всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-84/03: Комисия/Испания, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.

Допустимо ли е националното законодателство да изключва от обхвата си частноправни образувания, които изпълняват условията за „орган, създаден по силата на публичното право“ по смисъла на Директиви 93/36 и 93/37?
Съвместимо ли е с Директиви 93/36 и 93/37 националното законодателство, което изключва от приложното си поле споразумения за сътрудничество, сключени между органи на публичното право, дори когато тези споразумения представляват обществени договори по смисъла на директивите?
Може ли националното законодателство да допуска използването на договаряне без обявление в случаи, които не са предвидени в Директиви 93/36 и 93/37, по-специално при неуспешни процедури и при доставки на унифицирани стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/03: Dragaggi и др., Съдебно решение от 13 януари 2005 г.

Следва ли член 4, параграф 5 от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. да се тълкува в смисъл, че мерките по член 6 и по-специално по член 6, параграф 3 от тази директива са задължителни за държавите членки само след окончателното одобрение на списъка на местата по член 21 на общностно равнище или, алтернативно, освен определянето на обичайния начален момент за прилагане на мерките за опазване, следва ли да се направи разграничение между декларативно и конститутивно вписване (като в първата категория се включва вписването на приоритетни места), така че, за да се гарантира ефективността на директивата, когато държава членка идентифицира място от значение за Общността, съдържащо приоритетни природни местообитания или видове, трябва да се счита, че съществува задължение за извършване на оценка на планове и проекти със значително въздействие върху мястото дори преди Комисията да изготви проектосписъка на местата или приемането на окончателната версия на този списък съгласно член 21 от директивата и, всъщност, с влизането в сила на националния списък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-15/04: Koppensteiner, Заключение от 16 декември 2004 г.

1. Следва ли член 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 [...] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно безусловен и точен, за да може отделно лице да се позове пряко на него пред националните съдилища в случай на отмяна на обявление за обществена поръчка след отварянето на офертите и да поиска преразглеждане на тази отмяна?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: следва ли член 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 [...] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни във всички случаи, срещу решение на възлагащия орган за отмяна на обявление за обществена поръчка, предхождащо самата отмяна, преди възлагането на поръчката (като решението за отмяна се приравнява на решение за възлагане на поръчка), да осигурят производство по преразглеждане, чрез което процесуалните субекти, независимо от възможността да поискат обезщетение след отмяната, да могат да постигнат отмяна на решението, ако са изпълнени условията за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/03: António Jorge, Заключение от 16 декември 2004 г.

1) В какъв смисъл следва да се тълкува член 19 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО)
2) Съвместим ли е член 23, параграф 4 от ЗДДС с горепосочената разпоредба, ако се тълкува в смисъл, че когато данъчно задълженото лице е предприятие, което осъществява дейност в областта на недвижимите имоти и работи в две области на дейност, едната от които е строителство на недвижими имоти с цел продажба (която е освободена от ДДС), а другата са строителни работи (облагаеми с ДДС), за изчисляване на процентния дял на приспадане на ДДС или на дяла, платен от това данъчно задължено лице при придобиване на стоки и услуги, предназначени за едната или другата дейност, е необходимо в знаменателя на дробта, освен годишния оборот, да се включи и стойността на текущите работи към края на всяка година, които все още не са пуснати на пазара и чиято стойност не е напълно или частично получена
3) Или трябва да се тълкува в смисъл, че посоченият знаменател включва единствено оборота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/03: Lindberg, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли въвеждането в националното право на забрана за използването на продукт да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли въвеждането в националното право на забрана за услуга, която засяга използването на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата?
Може ли преформулирането в националното право на услуга, свързана с конструкцията на продукт, да представлява техническо регулиране, което трябва да бъде нотифицирано съгласно Директивата, ако новата дефиниция засяга използването на продукта?
Какво е значението за задължението за нотификация на фактори като:
– замяната на изискване за лиценз с забрана в националното право,
– по-голямата или по-малката стойност на продукта/услугата,
– размерът на пазара за продукта/услугата или
– ефектът на нова национална разпоредба върху използването, който може да бъде или пълна забрана за използване, или забрана или ограничение в рамките на една от няколко възможни области на използване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/03: Société financière и industrielle du Peloux, Заключение от 16 декември 2004 г.

Обвързан ли е застрахованият бенефициент по договор за застраховка в полза на трети лица, сключен между застраховател и застраховащ, които са установени в една и съща държава членка, от клауза за избор на съдилище в полза на съдилищата на тази държава, ако той не е дал лично съгласие за тази клауза, вредата е настъпила в друга държава членка и застрахованият е предявил също така иск срещу застрахователи, установени в тази друга държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-293/03: My, Съдебно решение от 16 декември 2004 г.

Допуска ли член 10 ЕО, във връзка със Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, национално законодателство, което не позволява да бъдат взети предвид годините трудов стаж, придобити от гражданин на Общността в служба на институция на Общността, за целите на придобиване на право на ранна пенсия по националната схема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-334/04: Комисия/Гърция, Определение от 10 декември 2004 г.

Допустимо ли е встъпване на държави членки в подкрепа на ответната страна в производство по член 226 ЕО?
Какви процесуални права и задължения имат встъпилите страни в подобно производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/03: Approved Prescription Services, Съдебно решение от 9 декември 2004 г.

Може ли заявление за издаване на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт C да бъде валидно подадено по първата алинея на член 10, буква а), подточка iii) от Директива 2001/83, когато заявлението цели да докаже, че продукт C е по същество подобен на друг продукт, продукт B, при положение че:
– продукт B е свързан с оригинален лекарствен продукт A, тъй като продукт B е разрешен като „разширение на линията“ на продукт A, но има различна фармацевтична форма от продукт A или по друг начин не е „по същество подобен“ на продукт A по смисъла на член 10, буква а), подточка iii);
– продукт A е разрешен за пускане на пазара в Общността за повече от шест/десетгодишния период, посочен в член 10, буква а), подточка iii);
– продукт B е разрешен за пускане на пазара за по-малко от шест/десетгодишния период, посочен в член 10, буква а), подточка iii)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form