Bay Larsen
Съдия докладчик – Bay Larsen
Дело C-713/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 23 октомври 2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за разноските при оттегляне на преюдициалното запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/18: Idealmed III, Заключение от 10 октомври 2019 г.
1) Допуска ли член 132, параграф 1, буква б) от Директива [2006/112] да се приеме, че болница, която е собственост на частно търговско дружество, сключило договори с държавата и с публични юридически лица за предоставяне на медицинска помощ, започва да осъществява дейност при социални условия, сравними с приложимите за посочените в тази разпоредба публичноправни субекти, когато са изпълнени следните изисквания: – повече от 54,5 % от приходите, включително сумите, фактурирани на съответните осигурени потребители, са свързани с държавни структури и държавни професионални здравноосигурителни каси, а цените на услугите са определени в сключените с тях споразумения и договори, – повече от 69 % от потребителите се осигуряват към държавни професионални здравноосигурителни каси или получават услуги, предоставяни в рамките на подписани с държавни структури договори, – повече от 71 % от медицинските услуги се извършват във връзка с договори, сключени с държавни професионални здравноосигурителни каси и с държавни структури, и – осъществяваната дейност е от съществен обществен интерес
2) Предвид обстоятелствата, че в съответствие с член 377 от Директива [2006/112] Португалия е продължила да освобождава от облагане с ДДС сделките, осъществявани от болниците, които не са посочени в член 132, параграф 1, буква б) от въпросната директива, че е предоставила на тези данъчнозадължени лица възможността да изберат в съответствие с член 391 от Директивата да бъдат облагани за въпросните сделки, стига да останат в този режим поне за срок от пет години, и че е предвидила те да могат да преминат към режим на данъчно освобождаване само ако изрично поискат това, допускат ли член 391 и/или принципите на защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания, на равенство и на недопускане на дискриминация, на неутралност и на недопускане на нарушаване на конкуренцията във връзка с потребителите и данъчнозадължените лица, които са публичноправни субекти, данъчният и митнически орган да наложи режима на данъчно освобождаване преди изтичането на посочения срок, от момента, в който приеме, че данъчнозадълженото лице е започнало да предоставя услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти
3) Допускат ли член 391 от Директива [2006/112] и/или споменатите по-горе принципи нов закон, който предвижда прилагане — преди да е изтекъл горепосоченият период от пет години — на режима на освобождаване спрямо данъчнозадължени лица, които преди това са избрали режима на облагане
4) Допускат ли член 391 от Директива [2006/112] и посочените по-горе принципи правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице, избрало режима на облагане, понеже към момента на избора не е предоставяло здравни услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, може да остане в този режим, дори да започне да предоставя такива услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/18: ЕЦБ/Espírito Santo Financial (Portugal), Заключение от 2 октомври 2019 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 10.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ и на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258/ЕО, доколкото Общият съд е приел, че при отказ за достъп до информация, свързана с провеждането на паричната политика, ЕЦБ е длъжна да изложи мотиви, които позволяват да се разбере и провери по какъв начин конкретно и реално достъпът до тази информация ще засегне обществения интерес от поверителност на разискванията на органите ѝ за вземане на решения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/17: Blaise и др., Съдебно решение от 1 октомври 2019 г.
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като не предвижда точно определение на това какво представлява активно вещество, като оставя на заявителя възможността да избере какво да посочи като активно вещество в своя продукт и му предоставя възможността да насочи цялото досие по заявката си само към едно вещество, макар пуснатият от него на пазара краен продукт да съдържа няколко вещества?
Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазните мерки и на безпристрастност при разрешението за предлагане на пазара, когато изпитванията, анализите и оценките, необходими за разглеждане на досието, са извършени само от заявителите, които могат да бъдат пристрастни при представянето му, без да се извършва никакъв независим насрещен анализ и без да бъдат публикувани докладите относно заявленията за разрешение под предлог опазване на промишлената тайна?
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като той по никакъв начин не отчита многообразието на активните вещества и тяхната съвместна употреба, по-специално след като в него не се предвижда никакъв конкретен и пълен анализ на европейско равнище на кумулирането на активни вещества в рамките на един и същ продукт?
Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като в глави 3 и 4 освобождава от извършване на анализи за токсичност (генотоксичност, преглед на канцерогенността, преглед на нарушенията на функциите на ендокринната система и др.) пестицидните продукти в техните търговски формулации, в които са пуснати на пазара и влияят на изложените на въздействието им потребители и околната среда, като налага извършването само на общи изпитвания, които винаги се осъществяват от заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/17: Peters, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Коя разпоредба урежда освобождаването на медицинската помощ, предоставяна от лекари — специалисти по клинична химия и лабораторна диагностика, при обстоятелства като разглежданите в главното производство — член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 или член 132, параграф 1, буква б) от тази директива?
Ако е приложим член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, обусловено ли е прилагането на тази разпоредба от наличието на отношения на доверие между лекаря и получателя на медицинската помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/17: TestBioTech и др./Комисия, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да обяви за недопустими или неприложими доводи и доказателства, които не са били изрично изложени в искането за вътрешно преразглеждане по член 10 от Регламент № 1367/2006?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз възлагането на неправителствените организации на тежестта да представят съществени доказателства, пораждащи сериозни съмнения относно законосъобразността на административния акт, при искане за вътрешно преразглеждане?
Пораждат ли публикуваните от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) насоки оправдани правни очаквания за тяхното спазване от страна на Комисията при разглеждане на заявления за разрешение и искания за вътрешно преразглеждане?
Изисква ли Регламент № 1829/2003 задължително провеждане на двуетапна оценка на безвредността на генетично модифицирани организми, надхвърляща сравнителния анализ, и длъжна ли е Комисията да спазва насоките на ЕОБХ в тази връзка?
Длъжна ли е Комисията да изисква пълно проучване на потенциалната токсичност и проследяване на въздействието на генетично модифицирани организми по Регламент № 1829/2003, независимо от приложението на Регламент № 396/2005 относно остатъчните вещества от пестициди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/18: Maksimovic, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Следва ли член 56 ДФЕС, членове 47 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 96/71, както и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която в случай на неспазване на задължения в областта на трудовото право, свързани с получаването на административни разрешения и съхраняването на документи за трудови възнаграждения, предвижда налагането на глоби:
– които не могат да бъдат по-ниски от предварително определен размер,
– които се налагат кумулативно за всеки засегнат работник и са без горна граница,
– към които се добавя сума за съдебни разноски в размер на 20 % от техния размер, в случай че жалбата, подадена срещу решението, с което те се налагат, бъде отхвърлена, и
– които в случай на неплащане се заменят с наказания лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/18: Caseificio Sociale San Rocco и др., Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
1) В случай като описания, който е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че несъответствието на законодателна разпоредба на държава членка с член 2, параграф 2, трета алинея от [Регламент № 3950/92] има за последица отпадане на задължението на производителите да плащат допълнителната такса, когато са налице условията, определени в посочения регламент?
2) В случай като описания, който е предмет на разглеждане в главното производство, трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално общият принцип на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не може да се защитят оправданите очаквания на правни субекти, които са изпълнили предвидено от държава членка задължение и са извлекли ползи от изпълнението му, когато това задължение противоречи на правото на Европейския съюз?
3) В случай като описания, който е предмет на разглеждане в главното производство, допускат ли член 9 от [Регламент № 1392/2001] и понятието „приоритетна категория“ по смисъла на правото на Съюза разпоредба на държава членка като член 2, параграф 3 от Декрет-закон № 157/2004, приет от Италианската република, който установява различни режими на възстановяване на допълнителната такса, начислена в повече, разграничавайки, за целите на сроковете и на условията и реда на това възстановяване, производителите, които са имали оправдани очаквания, че трябва да спазят надлежно определена национална разпоредба, която се оказва в противоречие с правото на Съюза, и производителите, които не са спазили тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Заключение от 29 юли 2019 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 96/71, и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
2) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
3) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
4) Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/18: G.S. (Заплаха за обществения ред), Заключение от 11 юли 2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
3) Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.