Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба като разглежданата в главното дело — съгласно която дружество, местно лице за дадена държава членка, не може да приспада корпоративния данък, заплатен в друга държава членка или в трета страна от разпределящите дивидентите капиталови дружества, тъй като тези дивиденти са освободени от данък в първата държава членка, когато са получени от дружества за техни участия от поне 10 % от капитала на разпределящото дружество, като в разглеждания случай получилото дивидентите дружество в действителност притежава 90 % от капитала на разпределящото дружество и е било учредено съгласно законодателството на трета страна — да се преценява с оглед на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС, или по-скоро с оглед на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС?
Следва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за други държави членки или за трети страни, да се прилага методът на освобождаване, при положение че към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за същата държава членка, в която е установено и дружеството получател, се прилага методът на приспадане, като в случай че това дружество получател е регистрирало загуба, в резултат на прилагането на метода на приспадане следва изцяло или частично да бъде възстановен платеният от разпределящото местно дружество данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли разпоредбите относно конкуренцията от правото на [ЕС] да се тълкуват в смисъл, че клауза от колективен трудов договор, сключен между сдружения на работодатели и на работници и служители, съгласно която лицата на свободна практика, извършващи по договор за предоставяне на услуги същата работа за съответния работодател както обхванатите от действието на колективния трудов договор работници и служители, трябва да получават определено минимално възнаграждение, се изключва от приложното поле на член 101 ДФЕС именно защото това е предвидено в клауза от колективен трудов договор?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, посочената клауза изключва ли се от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако (същевременно) има за цел подобряването на условията на труд на работниците и служителите, обхванати от действието на колективния трудов договор, и от значение ли е в това отношение обстоятелството дали условията на труд се подобряват пряко или само непряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Неправилно прилагане на съдебната практика относно икономическата приемственост
Нарушаване на принципа ne ultra petita и на принципа на недопускане на дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли Регламент […], и по-специално членове 3, 16, 27[—]29 от него, да бъде тълкуван в смисъл, че:
1) „предприятието“, за което става въпрос в член 3[, параграф 2], трябва да се разбира като клон на длъжника, срещу когото е било образувано главното производство, и не допуска, в рамките на едновременна ликвидация на няколко дружества от една и съща група, възможността за тях да се открива вторично производство в държавата членка, в която е седалището им, поради това че имат собствена правосубектност;
2) лицето или органът, оправомощен(о) да поискат образуването на вторично производство, трябва да има местоживеене или седалище на територията на юрисдикцията на държавата членка, в която е подадено искането за това производство, или такова право трябва да имат всички граждани на Съюза, които докажат наличието на правна връзка със съответното предприятие, и
3) при положение че главното производство […] е процедура по ликвидация, вторично производство […] на предприятие може да бъде открито само ако това производство отговаря на критериите за целесъобразност, които са оставени на преценката на юрисдикцията на държавата членка, пред която е подадено искането за образуване на вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Когато е предявен иск от синдик, действащ в интерес на всички кредитори на дружеството с цел да се възстанови платежоспособността на дружеството и да се увеличат активите му, така че да бъдат удовлетворени възможно най-много вземания на кредиторите — като трябва да се отбележи, че същата цел се преследва от синдика, например, с предявяването на отменителни искове (actio Pauliana), които са признати за тясно свързани с производството по несъстоятелност — и предвид обстоятелството, че в разглеждания случай се иска заплащане на сума на основание CMR и литовския Граждански кодекс (общи гражданскоправни норми) за предоставените услуги по международен превоз на стоки, трябва ли да се приеме, че този иск е тясно свързан (в пряка връзка) с откритото за ищеца производство по несъстоятелност, че подсъдността на спора следва да се определи в съответствие с правилата на Регламент № 1346/2000 и че спорът попада в обхвата на изключението от приложното поле на Регламент № 44/2001?
При отрицателен отговор на първия въпрос и ако разглежданият спор попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas иска от Съда да поясни дали, доколкото няма стълкновение между член 31, параграф 1 от CMR и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, трябва да се приеме, че след като правоотношенията са уредени от CMR (като специална конвенция), в съответствие с разпоредбите на член 31 от Конвенцията CMR следва да се определи съдът на коя държава е компетентен да разгледа конкретния спор, ако тези разпоредби не са в противоречие с основните цели на Регламент № 44/2001, не водят до резултати, които са по-малко благоприятни за доброто функциониране на вътрешния пазар, и са достатъчно ясни и точни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.