всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-39/14: BVVG, Заключение от 17 март 2015 г.

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се квалифицира като държавна помощ национална правна уредба, която за целите на подобряването на селскостопанските структури забранява на организация — проявление на държавата, да продава земеделска земя на направилия най-високата оферта в рамките на публична тръжна процедура, при положение че най-високата оферта е значително несъразмерна спрямо стойността на земята?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/14: BGW, Заключение от 12 март 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-681/13: Diageo Brands, Заключение от 3 март 2015 г.

1) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ за признаване на съдебно решение обхваща и случай, в който решението на съда на държавата членка по постановяване на съдебното решение явно противоречи на правото на Съюза и това обстоятелство е известно на този съд?
2) a) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че успешното позоваване на това основание за отказ за признаване на съдебно решение се препятства от обстоятелството, че позоваващата се на това основание за отказ страна не е използвала способите за съдебна защита, налични в държавата членка, в която е постановено съдебното решение?
2) б) При положителен отговор на въпрос 2 a) би ли било необходимо да се промени този отговор, ако използването на способите за съдебна защита в държавата, в която е постановено съдебното решение, би било безсмислено, тъй като трябва да се приеме, че това обжалване не би могло да доведе до постановяване на различно съдебно решение?
3) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща и съдебните разноски, направени от страните във връзка с правен спор в дадена държава членка относно иск за обезщетение за вреди, при положение че този иск и правната защита срещу него са с предмет претендираното ангажиране на отговорността на ответника вследствие на предприемането в друга държава членка на действия по закрила на правото върху неговата марка — изземване на определени стоки и определени изявления на ответника — като във връзка с това се поставя и въпросът за признаването на решението на съда на последната държава членка в първата посочена държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/13: VDP Dental Laboratory и др., Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., да се тълкува в смисъл, че когато предвидено в националното право освобождаване от данък върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане?
Следва ли член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба?
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-6/14: Wucher Helicopter и Euro-Aviation Versicherung, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004 да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в стопанисван от въздушен превозвач от Общността хеликоптер — което безспорно е превозвано на договорно основание (в конкретния случай въз основа на договор между въздушния превозвач и работодателя на пътуващото лице), — чийто превоз обаче се осъществява с цел изпълнението на конкретно работно задължение (в конкретния случай — взривяването на лавини) и — съдейства за изпълняването на този полет, като „познаващ местността навигатор“ и по указания на пилота има задължение да отваря вратата на хеликоптера по време на полета и да я държи отворена по определен начин и за определено време, a) е „пътник“
или б) „дежурен член на летателния и кабинния екипаж“?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква a): следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „пътник“ включва във всички случаи и понятието „пътник“ по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в хеликоптер, стопанисван от въздушен превозвач от Общността при посочените в първия въпрос условия, е „пътник“ по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/13: Demmer, Заключение от 26 февруари 2015 г.

1) Трябва ли изискването селскостопанската площ да не се използва за „неселскостопански дейности“ по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и изискването селскостопанската площ да се използва за „селскостопанска дейност“ или „[…] предимно за селскостопански дейности“ по смисъла на член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкуват в смисъл, че едно от условията за подпомагане е площите да се използват основно за селскостопански цели?
а) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни какви фактори трябва да се вземат предвид при преценката коя е „основната“ цел на използването, когато площите се използват едновременно за няколко различни цели.
б) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни дали в конкретния случай това означава, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, по естеството и предназначението си отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби.
2) Трябва ли изискването селскостопанската площ да е част от „стопанството“ на земеделския производител по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкува в смисъл, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби?
3) Ако отговорът на въпрос 1, буква б) и/или на въпрос 2 е отрицателен, при положение че площите не само се използват за обработване на постоянни пасища за производство на фуражни гранули, но и представляват зони за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране, налице ли е:
а) грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009, когато за площите все пак са предоставени права на плащане?
б) грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004], когато за площите все пак са платени помощи?
в) недължимо плащане, във връзка с което не може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004], когато все пак за площите са платени помощи?
4) Към кой момент се преценява дали:
а) е налице грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009;
б) е налице грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004];
в) може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004]?
5) Трябва ли преценката, посочена във въпрос 4, букви а), б) и в), да се прави поотделно за всяка година на подпомагане, или трябва да се прави за плащанията като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-623/13: de Ruyter, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Данъците върху доходите от имущество като социалната вноска върху доходите от имущество, начисляваната върху същите доходи вноска за изплащане на социалния дълг, социалната удръжка от 2 % и допълнителната вноска към тази удръжка намират ли се — само поради обстоятелството, че с тях се финансират френските задължителни схеми за социална сигурност — в пряка и относима връзка с някои от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 4 от Регламент № 1408/71, и следователно попадат ли в приложното поле на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-540/14: DK Recycling und Roheisen/Комисия, Определение от 2 февруари 2015 г.

Отговаря ли опасността за финансовата жизнеспособност на жалбоподателката и твърденото въздействие върху системата за търговия с емисии на критериите за провеждане на ускорено производство по член 133, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/13: Comité d’entreprise de Nortel Networks и др., Заключение от 29 януари 2015 г.

Има ли юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключителна или алтернативна на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, компетентност да определи имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, съгласно член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламента […], и в случай че е налице изключителна или алтернативна компетентност, правото на главното производство ли е приложимо, или правото на вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form