всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли разпоредбите относно конкуренцията от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че клауза от колективен трудов договор, сключен между сдружения на работодатели и на работници и служители, съгласно която лицата на свободна практика, извършващи по договор за предоставяне на услуги същата работа за съответния работодател както обхванатите от действието на колективния трудов договор работници и служители, трябва да получават определено минимално възнаграждение, се изключва от приложното поле на член 101 ДФЕС именно защото това е предвидено в клауза от колективен трудов договор?
При отрицателен отговор на първия въпрос, посочената клауза изключва ли се от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако (същевременно) има за цел подобряването на условията на труд на работниците и служителите, обхванати от действието на колективния трудов договор, и от значение ли е в това отношение обстоятелството дали условията на труд се подобряват пряко или само непряко?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Прилага ли се член 13 от Регламент [№ 1346/2000] в случая, когато оспореното от синдика изплащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриване на това производство по несъстоятелност?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: изключението по член 13 от Регламент [№ 1346/2000] отнася ли се и до погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове съгласно приложимия за оспореното действие закон по същество (lex causae)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: в този случай изискванията за форма, които следва да се спазват при упражняването на правото по смисъла на член 13 от Регламент [№ 1346/2000], от lex causae ли се определят, или се уреждат от lex fori concursus?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. Националният съд длъжен ли е — било поради принципа на ефективност, било поради високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, било поради други разпоредби или норми на правото на Съюза — да проверява служебно дали купувачът по даден договор е потребител по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 1999/44?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и когато преписката по делото не съдържа (или съдържа недостатъчна или противоречива) фактическа информация, която да позволява да се определи качеството на купувача?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и в производство по обжалване, в което купувачът не възразява срещу това, че в решението си първоинстанционният съд не е извършил (служебно) тази проверка и че изрично е оставил открит въпроса дали купувачът следва да се счита за потребител?
4. Директива 1999/44 (или член 5 от нея) следва ли да се приеме за уредба, равностойна на националните норми от публичен ред във вътрешния правопорядък?
5. Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта за излагане на факти и обстоятелства и за доказване, що се отнася до задължението (своевременно) да уведоми продавача за предполагаемия недостатък на доставената вещ?
6. Принципът на ефективност, високото равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз, което се цели с Директива 1999/44, или други разпоредби или норми на правото на Съюза допускат ли нидерландското право, доколкото то възлага на потребителя/купувача тежестта да посочи и да докаже, че вещта не съответства на договора и че тази липса на съответствие е установена в срок от шест месеца след доставката
Какво означава изразът „всяка липса на съответствие, която бъде установена“ в член 5, параграф 3 от Директива 1999/44, и по-специално: доколко потребителят/купувачът е длъжен да изложи факти и обстоятелства, които се отнасят до липсата на съответствие (или до причината за нея)
За целта достатъчно ли е потребителят/купувачът да посочи и в случай на мотивирано оспорване, да докаже, че закупената вещ не функционира (безупречно), или той е длъжен също така да посочи и в случай на мотивирано оспорване, да докаже кой недостатък на продадената вещ е (бил) причина за това, че тя не функционира (или не функционира безупречно)?
7. За отговора на предходните въпроси има ли значение обстоятелството, че в настоящото производство и пред двете инстанции г‑жа Faber е представлявана от адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

Грешка при прилагане на правото и нарушение на основните права чрез приемане, че отделението по жалбите не е длъжно служебно да разследва фактите
Грешка при прилагане на правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства, включително отказ за действия по събиране на доказателства
Грешка при прилагане на правото чрез презюмиране, че практиката на размножаване чрез издънки за целите на проверката е „общоизвестен“ факт
Грешка при прилагане на правото чрез неправилна преценка на последиците от използването на регулатори на растежа и недостатъчни мотиви
Грешка при прилагане на правото чрез заключение, че признакът „външен вид на стъблата“ не е включен в проверката на различимост, с което се разширява предметът на спора
Грешка при прилагане на правото чрез заключение, че „външният вид на стъблата“ може да се определи по отношение на други растения от проверката, с което се изопачават фактите и се нарушава задължението за цялостен контрол

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Съставлява ли изключително обстоятелство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда наличието на голям брой изпълнителни производства или засягане на жилището на длъжниците, което да оправдае ускорено производство по преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 18, параграф 2 от Регламента [за прилагане] да се тълкува в смисъл, че се прилага:
a) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член[ове] 19[—]23а от […] Регламента [за прилагане] и член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от [Основния] регламент или единствено
б) когато земеделски производител отговаря на условията за прилагане на две или повече от следните разпоредби: член[ове] 19[—]23а от […] Регламента [за прилагане] или отделно на две или повече от следните разпоредби: член 37, параграф 2, член 40 и член 42, параграфи 3 и 5 от [Основния] регламент?
Ако се тълкува по начина, посочен в [първи въпрос, подточка a)], член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане] невалиден ли е изцяло или частично на едно от двете или и на двете следни основания, посочени от жалбоподателя:
a) при приемането на Регламента [за прилагане] Комисията не е имала правомощия за приемане на член 18, параграф 2 [от този регламент] в този смисъл или
б) при приемането на Регламента [за прилагане] Комисията не е посочила мотиви за член 18, параграф 2 [от този регламент]?
Ако член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане] се тълкува по начина, посочен в [първи въпрос, подточка a)], и отговорът на [втория] въпрос […] е отрицателен, прилага ли се член 18, параграф 2 [от Регламента за прилагане], когато земеделски производител е получил временно одобрение за разпределение на права за плащане за стопанство от националния резерв по член 22 от Регламента [за прилагане] на Комисията през 2005 г., но ги е декларирал във формуляра по [ИСАК] едва през 2007 г., когато е встъпил във владение на стопанството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. В светлината на системата за ДДС, основана на Директива 2006/112/ЕО, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е разпоредба от националното право като член 18 от полския Закон за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2.1 В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от полския Закон за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение върху стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
2.2 Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от полския Закон за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Необходимо ли е принципът pro rata temporis съгласно клауза 4, параграф 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време да се прилага за предвидена в колективен трудов договор надбавка за деца на издръжка с оглед на естеството ѝ, а именно социално обезщетение, изплащано от работодателя с цел частично да се покрият разходите на родителите за издръжка на детето, за което е получена надбавката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 48, алинея 1 ДФЕС и член 49, алинеи 1 и 2 ДФЕС съобразно фактите по главното производство да се тълкуват, че допускат национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство, а именно по член 94, ал. 1 от КСО — относно изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на пенсия за старост на гражданин на държава членка, който към датата на подаване на заявлението за пенсия осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка и попада в приложното поле на Регламент № 1408/71?
Следва ли от член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС, че допуска изключение от правилото за сумиране на осигурителния стаж за осигурителни периоди, завършени в друга държава членка преди датата на прилагането на регламента от държавата членка, пред която е подадено искането за пенсиониране, като предоставя правото на избор на осигуреното лице да посочи същите периоди за сумиране и да прецени необходимостта от сумирането, когато придобитият стаж само по правото на държавата, пред която се подава заявлението, не е достатъчен, за да се придобие правото на пенсия, и който може да бъде придобит само чрез заплащане на осигурителни вноски?
При същите обстоятелства член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС допуска ли отказът от прилагането на член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 — за сумиране на осигурителни периоди след датата на прилагането му, да се извърши по преценка на осигуреното лице, като не посочи в заявлението за пенсиониране завършени осигурителни периоди в друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува, че не допуска признаването на осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски, като предвиденото по параграф 9, алинея 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО по българското право, когато при условията на главното производство така признатият осигурителен стаж ще съвпадне с осигурителни периоди, завършени по правото на друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прекрати плащането занапред и да иска възстановяването на всички плащания за отпусната по националното ѝ право пенсия за старост на гражданин на тази държава, когато предвидените в текста на този регламент изисквания са налице само към датата на отпускането на пенсията, и по съображения, основани само на националното право, според които към датата на отпускането на пенсията не е прекратено осигуряването на лицето в друга държава членка, признат е осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски по националното право, без да се вземат предвид завършени към датата на отпускане на пенсията осигурителни периоди в друга държава членка и без да се излагат съображения, че е следвало да се определи различен размер на пенсията?
В случай че е допустимо възстановяването на плащанията на пенсията, то следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че се дължи и лихва, когато по националното право на държавата членка не се предвижда лихва при възстановяване на пенсия, отпусната по международен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Могат ли ветеринарните служби на Република Кипър в качеството си на „компетентен орган“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета, на който е възложено определянето на „официални ветеринарни лекари“, оправомощени да провеждат ветеринарен контрол, установен в регламента по отношение на клането на животни, да налагат на законна транжорна работно време, по начин че работното време и моментът на извършване на клане, да се определя от самите служби?
Могат ли ветеринарните служби на Република Кипър в качеството си на „компетентен орган“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета, на който е възложено определянето на „официални ветеринарни лекари“, оправомощени да провеждат ветеринарен контрол, установен в регламента по отношение на клането на животни, да откажат да изпратят „официален ветеринарен лекар“ в законна транжорна, която е поискала присъствието на „официален ветеринарен лекар“ в определени дни и часове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form