Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Трябва ли установената в член 6, параграф 2, буква а) от Римската конвенция стълкновителна норма, според която трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят, в изпълнение на договора, обичайно осъществява своята работа, да се тълкува в смисъл, че когато работникът или служителят престира труд в няколко държави, но се връща систематично в една от тях, тази държава се счита за мястото, където той обичайно осъществява своята работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Наредбата за секторната забрана за движение не представлява нарушение на принципа за свободно движение на стоки, тъй като е приета във връзка с транспонирането на Директиви 96/62 и 1999/30
Наредбата за секторната забрана за движение е оправдана поради императивни съображения за опазването на околната среда и/или защита на основните права на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното търгуване на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 2 по-горе, ако:
a) в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на въпрос 2 по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката
Ако това е така, тази последица презумира ли се или притежателят на марката трябва да я докаже?
5) Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред ползвателя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6) Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда ползвателя направо до реклами или оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
a) това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б) ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в) когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки, и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни ползватели на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Представлява ли „пътуването с товарен кораб“ пакетно пътуване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент № 44/2001?
За да се определи дали за търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, може да се счита, че „насочва“ дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, следва ли да се провери дали преди евентуалното сключване на договора с потребителя от тези уебсайтове и от общата дейност на търговеца е видно, че последният е възнамерявал да търгува с потребители с местоживеене в една или няколко държави членки, включително в тази, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тях, и достатъчно ли е уебсайтът да може да се разглежда в интернет, за да се приеме, че дейността е „насочена към“ дадена държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. Трябва ли член 5 от [Регламент № 1/2003] да се тълкува в смисъл, че [НОК] не може да постанови решение, че не е налице ограничаваща конкуренцията практика по смисъла на член [102 ДФЕС], когато в резултат от проведеното производство приеме, че предприятието не е нарушило забраната за злоупотреба с господстващо положение, уредена в тази разпоредба на Договора?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случай че разпоредбите на националното право на конкуренция оправомощават [НОК] да прекрати свързано с антиконкурентна практика производство — ако се установи, че поведението на предприятието не нарушава забраната по член [102 ДФЕС] — само ако постанови решение, че не е налице ограничаваща конкуренцията практика, следва ли член 5, [последно] изречение от [Регламент № 1/2003] да се тълкува в смисъл, че предоставя на [НОК] пряко правно основание да постанови решение, че „няма основания за предприемане на действия от [негова] страна?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Попада ли договорът за пътуване с товарен кораб, който включва настаняване, в обхвата на договорите за транспорт по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001?
Явява ли се достъпността на уебсайта на търговеца или на посредника достатъчно условие, за да се приеме, че търговецът „насочва“ дейността си към държавата членка по местоживеене на потребителя по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 28в, A, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че за доставка на стоки по смисъла на тази разпоредба следва да се откаже освобождаване от данък върху добавената стойност, ако доставката действително е била извършена, но въз основа на обективни обстоятелства се установи, че продавачът, който е данъчнозадълженото лице:
a) е знаел, че посредством доставката участва в сделка, с която се цели измама с данъка върху добавената стойност, или
б) е предприел действия, насочени към прикриване на самоличността на действителното придобиващо стоките лице, за да даде възможност на същото или на трето лице да извърши измама с данъка върху добавената стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 2, член 15, параграф 3 и член 35, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че национален орган по конкуренция има право да участва като ответник в съдебно производство относно решение, което е издал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
2) Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
3) Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
4) В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията вносители на стоките в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
i) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
ii) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
iii) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
iv) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Условията и последиците от оттегляне на встъпила страна (държава членка) в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.