Bay Larsen
Съдия докладчик – Bay Larsen
Дело C-830/19: Région wallonne (Aide aux jeunes agriculteurs), Заключение от 4 февруари 2021 г.
Допускат ли членове 2, 5 и 19 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 […], във връзка с член 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 […], при прилагането на тези разпоредби държавите членки да вземат предвид цялото стопанство, а не само дела на младия земеделски стопанин в него и/или в работните единици (РЕ) за определяне на горните и долните прагове, когато земеделското стопанство е организирано като фактическо сдружение, от което младият земеделски стопанин придобива неделима част и което ръководи, но не като единствен ръководител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/19: Azienda Agricola Ambrosi Nicola Giuseppe и др., Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.
Трябва ли членове 1—3 от Регламент № 856/84, член 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 3950/92, член 1, параграф 1 и член 5 от Регламент № 1788/2003 и членове 55, 64 и 65 от Общия регламент за ООП и приложенията към тях, доколкото се отнасят до защитата на равновесието между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара на ЕС, да се тълкуват в смисъл, че изключват от изчисляването на „квотите за мляко“ производството за износ в държави извън ЕС на сирена със ЗНП в съответствие с целите за защита, определени за посочените продукти в член 13 от Регламент № 2081/92, потвърдени в членове 4 и 13 от Регламент № 510/2006 и на Регламент № 1151/2012, в изпълнение на принципите, посочени в членове 32 ДФЕС, 39 ДФЕС, 40 ДФЕС и 41 ДФЕС?
При утвърдителен отговор, допуска ли посочената правна уредба, тълкувана в този смисъл, включване на индивидуални референтни количества на квотите за мляко за производство на сирена със ЗНП, предназначени за износ извън Съюза, както е предвидено в член 2 от Декрет-закон № 49/2003 и в член 2 от Закон № 468/1992 в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003?
При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че това тълкуване е неправилно: противоречат ли членове 1—3 от Регламент № 856/84, член 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 3950/92, член 1, параграф 1 и член 5 от Регламент № 1788/2003, членове 55, 64 и 65 от Общия регламент за ООП и приложенията към тези регламенти (заедно с италианските национални норми за транспониране, установени в член 2 от Декрет-закон № 49/2003 и член 2 от Закон № 468/1992, в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003), включващи и неизключващи от изчисляването на количеството, разпределено на държавите членки, млякото, използвано за производство на сирена със ЗНП, изнесени или предназначени за пазарите на страните извън ЕС до размера на посочения износ, на защитата, предвидена в Регламент ЕИО № 2081/1992, който закриля продуктите със ЗНП, и по-специално с оглед на член 13, потвърден с Регламент (ЕИО) № 510/2006 и с Регламент № 1151/2012, както и с оглед на целите на защита съгласно член 4 от него, и противоречат ли освен това на член 32 ДФЕС, член 39 ДФЕС, член 40 ДФЕС и член 41 ДФЕС и на принципите на правна сигурност, [защита на] оправданите правни очаквания, пропорционалност и недискриминация, както и на свободна икономическа инициатива за целите на износа към държави извън ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/19: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de transfert), Заключение от 2 февруари 2021 г.
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/18: Federatie Nederlandse Vakbeweging, Определение от 2 февруари 2021 г.
Следва ли шофьор, нает в една държава членка и извършващ каботажен превоз на територията на друга държава членка по силата на чартърен договор, да се счита за командирован работник по смисъла на Директива 96/71?
Има ли значение продължителността на каботажния превоз за определяне наличието на командироване по смисъла на Директива 96/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/19: Onofrei, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва възможността за освобождаване от условията за професионално обучение и за притежаване на удостоверение за адвокатска правоспособност, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, за определени служители на публичната служба на държава членка, упражнявали в това качество в тази държава членка правни дейности в областта на националното право в администрация, публична служба или международна организация, и изключва възможността от това освобождаване да се ползват длъжностните лица, служителите или бившите служители на публичната служба на Съюза, които в това качество са упражнявали правни дейности в една или повече области на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/19: De Masi и Varoufakis/ЕЦБ, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Нарушен ли е принципът на прозрачност, закрепен в член 10, параграф 3 ДЕС, член 15, параграф 1 ДФЕС, член 298, параграф 1 ДФЕС и член 42 във връзка с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при тълкуването и прилагането на изключенията от достъп до документи на ЕЦБ?
Спазено ли е изискването за мотивиране при отказа за достъп до спорния документ съгласно стандартите, установени от Съда на Европейския съюз?
Правилно ли е приложено изключението относно документите, предназначени за вътрешно ползване по член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258, и съответства ли тълкуването му на приложното поле на изключението за правни становища по член 4, параграф 2, второ тире от същото решение?
Налице ли е по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на спорния документ въпреки приложимостта на изключението по член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/19: Land Berlin (Droits au paiement liés à la PAC), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли да се счита, че собственикът разполага с отговарящи на условията за подпомагане хектари по смисъла на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1307/2013, при положение че никое трето лице няма право да ползва този поземлен имот, и по-специално няма предоставено от собственика право на ползване, или когато трето лице фактически използва разглеждания поземлен имот за селскостопански цели, без да има право на ползване, следва да се приеме, че то разполага с тези хектари, отговарящи на условията за подпомагане, или пък в този случай следва да се смята, че никой не разполага с тези площи?
Следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да бъде придобито право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, през 2008 г. площите трябва да са отговаряли на условията, изисквани съгласно дял III, съответно дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може дадена залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо за площта да е ползвано право на плащане за земя под угар или друго право на плащане по смисъла на член 44, параграф 1 или на член 54, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на третия въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо земеделският стопанин да е подал през 2008 г. заявление по член 22, параграф 1 или по член 34, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 и през същата година да са били изпълнени всички други изисквания за директно плащане съгласно дял III или дял IVа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/19: Ingredion Germany, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Трябва ли член 18, параграф 1, буква в) и член 18, параграф 2, втора алинея от Решение 2011/278 във връзка с член 3, буква з) и член 10а от Директива 2003/87 да се тълкуват в смисъл, че за нови участници релевантният за горивното равнище на активност коефициент на използване на капацитета е ограничен до стойност, по-малка от 100 %?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-739/19: An Bord Pleanála, Заключение от 3 декември 2020 г.
1. Недопустимо ли е държава членка да упражни предвидената в член 5 от Директива 77/249 […] възможност да задължи адвокат, който представлява клиент пред съд, „да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд“ във всички случаи, в които страната, която гостуващият адвокат желае да представлява в такова производство, има право да се представлява сама?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, въз основа на какви фактори националната юрисдикция следва да прецени дали е допустимо да се наложи задължението да се работи „съвместно“?
3. По-специално, представлява ли налагането на ограничено задължение да се работи „съвместно“, както е описано […] в [акта за преюдициално запитване], пропорционална намеса в свободата на предоставяне на адвокатски услуги, която може да бъде обоснована с оглед на обществения интерес, в който се включват както необходимостта да се защитят потребителите на правни услуги, така и необходимостта да се гарантира добро правораздаване?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, важи ли това съждение при всички обстоятелства, и ако не, какви фактори следва да вземе предвид една национална юрисдикция, за да определи дали такова задължение може да се наложи в даден конкретен случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/20: Fedasil, Определение от 3 декември 2020 г.
Допустимо ли е произнасяне по преюдициално запитване, когато спорът е изгубил предмета си и решението на Съда няма да бъде релевантно за разрешаването му?
Може ли възможността за бъдещ иск за обезщетение или наличието на други подобни спорове пред националния съд да оправдаят необходимостта от произнасяне по преюдициално запитване в настоящото производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.