от дължимата сума и чрез налагане на солидарна отговорност на тези възложители и изпълнители за данъчните задължения на техните договорни партньори, които не са регистрирани в Белгия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/04: Kerckhaert и Morres, Заключение от 6 април 2006 г.
Следва ли член 56, параграф 1 ЕО (член 73б, параграф 1 от Договора за ЕО към момента на релевантните факти) да се тълкува в смисъл, че забранява ограничение, произтичащо от разпоредба на законодателството за данък върху доходите на държава членка (в случая Белгия), която подлага дивидентите от дружества-резиденти и дивидентите от дружества, установени в друга държава членка, на една и съща единна данъчна ставка, без във втория случай да предвижда приспадане на данъка, удържан при източника в тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/05: EFfCI/Парламент и Съвет, Определение от 30 март 2006 г.
Съществува ли задължение за провеждане на устна процедура преди произнасяне по възражение за недопустимост?
Допустими ли са основания за обжалване, които не са повдигнати пред първоинстанционния съд?
Може ли жалбоподателят да се счита за пряко и индивидуално засегнат по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО във връзка с Директива 2003/15?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/04: Air Liquide Industries Belgium, Заключение от 30 март 2006 г.
1. Следва ли освобождаването от общински данък върху двигателната сила, предоставено единствено за двигатели, използвани в станции за природен газ, с изключение на двигатели, използвани за други промишлени газове, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 87 от консолидираната версия на Договора за създаване на Европейската общност?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е „да“, следва ли националният съд, пред който е предявен иск от данъкоплатец, който не се е ползвал от освобождаването от провинциалния данък върху двигателната сила, да разпореди на публичния орган, който е наложил този данък, да го възстанови на този данъкоплатец, ако установи, че по право или по факти не е възможно публичният орган да го изиска от данъкоплатеца, който се е ползвал от освобождаването от данъка върху двигателната сила?
3. Следва ли данък върху двигателната сила, наложен върху двигатели, използвани за транспортиране на промишлен газ чрез тръбопроводи с много високо налягане, което изисква използването на компресорни станции, да се счита за такса с еквивалентен ефект, забранена от член 25 и сл. от консолидираната версия на Договора, ако е очевидно, че де факто се налага от провинция или община върху транспортирането на промишлен газ извън нейните териториални граници, когато при същите условия транспортирането на природен газ е освободено от такъв данък?
4. Следва ли данък върху двигателната сила, наложен върху двигатели, използвани за транспортиране на промишлен газ чрез тръбопроводи с много високо налягане, което изисква използването на компресорни станции, да се счита за вътрешно облагане, забранено от член 90 и сл. от Договора, ако е очевидно, че транспортирането на природен газ е освободено от този данък?
5. Ако отговорът на горните въпроси е „да“, оправдан ли е данъкоплатец, който е платил данъка върху двигателната сила, да иска възстановяване на този данък от 16 юли 1992 г., датата на постановяване на решението Legros?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/04: Lidl Belgium, Заключение от 29 март 2006 г.
1) Следва ли член 3a, буква а) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнението на общото ценово равнище на рекламодателите с това на конкурентите, при което се прави екстраполация въз основа на сравнение на цените на извадка от продукти, е недопустимо, доколкото във всички случаи създава впечатление, че рекламодателят е по-евтин по отношение на цялата си гама продукти, докато сравнението се отнася само до ограничена извадка от продукти, освен ако рекламата не позволява да се установи кои и колко продукти на рекламодателя, от една страна, и на конкурентите, използвани в сравнението, от друга страна, са били сравнени, и не позволява да се установи къде се намира всеки конкурент, засегнат от сравнението, и какви са неговите цени в сравнение с тези на рекламодателя и на другите конкуренти, използвани в сравнението?
2) Следва ли член 3a, буква б) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама е допустима само ако сравнението се отнася до отделни стоки или услуги, които удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел, с изключение на продуктови селекции, дори ако тези селекции като цяло, а не непременно по отношение на всеки компонент, удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел?
3) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, при която се прави сравнение на цените на продукти или на общото ценово равнище на конкурентите, ще бъде обективна само ако изброява продуктите и цените, които се сравняват, на рекламодателя и на всички конкуренти в сравнението и позволява да се установят цените, прилагани от рекламодателя и неговите конкуренти, като в този случай всички продукти, използвани в сравнението, трябва да бъдат изрично посочени за всеки отделен доставчик?
4) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че дадена характеристика в сравнителната реклама ще отговаря на изискването за проверимост по тази разпоредба само ако тази характеристика може да бъде проверена по отношение на нейната точност от лицата, към които е насочена рекламата, или е достатъчно, ако характеристиката може да бъде проверена от трети лица, към които рекламата не е насочена?
5) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че цената на продуктите и общото ценово равнище на конкурентите сами по себе си са проверими характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/04: Mobistar, Заключение от 23 март 2006 г.
По отношение на възможността за преносимост на номера, предвидена в член 30 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга):
Дали член 30 от Директивата за универсалната услуга, който предвижда националните регулаторни органи да гарантират, че ценообразуването за взаимно свързване, свързано с предоставянето на преносимост на номера, е ориентирано към разходите, се отнася само до разходите, свързани с трафика към пренесения номер, или се отнася и до тарифите на разходите, които операторите понасят при изпълнението на исканията за пренасяне на номера?
Ако член 30 от директивата се отнася само до разходите за взаимно свързване, свързани с трафика към пренесения номер, трябва ли той да се тълкува:
(а) като предоставя на операторите свобода да договарят търговските условия за тази възможност и като забранява на държавите членки да налагат ex ante търговски условия на предприятията, задължени да предоставят възможността за преносимост на номера по отношение на услугите, предоставяни във връзка с изпълнението на искане за пренасяне?
(б) като не забранява на държавите членки да налагат ex ante търговски условия по отношение на тази възможност на оператори, които са определени като имащи значителна пазарна мощ на даден пазар?
Ако член 30 от директивата трябва да се тълкува като налагащ на всички оператори задължението за ориентиране към разходите по отношение на разходите за пренасяне на номера, трябва ли той да се тълкува като изключва:
(а) национална регулаторна мярка, налагаща специфичен метод за изчисляване на съответните разходи?
(б) национална мярка, която определя ex ante разпределението на разходите между операторите?
(в) национална мярка, която предоставя на националния регулаторен орган правомощието да определя ex ante за всички оператори и за даден период максималния размер на таксите, които операторът-донор може да изисква от оператора-реципиент?
(г) национална мярка, която предоставя на оператора-донор правото да прилага тарифата, определена от националния регулаторен орган, освобождавайки този оператор от задължението да докаже, че прилаганата от него тарифа е ориентирана към собствените му разходи?
По отношение на правото на обжалване, предвидено в член 4 от [Рамковата директива]:
Трябва ли член 4 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че органът, определен да разглежда и решава жалбите, трябва да може да разполага с цялата необходима информация, за да бъдат надлежно взети предвид основанията по същество, включително поверителната информация, въз основа на която националният регулаторен орган е приел решението, което е предмет на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/03: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 23 март 2006 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването гражданин на Съюза да разполага със собствени лични средства, като се изключва възможността да се вземат предвид доходите на партньор, с когото няма правно обвързваща връзка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз автоматичното издаване на заповед за напускане на територията на държавата членка на граждани на Съюза, които не представят в предвидения срок необходимите документи за получаване на разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/04: Kittel, Заключение от 14 март 2006 г.
1) Когато получателят на доставка на стоки е данъчно задължено лице, което е сключило договор добросъвестно, без да знае за измама, извършена от продавача, означава ли принципът на данъчен неутралитет по отношение на данъка върху добавената стойност, че фактът, че договорът за продажба е нищожен поради разпоредба на вътрешното гражданско право, която го прави неизлечимо нищожен като противоречащ на обществения ред поради незаконната причина на договора, дължаща се на продавача, не може да доведе до загуба на правото на това данъчно задължено лице да приспадне този данък?
2) Различен ли е отговорът, когато договорът е неизлечимо нищожен поради измамно избягване на самия ДДС?
3) Различен ли е отговорът, когато незаконната причина на договора за продажба, която го прави неизлечимо нищожен по вътрешното право, е измамно избягване на данъка върху добавената стойност, известно и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/04: Van Esbroeck, Съдебно решение от 9 март 2006 г.
Следва ли член 54 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение да се тълкува в смисъл, че може да се прилага в производство пред белгийски съд по отношение на лице, срещу което е образувано наказателно преследване в Белгия след 25 март 2001 г. пред наказателен съд за същите деяния, за които това лице е осъдено с решение на норвежки наказателен съд от 2 октомври 2000 г., и когато наложеното наказание вече е изтърпяно, при положение че съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението член 54 от Конвенцията следва да се прилага и изпълнява от Норвегия едва от 25 март 2001 г.?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли член 54 от Конвенцията, тълкуван във връзка с член 71 от нея, да се разбира в смисъл, че престъпленията по притежание с цел износ и внос по отношение на едни и същи наркотични вещества и психотропни вещества от всякакъв вид, включително канабис, и които се преследват като износ и внос съответно в различни държави, подписали Конвенцията, или където Шенгенското acquis се прилага и изпълнява, се считат за „същите деяния“ по смисъла на член 54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.