всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Съответства ли на член 18 ДФЕС (забрана за допускане на дискриминация) и на член 45 ДФЕС (свободно движение на работниците) това, че държава членка предоставя активно и пасивно право на глас за представителите на работниците в надзорния орган на предприятие само на тези работници, които са заети в местата на стопанска дейност на предприятието или в предприятията на концерн, разположени на национална територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Неправилно тълкуване на израза „доходи от такси или вземания за дълг, носещи право на участие в печалбите“ по смисъла на член 11, параграф 2 от германско-австрийската спогодба
Липса на компетентност на Съда да дава разпореждания на държавите членки по член 273 ДФЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Нарушение на принципа на предоставената компетентност на Съюза, установен в член 5, параграф 2 ДЕС
Нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Може ли за споразумения, решения или практики на организации на производители, на асоциации на организации на производители и на професионални организации, които могат да бъдат квалифицирани като антиконкурентни с оглед на член 101 ДФЕС, да не е приложима предвидената в тази разпоредба забрана единствено поради факта, че те могат да бъдат свързани със задачите, възложени на тези организации в рамките на общата организация на пазара, дори когато не попадат в нито една от общите дерогации, предвидени последователно в член 2 от регламенти № 26 и № 1184/2006 от 24 юли 2006 г. и в член 176 от Регламент № 1234/2007?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007 и член 122, първа алинея от Регламент № 1234/2007, които посочват сред целите на организациите на производители и на техните асоциации стабилизирането на производствените цени и приспособяването на продукцията към търсенето, по-специално по отношение на количеството, да се тълкуват в смисъл, че за практиките на колективно определяне на минимална цена, на съгласуване относно пусканите на пазара количества или на обмен на стратегическа информация, въведени от тези организации или техните асоциации, не се прилага забраната на антиконкурентни споразумения, доколкото тези практики са насочени към осъществяването на тези цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1.
Дали национален закон е съвместим със задължението на държава членка да предвиди ефективно наказателно преследване за престъпления на митнически служители, ако този закон предвижда, че наказателното производство, водено против митнически служители за участие в организирана престъпна група с цел да извършват корупционни престъпления при изпълнение на задълженията си (да приемат парични суми, за да не извършват митнически преглед), както и за конкретни подкупи, както и за укриване на взети подкупи, се прекратява, без съдът да разгледа по същество повдигнатите обвинения, при следните условия: a) изтекъл двугодишен срок от обвинението; b) направено искане от обвиняемия за приключване на досъдебното производство; c) даване от съда на прокурора на тримесечен срок за приключване на досъдебното производство; d) осъществяване на „съществени процесуални нарушения“ от прокурора в този срок (изразяващи се в ненадлежно предявяване на допълнено обвинение, непредявяване на разследването и противоречив обвинителен акт); [е)] даване от съда на прокурора на нов едномесечен срок за отстраняване на тези „съществени процесуални нарушения“; [f)] неотстраняване на тези „съществени процесуални нарушения“ от прокурора в този срок — ако причината за допускането им в първия тримесечен срок и за неотстраняването им в последния едномесечен срок се дължи както на прокурора (неотстраняване на противоречията в обвинителния акт; неизвършване на реални действия в по-голямата част от тези срокове), така и на защитата (неоказване на задължително съдействие за предявяване на обвинението и за предявяване на разследването поради постъпване в болница от обвиняемите и позоваване на други служебни ангажименти от адвокатите); [g)] възникване на субективно право за обвиняемия наказателното производство да се прекрати — поради неотстраняване на „същественото процесуално нарушение“ в определените срокове.
2. При отрицателен отговор [на първия въпрос], коя част от горепосочената правна уредба следва националната юрисдикция да остави без приложение, за да гарантира ефективното приложение на европейското право — [a)] прекратяването на наказателното производство при изтичане на едномесечния срок; или [b)] определянето на горепосочените пороци като „съществено процесуално нарушение“; или [c)] защита на възникналото по [g)] субективно право — ако е налице възможност това нарушение ефективно да се отстрани в съдебното производство.
a) Решението за оставяне без приложение на национална правна норма за прекратяване на наказателното производство следва ли да бъде обусловено от:
i) предоставяне на прокурора на допълнителен срок за отстраняване на „същественото процесуално нарушение“, равен на онзи срок, през който той е бил в обективна невъзможност да го стори поради пречки, дължащи се на защитата;
ii) в случая на [подточка i)] — установяване от съда, че тези пречки са резултат от „злоупотреба с право“.
iii) при отрицателен отговор на [втория въпрос, буква а), подточка i)] — установяване от съда, че в националния закон остават предвидени достатъчно гаранции за приключване на досъдебното производство в разумен срок.
б) Решението за оставяне без приложение на националното определяне на горепосочените пороци като „съществено процесуално нарушение“ съответно ли е на европейското право, а именно:
i) правото по член 6, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС за предоставяне на защитата на подробна информация относно обвинението надлежно защитено ли е, ако:
– тази информация ще бъде предоставена след фактическото внасяне на обвинението в съда, но преди разглеждането му от съда и също така, в предходен момент, преди внасяне на обвинението в съда, пълна информация за основните елементи на обвинението е била предоставена на защитата (относимо за обв. Христов);
– при положителен отговор на [втория въпрос, буква б), подточка i), първо тире] — тази информация ще бъде предоставена след фактическото внасяне на обвинението в съда, но преди разглеждането му от съда и също така, в предходен момент, преди внасяне на обвинението в съда, частична информация за основните елементи на обвинението е била предоставена на защитата; причина за частичния обем на предоставена информация са пречки от страна на защитата — (относимо за обв. Колев и обв. Костадинов);
– тази информация съдържа противоречия относно конкретното корупционно изявление (веднъж се посочва, че друг обвиняем словесно е поискал подкупа, а обв. Христов с гримаса е изразил неудовлетворението си, когато подложения на митническа проверка е предложил твърде малко пари, а след това се посочва, че обв. Христов е отправил конкретни думи за искане на подкуп).
ii) правото по член 7, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС за предоставяне на защитата на достъп до материалите „не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда“ по делото надлежно защитено ли е, ако защитата е имала достъп до основната част от материалите в предходен момент и на защитата е била предоставена възможност да се запознаят с материалите, но те не са се възползвали от тази възможност поради пречки (заболяване, служебни ангажименти) и поради позоваване на национален закон, съобразно който следва да бъдат призовани за достъп до материалите поне три дни по-рано; необходимо ли е да се даде втора възможност, след отпадане на пречките и поне три дни предварително; необходимо ли е да се изследва дали тези пречки са обективно съществуващи или представляват злоупотреба с право.
iii) законовото изискване „не по-късно от внасяне на обвинението в съда“ в член 6, ал. 3 и член 7, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; какво е неговото значение — преди фактическото внасяне на обвинението в съда, или най-късно заедно с внасяне на обвинението в съда или след внасяне на обвинението в съда, но преди съдът да предприеме действия по разглеждане на това обвинение.
iv) законовото изискване за предоставяне на информация за обвинението и достъп до материалите по делото по такъв начин, че да се гарантира „ефективното упражняване на правото на защита“ и „справедливостта на производството“ по член 6, ал. 1 и член 7, ал. 2 и 3 от Директива 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; това изискване ще бъде ли спазено ако:
– подробната информация относно обвинението бъде предоставена на защитата макар и след внасяне на обвинението в съда, но преди да бъдат предприети действия по разглеждане по същество на това обвинение и бъде даден достатъчен срок за подготовката на защитата; в предходен момент информация за обвинението е била предоставена в непълен и частичен вид.
– достъпът до всички материали бъде предоставен на защитата макар и след внасяне на обвинението в съда, но преди да бъдат предприети действия по разглеждане по същество на обвинението и бъде даден достатъчен срок за подготовката на защитата; в предходен момент на защитата е бил предоставен достъп до по-голямата част от материалите по делото.
– съдът предприеме действия, с които да гарантира на защитата, че всички изявления, които защитата направи след запознаване с подробното обвинение и всички материали по делото, ще имат същия ефект, който биха имали, ако тези изявления са били направени пред прокурора преди внасяне на обвинението в съда.
v) „справедливостта на производството“ по член 6, ал. 1 и 4, както и „ефективното упражняване на правото на защита“ по член 6, ал. 1 от Директива 2012/13/ЕС ще бъдат ли гарантирани, ако съдът приеме да образува съдебно производство въз основа на окончателно обвинение, което съдържа противоречие относно корупционното изявление, но след това даде възможност на прокурора да отстрани това противоречие; също така даде възможност на страните да се ползват в пълен обем от онези права, които те биха имали, ако обвинението е било внесено без такова противоречие.
vi) правото на защита от адвокат, прогласено в член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС надлежно защитено ли е, ако в досъдебната фаза на адвоката е била предоставена възможност да се яви за уведомяване на междинно обвинение и за осъществяване на пълен достъп до всички материали по делото — но той не се е явил поради служебни ангажименти и поради позоваване на национален закон за призоваване поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се дава нов срок, след отпадане на тези ангажименти и поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се изследва дали причината за явяването е уважителна или не, дали е налице злоупотреба с право.
vii) нарушаването на правото на защита от адвокат, прогласено в член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС в досъдебната фаза ще се отрази ли на „реалното и ефективно упражняване на право на защита“, ако съдът, след внасяне на обвинението в съда, предостави на адвоката пълен достъп до окончателното и подробно обвинение, както и до всички материали по делото, след което предприеме действия, с които да гарантира на адвоката, че всички изявления, които адвокатът направи след запознаване с подробното обвинение и всички материали по делото, ще имат същия ефект, който биха имали, ако тези изявления са били направени пред прокурора преди внасяне на обвинението в съда.
в) Съобразен[о] ли е с европейското право възникналото за обвиняемия субективно право наказателното производство да се прекрати (при горепосочените условия), независимо от възможността вредният ефект от неотстраненото от прокурора „съществено процесуално нарушение“ да бъде напълно отстранен чрез действия, предприети от съда, в съдебното производство, така че в крайна сметка правното положение на обвиняемия да бъде идентично с онова, което той би имал, ако това нарушение е било своевременно отстранено.
3. Следва ли да се приложи по-благоприятният национален режим относно правото за разглеждане на делото в разумен срок, правото на информация и правото на защита от адвокат, ако те — в съчетание с други обстоятелства (процедурата, описана в т. 1), биха довели до прекратяване на наказателното производство.
4. Член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС следва ли да се тълкува като оправомощаващ националния съд да отстрани от участие в съдебното производство адвокат, който е представлявал двама обвиняеми, единият от които е дал обяснения относно факти, които засягат интересите на втория обвиняем, който не дава обяснения.
При положителен отговор — правото на защита от адвокат по член 3, ал. 1 от Директивата ще бъде ли гарантирано от съда, който — след като допусне до участие в съдебното производство адвокат, защитавал двама обвиняеми с противоречиви интереси — назначи на всеки един от тях нови и различни служебни защитници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Допустимо ли е прилагането на ускорена процедура поради икономически интереси или въздействие върху публичните финанси?
Съществува ли изключително обстоятелство в случая, което да обоснове необходимостта от ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Правилно ли е Общият съд да приеме, че всяко нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на омбудсмана представлява достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Допуснал ли е Общият съд грешка при квалифицирането на конкретни прояви на омбудсмана като достатъчно съществени нарушения на задължението за полагане на грижа?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че неспазването на разумния срок за отговор на писма представлява достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза?
Може ли загубата на доверие в институцията на омбудсмана да бъде квалифицирана като поправима неимуществена вреда?
Произнесъл ли се е Общият съд ultra petita, като е квалифицирал действия на омбудсмана извън твърденията на ищцата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2004/114/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато са сезирани от гражданин на трета страна с молба за виза с учебна цел, компетентните национални органи разполагат с широка свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, за да определят дали това лице представлява заплаха за обществената сигурност по смисъла на същата разпоредба и дали тези органи имат право да откажат да предоставят поисканата виза при обстоятелства като разглежданите в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе преюдициално на основание член 267 ДФЕС относно валидността на акт, приет въз основа на отнасящи се до ОВППС разпоредби, като Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, стига предмет на преюдициалното запитване да е или проверката за съответствието на това решение с член 40 ДЕС, или проверката за законосъобразността на ограничителните мерки срещу физически или юридически лица?
Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби от Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) № 833/2014, и доколкото Съдът е компетентен, от Решение 2014/512/ОВППС: член 1, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3, членове 4, 4а и 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС; членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3 и член 11 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и приложения II и VI към него?
Противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа nulla poena sine lege certa държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция?
Забранява ли член 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Приложими ли са предпоставките за редакционна поправка на съдебен акт съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19293949596252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form