Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-145/85: Denkavit/Белгийска държава, Заключение от 23 септември 1986 г.
1. Следва ли член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/81 на Комисията да се тълкува в смисъл, че двумесечният срок, предвиден в него за изплащане на паричните компенсаторни суми, започва да тече от деня, следващ този, в който искането за изплащане на паричните компенсаторни суми, заедно с другите изискуеми документи, е депозирано пред компетентния национален орган, или този срок започва да тече едва след като въз основа на преглед от компетентните национални органи на представените документи се установи, че са депозирани достатъчни доказателства и че паричните компенсаторни суми са дължими?
2. Може ли да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент № 1371/81, ако сложността на правилата за предоставяне на парични компенсаторни суми за определен селскостопански сектор и произтичащата от това трудност при проверката на депозираните документи и изчисляването на приложимите суми правят невъзможно за компетентния национален орган на държава членка да спази двумесечния срок, предвиден в член 17, параграф 3, дори при използване на целия наличен персонал, поради внезапно голямо увеличение на броя на исканията за парични компенсаторни суми?
3. Може ли компетентният национален орган да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент № 1371/81, ако в резултат на национално законодателство, налагащо бюджетни ограничения, неговият персонал не може да бъде увеличен, за да се отговори на внезапно рязко увеличение на броя на исканията за предоставяне на парични компенсаторни суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/85: Danhuber/BALM, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.
Може ли месо от животно, което е заклано достатъчно наскоро, за да отговаря на изискванията на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1071/68 на Комисията от 25 юли 1968 година за определяне на подробни правила за предоставяне на помощ за частно складиране на говеждо и телешко месо (Официален вестник, специално издание на английски език 1968 (II), стр. 354) или на член 5 от Регламент (ЕИО) № 2778/74 на Комисията от 31 октомври 1974 година относно предоставянето на помощ за частно складиране на говеждо месо по стандартна ставка, определена предварително (Официален вестник 1974, L 294, стр. 73), да се счита за „прясно или охладено“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (Официален вестник, специално издание на английски език 1968 (I), стр. 187), дори ако е доставено замразено на мястото за съхранение?
Съвместимо ли е с правилата, уреждащи частното складиране, по-специално член 3 от Регламент № 1071/68, подготвителните действия за складиране, по-специално замразяването на месото, да се извършват на място, различно от действителното място на складиране?
Отпада ли помощта, ако складиращият не изпълни задължението си по член 3, параграф 2, буква б) от Регламент № 1071/68?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/85: Carron/Германия, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.
Следва ли въпросът относно момента и начина, по който трябва да бъде посочен адрес за връчване на съдебни книжа за целите на втора алинея на член 33 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да се определя от правото на държавата, в която се иска изпълнението?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, подчиняват ли се правилата относно санкцията също на правото на държавата, в която се иска изпълнението?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, в кой момент и по какъв начин трябва да бъде посочен адрес за връчване на съдебни книжа и каква санкция, ако има такава, следва да се наложи при неизпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/84: Darras и Tostain, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.
1. Представлява ли законодателството относно цената на книгите, по-специално определянето на действителна минимална продажна цена, както е предвидено в Закон № 81-766 от 10 август 1981 г. и Декрет № 82-1176 от 29 декември 1982 г., мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вътреобщностната търговия?
2. Ако да, може ли това законодателство да попадне в изключенията, предвидени в член 36 от Договора за Рим?
3. Ако не, може ли то да бъде оправдано с оглед защитата на определени национални интереси, например интереса на книжарниците, застрашени от конкуренцията на други форми на дистрибуция?
4. Ако да, най-подходящи ли са приетите мерки за защита на тези интереси и най-малко ограничават ли свободата на търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/85: Wybot/Faure, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.
С оглед на настоящата редакция на съответните разпоредби и практиката на Европейския парламент, следва ли член 10 от Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че предоставя на членовете на Европейския парламент постоянен имунитет за цялата продължителност на техния мандат, подлежащ на отказ от страна на Парламента, или само имунитет през определени периоди на годишните сесии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/85: Hauptzollamt Osnabrück/Kleiderwerke Hela Lampe, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.
Към 23 декември 1975 г. следва ли Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че традиционните дънки с предно закопчаване отляво надясно трябва да бъдат класифицирани по тарифна позиция № 61.01 като мъжки връхни облекла?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/85: Irish Grain Board/Minister for Agriculture, Заключение от 8 юли 1986 г.
a) В случай, когато парични компенсационни суми се дължат от държава членка за стоки, изнесени в друга държава членка съгласно приложимите разпоредби на Общността и правото на Общността, уреждащо плащането на такива парични компенсационни суми (по-специално членове 38—45 от Договора за ЕИО, Регламент № 974/71 от 12 май 1971 г., изменен, Регламент № 1380/75 от 29 май 1975 г., изменен, и Регламент № 3094/76 от 17 декември 1976 г.), има ли право държава членка да откаже плащане, когато съответните стоки не са били пуснати в икономиката на внасящата държава членка поради измама или други нередности от страна на купувачите на тези стоки, независимо че митническите формалности са изпълнени, издадени са съответните формуляри Т 5 и „износителят“ или „заинтересованото лице“ по смисъла на посочените регламенти през цялото време е действал добросъвестно по отношение на съответната сделка?
б) Има ли право държава членка да откаже плащане на парични компенсационни суми, поискани за стоки, изнесени в друга държава членка, освен ако и докато ищецът не докаже, че такива сделки действително са били извършени и изпълнени правилно в съответствие с регламентите и правото на Общността, и независимо от представянето на съответните формуляри Т 5 или добросъвестността на действителния ищец?
в) Когато компетентният орган, дължащ плащане на парични компенсационни суми, не ги е изплатил в срок от два месеца от датата на получаване на достатъчно подкрепящи документи поради започване на административни разследвания поради съмнения относно тези документи, следва ли член 16 от Регламент № 1380/75 да се тълкува в смисъл, че изисква от съответния компетентен орган да изплати лихва върху паричните компенсационни суми и ако да, от коя дата и при какъв лихвен процент?
г) Когато държава членка е длъжна да наложи такса върху износа съгласно Регламент № 974/71, изменен, и по силата на споразумение с друга държава членка съгласно член 2а от посочения Регламент № 974/71 изплаща паричните компенсационни суми, предоставени при внос от тази внасяща държава членка и които надвишават таксата, така че изплатената на заинтересованото лице сума е превишението на паричната компенсационна сума над таксата, следва ли член 2а от Регламент № 974/71 и член 8 от Регламент № 1380/75 да се тълкуват в смисъл, че дават право на заинтересованото лице да получи плащане във валутата на внасящата държава членка, предоставяща паричната компенсационна сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/85: Klensch/Secrétaire d’État, Заключение от 8 юли 1986 г.
1) Забранява ли член 40, параграф 3 от Договора от Рим, който предвижда, че общата организация на селскостопанските пазари трябва да изключва всякаква дискриминация между производителите в Общността, на държава членка да избере за референтна година за определяне на референтното количество по член 5в, параграф 1 от Регламент № 804/68, съгласно член 2 от Регламент № 857/84, годината, посочена в член 2, параграф 1 от Регламент № 857/84, ако този избор на практика води до предоставяне на предимство на един купувач и следователно на производителите на мляко, доставящи на този купувач, в ущърб на други производители и купувачи, които те снабдяват?
2) Когато държава членка е избрала 1981 г. за референтна година, допуска ли член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 857/84 референтното количество, посочено в член 2, параграф 1, да бъде претеглено с процент, който варира в зависимост от нивото на доставките на определени категории лица, подлежащи на налога, въпреки че член 2, параграф 2 изрично предвижда тази възможност само когато държавата членка е избрала 1982 или 1983 г. за референтна година?
3) Допуска ли общата схема на Регламент № 857/84, и по-специално членове 2, параграф 2, 4, параграф 2 и 8, параграф 1 от него, държава членка, която е избрала формула Б, да добави индивидуалното референтно количество на производител, който е прекратил доставките поради прекратяване на дейността си, към резерва на купувача, на когото този производител е доставял мляко, вместо да добави това количество към националния резерв?
4) Допуска ли Регламент № 857/84, и по-специално член 4, параграф 2 от него, държава членка да добави към резерва на последния купувач индивидуалното референтно количество на доставчик, който е прекратил производството, дори когато към него са били добавени допълнителни количества, взети от националния резерв?
5) Ако на четвъртия въпрос се отговори положително, допуска ли Регламент № 857/84 това референтно количество да бъде добавено към резерва на последния купувач, на когото бившият доставчик е доставял мляко за непрекъснат период от поне две години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.