Съд - шести състав
Съдебен състав – Съд – шести състав
Дело C-214/98: Комисия/Гърция, Заключение от 6 юни 2000 г.
Неизпълнение на задължението за посочване на категорията еднокопитни/коневъдни животни при определяне на таксите, предвидени в Директива 93/118/ЕО
Неправомерно определяне на размера на таксите на 50% от стандартните общностни ставки без необходимата обосновка съгласно Директивата
Неизпълнение на задължението за изрично посочване на птиче месо при прилагането на таксата за разфасоване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/99: Échirolles Distribution, Заключение от 6 юни 2000 г.
Съвместимо ли е френското законодателство, което изисква издателите да налагат на книжарите фиксирани цени за препродажбата на книги, независимо от тяхното съдържание, на потребители и на професионални купувачи, с вътрешния пазар, създаден на 1 януари 1993 г., и по-специално с членове 3, букви в) и ж), 3а и 5, втора алинея на член 7а и членове 102а и 103, параграфи 3 и 4 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, изменен със Единния европейски акт и Договора за Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/97: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 25 май 2000 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме програми за намаляване на замърсяването на водите, включително определяне на качествени цели и срокове за тяхното изпълнение, по отношение на опасните вещества, обхванати от първия абзац на Списък II към Директива 76/464/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да изисква предварително разрешение за изпускания във водите, които могат да съдържат някое от посочените опасни вещества, като в разрешението се определят емисионни стандарти въз основа на качествените цели, заложени в такива програми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/99: Комисия/Франция, Заключение от 25 май 2000 г.
Нарушение на член 13, буква А, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО чрез облагане с ДДС на фиксираните възнаграждения за вземане на медицински проби за медицински анализи, като се прави необосновано разграничение между различните видове договори за сътрудничество между лаборатории.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 18 май 2000 г.
Попада ли застраховането срещу трудови злополуки, което е част от задължителна схема за социално осигуряване и се предлага от застрахователни дружества на собствен риск, в обхвата на Директива 92/49/ЕИО?
Допустимо ли е националното законодателство да изключва от приложното поле на законодателството за контрол на застрахователните дружества всяко застрахователно дружество или фонд, покриващо трудови злополуки, дори когато тези дружества действат на собствен риск с цел печалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/97: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 18 май 2000 г.
Спазени ли са процедурните изисквания и задължението за мотивиране при приемането на решението на Комисията за отказ на финансиране по ЕФГЗГФ, включително принципите на лоялно сътрудничество и дължима грижа?
Допустимо ли е Комисията да прилага еднократни корекции без конкретни доказателства за неправомерно изплатени суми и обоснована ли е 10% корекция за установени слабости в белгийската система за контрол?
Съответства ли прилагането на 10% еднократна корекция на насоките на Belle Group Report и достатъчно ли е мотивирано решението на Комисията относно избора на този процент?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагане на по-висока корекция спрямо Белгия в сравнение с други държави членки при сходни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/98: Telaustria и Telefonadress, Заключение от 18 май 2000 г.
Може ли да се заключи от подготвителните материали към Директива 92/50/ЕИО, по-специално от предложението на Комисията (COM(90) 372, ОВ C 23 от 31.1.1991 г.) или от определението на понятието „договор за обществени услуги“ в член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО, че определени категории договори предварително трябва да се считат за изключени от приложното поле на директивата, като се има предвид, че става въпрос за договори, които възлагащите органи, попадащи в обхвата на директивата, сключват с предприятия, предоставящи услуги, само поради някои общи характеристики, посочени в предложението на Комисията COM(90) 372, и без да се прилагат член 1, буква а), точки i)-viii), или членове 4, 5 и 6 от Директива 92/50/ЕИО?
Ако на основния въпрос се отговори положително, следва ли:
Попадат ли такива категории договори, с оглед на 24-то съображение към Директива 93/38/ЕИО, също в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО?
Ако на втория въпрос се отговори положително, следва ли:
Могат ли тези категории, които са изключени от приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, по аналогия с предложението COM(90) 372 да бъдат достатъчно описани по такъв начин, че възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО, прехвърля услуга от своята компетентност на предприятие по свой избор и едновременно предоставя на предприятието право да използва икономически съответната услуга?
Като допълнение към първите три въпроса:
Задължен ли е възлагащ орган, попадащ в персоналния обхват на Директива 93/38/ЕИО – в случай че сключен от него договор има черти на договор за услуги по смисъла на член 1, точка 4, буква а) от Директива 93/38/ЕИО заедно с черти на други договори с договорен характер, които не попадат в приложното поле на директивата – да отдели частта от целия договор, която попада в приложното поле на Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано, и да подложи договора на процедура за възлагане, както е предвидено в член 1, точка 7 от тази директива, както Съдът на ЕС е изисквал в дело C-3/88 преди влизането в сила на Директива 92/50/ЕИО във връзка с договор, който не е бил изцяло обхванат от Директива 77/62/ЕИО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли договорното предоставяне на право на изключително икономическо използване на резултата от услуга, което носи на изпълнителя доход, който макар и да не може да бъде точно определен, но по общ опит не е незначителен и може да се очаква да надвиши разходите за услугата, да се счита за възнаграждение за предоставянето на услугата, както Съдът на ЕС е постановил в дело C-272/91 във връзка с договор за доставка и предоставено по административен ред право, което замества възнаграждението?
Като допълнение към горните въпроси:
Трябва ли разпоредбите на член 1, точка 4, букви а) и в) от Директива 93/38/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че договор, по който трябва да се предоставят услуги, предвидени в приложение XVI A, категория 15, губи характера си на договор за услуги и се превръща в договор за доставка, ако услугата се състои в изработването на голям брой еднообразни движими вещи с икономическа стойност и по този начин стоки по смисъла на член 9 и 30 от Договора за ЕО?
Ако на този въпрос се отговори положително, следва ли:
Трябва ли решението на Съда на ЕС по дело C-3/88 да се тълкува в смисъл, че такъв договор за доставка трябва да се отдели от останалите съставни части на договора за доставка и след това да бъде подложен на процедура за възлагане по смисъла на член 1, точка 7 от Директива 93/38/ЕИО, доколкото това е технически възможно и икономически оправдано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/97: Rombi и Arkopharma, Съдебно решение от 18 май 2000 г.
Може ли държава членка правилно да транспонира дадена директива на Общността, когато в националния акт за транспониране запазва в сила предходни разпоредби, приети въз основа на отменено национално законодателство, транспониращо предходна, отменена директива, като в новия акт за транспониране само посочва, че тези разпоредби остават в сила, доколкото не противоречат на новото национално законодателство?
Позволяват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели (ОВ 1989 L 186, стр. 27) на държава да продължи да прилага правила, които предхождат Директивата и акта за нейното транспониране?
Позволява ли класификацията, въведена с Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, на храните, предназначени за специални хранителни цели, в девет групи (посочени в приложение I към нея), които трябва да бъдат предмет на специфични директиви, и на храни, които не попадат в тези групи, за които не е предвидено приемането на такива директиви, държава членка да прилага правила, основани на класификация, базирана на разграничение между диетични продукти и диететични продукти или на разграничение между храни за кърмачета и малки деца и храни, различни от тези за кърмачета и малки деца?
Изключват ли член 10, параграф 2 и член 15, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно храните, предназначени за специални хранителни цели, които не засягат прилагането на национални мерки в случай, че не са приети специфични директиви, предвидени в член 4 от Директивата, възможността физически лица да се позовават на разпоредбите на Директивата, за да оспорят подробните мерки по транспониране, приети от държавите членки, и да поискат тяхното неприложение от националните съдилища, доколкото те противоречат на разпоредбите на Директивата?
Не предполага ли фактът, че храните се контролират в рамките на директивите на Общността, че държавите членки са длъжни при осъществяване на такъв контрол да спазват общите принципи на Общността, по-специално защитата на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/99: Idéal tourisme, Заключение от 11 май 2000 г.
1. Позволява ли Директива 77/388/ЕИО на Съвета, и по-специално членове 12, параграф 3 и 28, параграф 3, буква б) от нея, на държавите членки да въвеждат, в ущърб на предприятията за автобусен превоз на пътници, дискриминация, която противоречи на принципите на равно третиране и недискриминация, залегнали в правото на Общността?
2. Може ли режимът на ДДС, който облагодетелства даден сектор на икономическа дейност, като този в настоящия случай, да представлява държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора от Рим, дори когато не защитава изключително интересите на националната индустрия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/98: Savas, Съдебно решение от 11 май 2000 г.
Дали член 13 от Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано в Анкара на 12 септември 1963 г., заедно с Допълнителния протокол, подписан в Брюксел на 23 ноември 1970 г., следва да се тълкуват като предоставящи права на турски гражданин, който е (a) влязъл или (b) останал на територията на държава членка в нарушение на имиграционното законодателство на тази държава членка?
Ако отговорът на някоя от частите на първия въпрос е „да“, имат ли (a) член 13 от Споразумението или (b) член 41 от Допълнителния протокол пряко действие в националните правни системи на държавите членки?
Забраняват ли Споразумението заедно с Допълнителния протокол прилагането от държава членка на разпоредба от националното ѝ законодателство, която отказва на този турски гражданин разрешение за пребиваване на територията на тази държава членка единствено на основание, че разрешението му за влизане или пребиваване на територията е изтекло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.