Съд - шести състав

1. Ограничаването във времето на възможността да се позовава на директния ефект на член 119 от Договора (членове 117—120 от Договора са заменени с членове 136 ЕО—143 ЕО), произтичащо от решението по дело 43/75 Defrenne II, изключва ли национални разпоредби, които установяват принцип на равно третиране, въз основа на който, при обстоятелства като тези по главното производство, всички работници на непълно работно време имат право на ретроактивно членство в допълнителна професионална пенсионна схема и на получаване на пенсия по тази схема?
2. Изключва ли член 119 от Договора разпоредби на държава членка, които установяват принцип на равно третиране, въз основа на който, при обстоятелства като тези по главното производство, всички работници на непълно работно време имат право на ретроактивно членство в допълнителна професионална пенсионна схема и на получаване на пенсия по тази схема, независимо от риска от изкривяване на конкуренцията между икономическите оператори от различните държави членки в ущърб на работодателите, установени в първата държава членка?
3. Задължени ли са националните съдилища да тълкуват националното си право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на съответните разпоредби на Общността, по-специално член 119 от Договора, за да гарантират прилагането на принципа на равно заплащане за мъже и жени?

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕО, Протокол № 2 Барбър и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността с предимство пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (член 2, параграф 1 от Закона за насърчаване на заетостта и общия принцип на равно третиране в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради непряка дискриминация по пол във връзка с допълнителна професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правни норми само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание на национални правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебно производство или са предявили еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание на съвпадащо национално право правото на равно третиране вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и непряка дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени работници са неблагоприятно третирани?