Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-195/84: Denkavit Futtermittel/Land Nordrhein-Westfalen, Заключение от 9 юли 1985 г.
1) Следва ли понятието „добавки“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни да се тълкува: (i) като обхващащо всички вещества, които се съдържат в храните за животни и влияят на техните характеристики или на производството на животни, или (ii) като обхващащо посочените вещества само когато те не се съдържат просто в съставките на храните за животни (като така наречени „съставни вещества“), а са добавени — евентуално самостоятелно — към съставките на храните за животни
2) Следва ли правилото, съдържащо се в член 13 от Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни, да се тълкува в смисъл, че държавите членки вече нямат право да подлагат храните за животни на ограничение за пускане на пазара, свързано с отсъствието на дадено вещество, като предвиждат, че заместителите на мляко трябва да съдържат определено минимално количество желязо
3) Следва ли правилата, съдържащи се в членове 5 и 7 от Директива 74/63/ЕИО на Съвета от 17 декември 1973 година относно определянето на максимално допустимите нива за нежелани вещества и продукти в храните за животни, да се тълкуват: (i) че държавите членки по принцип вече нямат право да подлагат храните за животни на ограничение за пускане на пазара, свързано с наличието на вещество, което не е посочено в приложението към директивата, като предвиждат, че заместителите на мляко могат да съдържат само определено количество натрий; (ii) че държавите членки могат само в изключителни случаи, съгласно първото изречение на член 5, параграф 1 от посочената директива и при спазване на второто изречение на тази разпоредба, временно да определят максимално съдържание на натрий
4) а) Следва ли правилото, съдържащо се в член 1, параграф 2, букви б) и в) от Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно пускането на пазара на комбинирани храни за животни, да се тълкува в смисъл: — че държавите членки вече нямат право да подлагат храните за животни на ограничения за пускане на пазара, свързани с отсъствието на добавки по смисъла на Директива 70/524/ЕИО и наличието на нежелани вещества по смисъла на Директива 74/63/ЕИО, които съгласно тези директиви не могат да бъдат предписани, или б) Следва ли правилото, съдържащо се във второто изречение на член 3 от Директива 79/373/ЕИО, да се тълкува: (i) че държавите членки имат право да подлагат храните за животни на ограничение за пускане на пазара, свързано с отсъствието на добавка или наличието на нежелано вещество, когато отсъствието или наличието на съответното вещество представлява опасност за здравето на животните или хората; (ii) и че могат да направят това, без да прибягват до процедурата за адаптиране по член 6, параграф 2, буква А, буква а) от Директива 70/524/ЕИО или член 5, параграф 1 от Директива 74/63/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/84: Bozzetti/Invernizzi, Съдебно решение от 9 юли 1985 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 1079/77 на Съвета и Регламент (ЕИО) № 1822/77 на Комисията, изменени и допълнени, които създават и уреждат таксата за съвместна отговорност за млякото — която не фигурира сред така наречените „собствени ресурси“ по смисъла на Решението на Съвета от 21 април 1970 г. — да се тълкуват в смисъл, че тази такса не представлява данък?
Трябва ли Регламент № 1079/77 и Регламент № 1822/77, и по-специално член 2 от Регламент № 1079/77 и член 2 от Регламент № 1822/77, въвеждащи такса за съвместна отговорност, която се прилага по идентичен начин към продукти с различен състав и които поради това могат да водят до излишъци от масло и сухо мляко в различна степен, да се считат за незаконосъобразни на основание, че нарушават принципа на недискриминация, съдържащ се в член 40, параграф 3 от Договора, и представляват злоупотреба с правомощия поради явната им непоследователност, и съответно да не се прилагат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/84: Pharmon/Hoechst, Съдебно решение от 9 юли 1985 г.
Несъвместимо ли е с правилата относно свободното движение на стоки в рамките на Общия пазар упражняването от страна на притежателя на патент на правата му съгласно законодателството на държава членка да се противопостави на пускането в обращение в тази държава на продукт, защитен с този патент, когато този продукт е произведен в друга държава членка и е продаден и доставен директно оттам на купувач в първата държава членка от лицензиант по задължителна лицензия, издадена по отношение на паралелен патент, притежаван от същия патентопритежател в тази друга държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали към посочената задължителна лицензия е приложена забрана за износ от органите на другата държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали: (a) патентопритежателят по принцип има право на възнаграждение за продуктите, пуснати в обращение от лицензианта по задължителната лицензия; (b) патентопритежателят има право на възнаграждение за конкретната пратка, предмет на настоящото производство; (c) патентопритежателят не само има право на възнаграждение, но и действително е получил (или е искал да получи) такова възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/84: Hauptzollamt Bremen-Freihafen/Drünert, Съдебно решение от 4 юли 1985 г.
Следва ли тарифна позиция № 44.05 от Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща балсово дърво, нарязано по дължина, с дебелина над 5 mm, което е загладено от двете противоположни тесни страни така, че вече не се виждат следи от оригиналното рязане с трион
Ако този въпрос получи отрицателен отговор, следва ли такива стоки да бъдат класифицирани по тарифна позиция № 44.13 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/84: Rheingold/Hauptzollamt Wiesbaden, Заключение от 4 юли 1985 г.
1) Трябва ли Регламент (ЕИО) № 1608/74 да се тълкува в смисъл, че опрощаването или възстановяването на парични компенсаторни суми на основание справедливост при внос може да бъде разглеждано само когато договорите, въз основа на които е извършен вносът, са сключени след 3 юни 1973 г.
2) Трябва ли Регламент (ЕИО) № 1608/74 да се тълкува в смисъл, че когато са изпълнени съответните условия, съществува право на опрощаване или възстановяване на паричните компенсаторни суми, или държавите членки разполагат с право на преценка не само по отношение на принципното прилагане на регламента, но и по отношение на решението за опрощаване или възстановяване във всеки отделен случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/84: Texas Instruments/Hauptzollamt München-Mitte, Заключение от 4 юли 1985 г.
1) Нарушава ли Регламент (ЕИО) № 2841/79 на Съвета от 11 декември 1979 г. общия принцип на равно третиране, като обвързва освобождаването от митнически сборове на описаните в него електронни програмируеми UV-изтриваеми постоянни запаметяващи устройства (Eproms) от това да имат външни размери, които не надвишават 14,2 мм × 33,3 мм
2) Ако да, какви са правните последици от това нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/84: AS-Autoteile Service/Malhé, Съдебно решение от 4 юли 1985 г.
Попадат ли молбите за възражение срещу изпълнението по смисъла на параграф 767 от Германския граждански процесуален кодекс в обхвата на разпоредбата за компетентност, съдържаща се в член 16, точка 5 от Конвенцията?
Позволява ли член 16, точка 5 от Конвенцията в рамките на молба за възражение срещу изпълнението, подадена пред съдилищата на договарящата държава, в която трябва да се извърши изпълнението, да се противопостави изпълнението чрез възражение за прихващане с вземане, по което съдилищата на тази държава не биха били компетентни, ако то бъде предявено самостоятелно?
Обхваща ли компетентността, призната с член 16, точка 5 от Конвенцията, производства, в които длъжникът, позовавайки се на твърдение, че вземането на кредитора не подлежи на изпълнение, иска връщане на гаранционния инструмент, който е предоставил като обезпечение, за да избегне изпълнението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/84: Daiber/Hauptzollamt Reutlingen, Заключение от 4 юли 1985 г.
1) Как следва да се тълкуват понятията „събирателска вещ“ и „от исторически... етнографски... интерес“ по тарифна позиция № 99.05 от Общата митническа тарифа
(1) Явява ли се дадена вещ „събирателска вещ“ само ако е особено необичайна и следователно рядкост, или е достатъчно вещта да е подходяща за включване в колекция, съставена по научни принципи, по-специално в обществен музей (пригодност за музей)
(2) Явява ли се оригинална събирателска вещ „от исторически“ или „етнографски интерес“ само ако е представителна за определен период в общото историческо развитие на една или повече нации и в този смисъл има образцово значение, или е достатъчно вещта да е способна да допринесе за историческото образование в определена област (например производството на автомобили)
2) Какви минимални характеристики трябва да притежава една вещ (в случая пистолети и кобури за пистолети), за да бъде класифицирана като „събирателска вещ от исторически интерес“ по тарифна позиция № 99.05 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/83: Leclerc/Syndicat des libraires de Loire-Océan, Заключение от 4 юли 1985 г.
Дали френското законодателство относно фиксираните цени на книгите е съвместимо с правото на Европейския съюз, по-специално с разпоредбите относно свободното движение на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/84: Land Niedersachsen/Hauptzollamt Friedrichshafen, Съдебно решение от 4 юли 1985 г.
Как следва да се тълкува изразът „научни инструменти и апарати, които отговарят на условията за безмитен внос“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
Означава ли това, че основният апарат може да се счита за отговарящ на условията за безмитен внос, когато е произведен на митническата територия и следователно не е бил внесен, но би бил освободен от мито като научен апарат по член 3, параграф 1 от Регламента, или безмитният статут на основния апарат предполага, че той действително е бил внесен без мито по член 3, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.