Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Заключение от 20 май 2015 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент [№ 2027/97], член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията [от Монреал] да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, — което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като — е превозено безвъзмездно от пилота, — целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и — което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане, трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията [от Монреал] и националното право не се прилага
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Следва ли член 33 от Конвенцията [от Монреал] и член 67 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията [от Монреал]
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 3) Следва ли член 29 от Конвенцията [от Монреал] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
При отрицателен отговор на първия въпрос: 4) Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива [88/357/ЕИО] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато: — правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред, — страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава, — според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и — правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/14: BBVA, Заключение от 13 май 2015 г.
Трябва ли едномесечният срок, предвиден в [четвъртата преходна разпоредба], да се тълкува в смисъл, че противоречи на членове 6 и 7 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/14: Covaci, Заключение от 7 май 2015 г.
1) Следва ли член 1, параграф 2 и член 2, параграфи 1 и 8 от Директива 2010/64[…] да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебно разпореждане, с което в съответствие с член 184 [от GVG] като условие за допустимост се изисква обвиняемите или подсъдими лица да оспорват само на езика на съдебното производство, в случая на немски?
2) Следва ли член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13[…] да се тълкуват в смисъл, че не допускат обвиняемият или подсъдимият да бъде задължаван да посочва съдебен адресат за целите на връчването, когато срокът за оспорване започва да тече още с връчването на съответния акт на съдебния адресат и в крайна сметка е без значение дали обвиняемият или подсъдимият изобщо е узнал за обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/13: Profit Investment SIM, Заключение от 23 април 2015 г.
1) Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса в защита на който е предявен другият иск?
2) Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент изискване за писмена форма на споразумението за [предоставяне на] компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в [меморандума], едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага [предоставената] компетентност или ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за [предоставяне на] компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Трябва ли да се смята, че изразът „дела, свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете[,] при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/13: Lutz, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Прилага ли се член 13 от Регламент № 1346/2000 в случая, когато оспореното от синдика изплащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриване на това производство по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изключението по член 13 от Регламент № 1346/2000 отнася ли се и до погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове съгласно приложимия за оспореното действие закон по същество (lex causae)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: в този случай изискванията за форма, които следва да се спазват при упражняването на правото по смисъла на член 13 от Регламент № 1346/2000, от lex causae ли се определят, или се уреждат от lex fori concursus?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/14: Bohez, Заключение от 16 април 2015 г.
1) Член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] следва ли да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
2) Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], член 49 от този регламент следва ли да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
3) Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
4) Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
5) Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно:
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/13: UPC Magyarország, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Трябва ли член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че при заблуждаващи търговски практики по смисъла на член 5, параграф 4 от тази директива отделното разглеждане на критериите по член 5, параграф 2, буква a) е недопустимо?
Може ли да се приеме, че съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител представлява търговска практика по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.