Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1988 г.
Явяват ли се валидни Регламенти (ЕИО) № 856/84 и 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г. (последният изменен с Регламент (ЕИО) № 3571/85), както и Регламент (ЕИО) № 1371/84 на Комисията от 16 май 1984 г., изменен с Регламент (ЕИО) № 3005/85, при положение че земеделски производители, които не са произвеждали мляко през съответния референтен период поради получаване на премия за преустановяване или конверсия и на които съответно не е определено референтно количество за целите на правилата за млечните квоти, са длъжни да плащат допълнителна такса в размер на 75% от целевата цена на млякото при възобновяване на производството на мляко след изтичане на петгодишния срок, определен при отпускането на премията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1987 г.
Следва ли член 16, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 517/72 на Съвета да се тълкува в смисъл, че е достатъчно държавата членка да предвиди в националното си законодателство, транспониращо този регламент, процедура, която позволява на заинтересованите страни, преди да бъде взето решение по дадено заявление, да представят писмени възражения срещу това заявление в срок от 30 дни от неговото обявяване за обществено разглеждане?
След като първият въпрос бъде отговорен положително или отрицателно:
Следва ли „решенията по заявления за въвеждане на редовна услуга... взети по споразумение между държавите членки, на чиято територия пътници се качват или слизат“, както е посочено в член 13, параграф 1 от Регламент № 517/72, да се считат за:
а) решения на държавата членка, в която предприятието, подало заявление за разрешение, има седалище, взети от тази държава членка само след като другите заинтересовани държави членки са дали съгласието си;
или
б) многостранни решения, приети съвместно от няколко държави членки след международни преговори;
или
в) sui generis решения, които, с оглед на техния характер и съществуването на алтернативна процедура за вземане на решение при липса на съгласие, могат да бъдат приравнени на акт или решение на институция на Общността?
В случай че Съдът приеме, че тълкуването, изложено в буква в) на втория въпрос, е правилно, нищожно ли е решението, което нидерландският министър на транспорта, водното стопанство и строителството е обявил — и за което е изложил мотивите — в писмото си от 17 ноември 1983 г., на основание че, поради причините, изложени в мотивите на настоящото решение, то противоречи на член 190 от Договора за ЕИО и/или на Регламент № 517/72, по-специално на член 8 от него?
Ако Съдът не приеме тълкуването, изложено в буква в) на втория въпрос, следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 517/72 да се тълкува в смисъл, че изразът „съществуващи услуги за превоз на пътници“ обхваща само редовни услуги за превоз на пътници с автобус по същия маршрут и използващи същия начин за прекосяване на Ламанша като услугата, предмет на заявлението, или се разпростира и върху други видове услуги за превоз на пътници с автобус (осъществявани частично по различен маршрут; използващи друг начин за прекосяване на Ламанша) и върху услуги за превоз на пътници с железопътен транспорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1987 г.
1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, която урежда започването на дейността на кредитните институции, считано ли е приемането на спестявания за чисто стопанска дейност, подчинена като такава на основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители са счетени за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции е третирана като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в квалификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?
2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от Директивата, да се отнася до акт, издаден под каквато и да е форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки акт, който по общ начин разрешава упражняването на стопанска дейност, която — като израз на свободата на стопанска инициатива — вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?
3) С оглед на целите на Директивата, изложени в нейния преамбюл, съвместимо ли е с преследваните от Общността цели национално законодателство, което ограничава, рестриктира или предоставя особен статут на всяко лице, което упражнява дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1987 г.
Явяват ли се производства, свързани с неправомерното прекратяване на (независим) търговски агентски договор и плащането на дължими комисионни по такъв договор, производства по дела, свързани с договор, по смисъла на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1987 г.
1) Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да продължат да събират данъци върху оборота при доставка на стоки или предоставяне на услуги, след като тези дейности станат облагаеми с данък върху добавената стойност
2) Следва ли понятието за данъци върху оборота или други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива за ДДС, да се тълкува като обхващащо данъци, събирани върху приходите от експлоатация, независимо дали данъкът се изчислява на база действителни приходи или на приблизителна основа, когато е трудно да се определи точният размер на действителните приходи
3) По-конкретно, включва ли понятието за данъци върху оборота или други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива за ДДС, годишна, фиксирана фискална такса, която: а) се събира върху всички автоматични машини, инсталирани на обществени места и предоставящи визуални или слухови развлечения, игра или забавление; б) е въведена с цел да замени данъка върху оборота на оператора на машината; и в) е широко съобразена с рентабилността на всеки тип машина и, косвено, с приходите на оператора
4) Ако отговорите на въпроси 1 и 3 са положителни, означава ли забраната за кумулативно облагане с данък върху добавената стойност и други данъци върху оборота на едни и същи приходи или оборот, че когато данъкът върху добавената стойност се прилага за първи път в началото на втората половина на годината и когато данъците върху оборота, събирани в допълнение към ДДС, трябва да бъдат платени на една вноска в началото на календарната година (освен ако не е разрешено отлагане на плащането), половината от дължимите суми по отношение на данъците от характера на данъци върху оборота за годината, в която за първи път е приложен ДДС, трябва, вследствие на въвеждането на ДДС, да бъдат възстановени или да не се изискват
5) Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява облагането на приходите от експлоатация с данък по-висок три пъти за продукти, които са предимно с чуждестранен произход, отколкото за подобни продукти, които са предимно с местно производство
Следва ли тази дискриминация да се счита за още по-сериозна, когато съответните приходи от експлоатация подлежат както на облагане с данък върху добавената стойност, така и на друг вид косвено облагане
6) Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на тази разпоредба да се облагат приходите от експлоатацията на определени продукти с данък върху добавената стойност съгласно законодателството на Общността, без да се премахват съществуващите данъци върху тези приходи, дори когато някои от експлоатираните продукти вече не се произвеждат в държавата членка, която събира различните данъци, и когато, във всеки случай, кумулативното облагане с такива данъци може да доведе до намаляване на вноса на такива продукти от останалата част на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1987 г.
Прилага ли се Регламент № 1430/79 към стоки, попадащи в обхвата на Договора за ЕОВС?
Втори въпрос: Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Може ли Съдът на Европейските общности да бъде сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1430/79, когато този регламент се прилага в държава членка само поради неговото инкорпориране в националното законодателство?
Ако Съдът на Европейските общности приеме, че има компетентност да се произнесе по тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1430/79 в настоящия случай: Подлежи ли второто тире на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на общия правен принцип, че заявителите трябва да действат добросъвестно, така че митата да не следва да бъдат възстановявани, когато при допускане на стоките за свободно обращение лицето, задължено за плащане на мито, декларира цена, по-висока от тази, която действително е трябвало да плати, като се вземат предвид отстъпките и бонусите за оборот, и тази декларация е направена с цел получаване на разрешение за допускане за свободно обращение въз основа на лиценз за износ, който не отчита тези отстъпки или бонуси, въпреки че лиценз за внос би бил издаден при заявление, в което е посочена цената след приспадане на отстъпките или бонусите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1987 г.
1. Може ли през юни 1979 г. да бъде издаден със задна дата Контролен екземпляр Т № 5, предвиден в член 10 от Регламент (ЕИО) № 223/77 на Комисията от 22 декември 1976 г. относно разпоредбите за прилагане на процедурата за общностен транзит и за определени опростявания на тази процедура, по отношение на износа за трети страни на продукти, за които се дължат възстановявания, когато предписаните митнически формалности по изпращане или износ не са били изпълнени?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: може ли митническото учреждение на изпращане, където е трябвало да бъдат изпълнени транзитните формалности (формалностите по изпращане), изисквани от митническото законодателство, да издаде със задна дата Контролен екземпляр Т № 5 само ако тези формалности са били изпълнени в това учреждение, или е достатъчно, ако формалностите по износ са били изпълнени в друго митническо учреждение — дори в учреждение в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.