всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-87/85: Legia/Ministre de la Santé, Съдебно решение от 27 май 1986 г.

Позволяват ли член 30 от Договора за ЕИО и членове 17, буква б) и 19, буква д) от Директива 75/319/ЕИО от 20 май 1975 година за сближаване на разпоредбите, установени със закон, подзаконов акт или административно действие относно патентованите лекарствени продукти, на компетентния орган на държавата членка вносител да наложи на вносител на лекарствени продукти, чието седалище се намира в друга държава членка, освен задължението да получи разрешение от компетентния орган на държавата членка вносител, и задължението да поддържа в държавата членка вносител помещения и техническо оборудване, които отговарят на законовите изисквания, установени от държавата членка вносител, и до които инспектиращите органи на тази държава имат достъп по всяко време, когато вносителят е титуляр в държавата, в която се намира неговото седалище, на административното разрешение, изискуемо от законите на тази държава, и по-специално разполага там с подходящи и достатъчни помещения, техническо оборудване и контролни съоръжения, отговарящи на законовите изисквания, които държавата членка, в която се намира неговото седалище, установява както по отношение на защитата и контрола, така и по отношение на съхранението на продуктите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/85: Danhuber/BALM, Заключение от 27 май 1986 г.

1) Може ли месо от животно, което е заклано достатъчно наскоро, за да отговаря на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 на Комисията от 25 юли 1968 година относно подробните правила за предоставяне на помощ за частно складиране на говеждо и телешко месо или на член 5 от Регламент (ЕИО) № 2778/74 на Комисията от 31 октомври 1974 година относно предоставянето на помощ за частно складиране на говеждо месо по фиксирана предварително ставка, да се счита за „прясно или охладено“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, дори ако е доставено замразено на мястото за складиране?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително:
2) Съвместимо ли е с правилата, уреждащи частното складиране, по-специално член 3 от Регламент № 1071/68, подготвителните действия за складиране, по-специално замразяването на месото, да се извършват на място, различно от действителното място на складиране?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително:
3) Лишава ли се от помощта складиращият, ако не изпълни задължението си по член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 1071/68?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/85: Rummler/Dato-Druck, Заключение от 27 май 1986 г.

1) Произтича ли от разпоредбите на Директива 75/117/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени, че в системите за класификация на длъжностите не може да се прави разграничение въз основа на: (a) степента, в която дадена работа изисква или предполага мускулно усилие; (b) дали работата е тежка или не
2) Ако на въпрос 1 се отговори по същество отрицателно: При вземането на решение относно: (a) степента, в която дадена работа изисква или предполага мускулно усилие; (b) дали работата е тежка или не, трябва ли да се взема предвид степента, в която работата изисква или предполага усилие от жените, или дали е тежка за жените
3) Ако на въпрос 2 се отговори утвърдително: Отговаря ли на изискванията на директивата система за класификация на длъжностите, която използва критерия за изискване или усилие на мускулите или критерия за тежест на работата, но не уточнява, че е от значение до каква степен работата изисква или предполага мускулно усилие по отношение на жените или дали работата е тежка за жените?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/84: Johnston/Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, Съдебно решение от 15 май 1986 г.

Трябва ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, да се тълкува в смисъл, че позволява на една държава-членка да изключи от приложното ѝ поле основани на пола дискриминационни действия по отношение на достъпа до заетост, осъществени с цел защита на националната безопасност или опазване на обществения ред и обществената сигурност?
Тази директива, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, позволява ли работата на пълно работно време като въоръжен член на спомагателните полицейски сили или обучението за боравене и употреба на огнестрелно оръжие с оглед извършването на тази работа да се разглеждат като професионални дейности и евентуално като обучение за тяхното извършване по смисъла на член 2, параграф 2, за които полът представлява определящ фактор поради тяхната същност или условията, при които се извършват?
Какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да решат дали „полът представлява определящ фактор“ по смисъла на член 2, параграф 2 по отношение на „професионалните дейности“ на въоръжен член на спомагателните полицейски сили, от една страна, а от друга — на „обучението за тяхното извършване“, било поради тяхната същност, било поради условията, при които се извършват?
Предвид обстоятелствата по делото, може ли политиката, която води началник на полицията, отговорен по закон за ръководството и контрола на полицията, и според която жените — членове на полицията, не трябва да носят огнестрелно оръжие, да се разглежда като „разпоредба относно закрилата на жените“ по смисъла на член 2, параграф 3 или като „административна разпоредба“, въведена поради „потребността от закрила“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директивата?
При утвърдителен отговор на въпрос 4: какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да установят дали „потребността от закрила“ е „основателна“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в)?
При конкретните обстоятелства може ли жалбоподателката да се позовава на съдържащия се в разглежданите разпоредби на Директивата принцип на равното третиране пред националните юрисдикции на държавите-членки?
При утвърдителен отговор на въпрос 6:
а) Трябва ли член 224 от Договора за ЕИО, разглеждан самостоятелно, да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите-членки, в случай че са изправени пред тежки вътрешни безредици, засягащи обществения ред, да не спазват задълженията, с които при нормални условия са обвързани (или с които са обвързали работодателите в рамките на своите правомощия) по силата на Директивата?
б) В такъв случай може ли дадено лице, за да попречи на държава-членка да се позове на член 224 от Договора за ЕИО, да изтъкне факта, че тази държава-членка не е предприела консултации с други държави-членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/85: Mikx/Minister van Economische Zaken, Съдебно решение от 15 май 1986 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 3420/83, разглеждан заедно с приложение III към него, подпозиция № 93.07 B II (A) от Общата митническа тарифа, NIMEXE кодове (1983) № 93.07-45 и 93.07-49 и съответната бележка, да се тълкува в смисъл, че ограниченията за внос на патрони от Чехословакия обхващат всички ловни патрони, които са подходящи за лов, независимо дали тези патрони са също така подходящи за спортна стрелба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-170/84: Bilka/Weber von Hartz, Съдебно решение от 13 май 1986 г.

Може ли да има нарушение на член 119 от Договора за ЕИО под формата на „индиректна дискриминация“, когато универсален магазин, който наема предимно жени, изключва работещите на непълно работно време от ползването на предимствата на своята схема за допълнително пенсионно осигуряване, въпреки че това изключване засяга непропорционално повече жени, отколкото мъже?
Ако е така:
а) Може ли предприятието да оправдае този неблагоприятен ефект с мотива, че неговата цел е да наема възможно най-малко работещи на непълно работно време, дори когато в сектора на универсалните магазини няма търговски съображения, които да налагат такава кадрова политика?
б) Длъжно ли е предприятието да структурира своята пенсионна схема по такъв начин, че да се вземат предвид специалните трудности, които изпитват служителите с семейни задължения при изпълнението на изискванията за получаване на такава пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/85: Brugnoni и Ruffinengo/Cassa di risparmio di Genova e Imperia, Заключение от 7 май 1986 г.

1) Дали национално законодателство, което изисква от жители на държава членка, които придобиват чуждестранни ценни книжа, търгувани на борса, (a) да депозират тези ценни книжа в одобрена банка и (b) да внесат сума, определена пропорционално на покупната стойност на тези ценни книжа и която не носи лихва, е съвместимо с разпоредбите на член 67 от Договора за ЕИО, както е приложен чрез директивите, приети за неговото изпълнение, с изключение на защитните мерки, разрешени съгласно член 108, параграф 3 от Договора?
2) Дали този факт предоставя на лицата, придобиващи такива ценни книжа, права, които могат да бъдат пряко противопоставени, произтичащи от правото на Общността и, ако е така, дали ограничителните мерки, наложени от националното законодателство, по-специално изискването ценните книжа да бъдат депозирани в банка, са съвместими с наличието на такива права?
3) Или дали такава мярка може да бъде наложена от държава членка съгласно членове 67 и 68 от Договора поради действието на член 108, параграф 3, въз основа на който е прието третото решение на Комисията (№ 85/16), обхващащо разглежданата операция?
4) Дали италианското правителство е нарушило Договора, като не е следвало процедурата за консултация, предвидена в член 73?
5) Накрая, дали третото решение на Комисията разширява разрешенията, предоставени от 1974 г. насам, или съгласно втората алинея на член 191 от Договора предоставя само ново разрешение, което се прилага само за операции след 19 декември 1984 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/85: Procureur de la République/Perles Eurotool, Съдебно решение от 7 май 1986 г.

В рамките на преференциалните споразумения между Европейската икономическа общност и Югославия, може ли пре-фактурирането в трета държава на стоки с произход от Югославия да се счита за въвеждане в търговския оборот или за доставка за вътрешно потребление по смисъла на член 5 от Протокол 2 относно определението на понятието „стоки с произход“ и методите на административно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/85: Schloh/Auto contrôle technique, Заключение от 7 май 1986 г.

1) Следва ли членове 30 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че: (a) правна разпоредба на държава членка, съгласно която нов автомобил тип „комби“, произведен и внесен от друга държава членка и пуснат в движение след преминаване на технически преглед, трябва да премине допълнителен преглед няколко дни по-късно поради това, че е автомобил тип „комби“, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса (член 30); (b) когато същата разпоредба изисква заплащане на определена сума за всеки от двата технически прегледа, тя създава такса с ефект, равностоен на митнически сбор (член 13)
2) Следва ли членове 30 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че: (a) правна разпоредба на държава членка, съгласно която нов автомобил (независимо дали е комби или не), произведен и внесен от друга държава членка, пуснат в движение и притежаващ сертификат за съответствие, трябва да премине технически преглед, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса (член 30); (b) когато същата разпоредба изисква заплащане на определена сума за този технически преглед, тя създава такса с ефект, равностоен на митнически сбор (член 13)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/85: Gül/Regierungspräsident Düsseldorf, Съдебно решение от 7 май 1986 г.

Може ли правото на лице, което е гражданин на държава, която не е членка, да упражнява всяка дейност като наето лице на територията на държава членка съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, да му предостави и право да получи специално разрешение за упражняване на определена професия (в случая медицинската професия), която съгласно националното право може да бъде упражнявана само въз основа на разрешение, издадено от властите по силата на специални законови разпоредби относно професиите, когато това лице изпълнява и другите приложими условия?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Може ли гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11 от този регламент, да се позове на първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Дава ли първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента на гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11, правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на професия
Ако не, какво е правното значение на тази разпоредба?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
При определяне дали разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт, или административните практики относно допускането до определена професия водят до дискриминация срещу чужденци, достатъчно ли е да се разгледат изолирано разпоредбите, чието прилагане е предмет на конкретния случай (тук параграф 10 от Bundesärzteordnung, изменен последно на 16 август 1977 г., BGBl I стр. 1581), или е необходимо да се оценят кумулативно всички разпоредби, уреждащи достъпа до тази професия (тук по-специално параграфи 2, 3 и 10 от Bundesärzteordnung във връзка с член 12 от Основния закон на Федерална република Германия)?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
Правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на дейността на лекар прилага ли се дори когато гражданинът на държава, която не е членка, имащ право по член 11 от регламента да упражнява трудова дейност, притежава само „други доказателства за формална квалификация“ по смисъла на член 1, параграф 5 във връзка с член 6 от Директивата на Съвета от 16 юни 1975 година относно координацията на разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт относно дейностите на лекарите (75/363/ЕИО) (ОВ L 167, стр. 14), въз основа на които държавата членка съгласно собствените си правила разрешава на своите граждани и на гражданите на други държави членки да упражняват дейността на лекар?
Ако на пети въпрос се отговори отрицателно:
По отношение на гражданин на държава, която не е членка, имащ право да упражнява трудова дейност по член 11 от Регламент № 1612/68, който въз основа на медицинска квалификация, придобита в държава, която не е членка, е упражнявал медицинска дейност в държава членка с разрешение, издадено от тази държава за повече от шест години, и е получил сертификат за специализация в тази държава, съответстващ на разпоредбите на член 2 от Директива 75/363/ЕИО, може ли тази държава членка все още да се позовава на факта, че той не изпълнява условията за упражняване на дейността на лекар, установени в член 1, параграф 1 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form