Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-131/15: Club Hotel Loutraki и др./Комисия, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Задължена ли е била Европейската комисия да започне официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, поради наличие на сериозни затруднения при предварителната преценка на мерките, за които е отправено уведомление?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС и гарантирано ли е правото на ефективна съдебна защита по член 41 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвид заличаването на икономически данни в неповерителния вариант на решението на Комисията?
Допустимо ли е Комисията да извърши общ анализ на две различни мерки при преценката за наличие на икономическо предимство по член 107, параграф 1 ДФЕС, без да определи дали мерките засягат един и същи пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-699/15: Brockenhurst College, Заключение от 21 декември 2016 г.
1. По смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директивата за ДДС предоставяните от учебно заведение ресторантьорски услуги и развлекателни услуги срещу заплащане спрямо определен кръг потребители (които не са получатели на основната доставка — образователни услуги) „тясно свързани“ ли са с предоставянето на образователни услуги в случаите, когато извършването на ресторантьорските и развлекателните услуги се подпомага от студентите (които са получателите на основната доставка — образователни услуги) в процеса на тяхното обучение и като основна част от тяхното образование?
2. За да се определи дали предоставяните ресторантьорски и развлекателни услуги попадат в обхвата на освобождаванията по член 132, параграф 1, буква и) като „тясно свързани“ с предоставянето на образователни услуги:
а) от значение ли е, че студентите извличат полза от участието си в предоставянето на въпросните ресторантьорски и развлекателни услуги, а не от предмета на тези услуги;
б) от значение ли е, че ресторантьорските и развлекателните услуги се получават или потребяват, пряко или косвено, не от студентите, а от съответния кръг потребители, които заплащат цената им и които не са получатели на основната доставка — образователни услуги;
в) от значение ли е, че от гледна точка на обичайните получатели на въпросните ресторантьорски и развлекателни услуги (тоест кръгът от потребителите, които заплащат цената им) тези услуги не представляват средство за ползване на друга доставка при най-добри условия, а са цел сами по себе си;
г) от значение ли е, че от гледна точка на студентите въпросните ресторантьорски и развлекателни услуги не са цел сами по себе си, а участието в предоставянето на тези услуги представлява средство за ползване на основната доставка — образователни услуги при най-добри условия;
д) доколко следва да се вземе предвид принципът на данъчен неутралитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/16: El Dakkak и Intercontinental, Заключение от 21 декември 2016 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 и член 4, параграф 1 от Регламент № 562/2006 да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 или, напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал външна граница на [Съюза] през някой от гранично-пропускателните пунктове по член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/15: Trustees of the P Panayi Accumulation & Maintenance Settlements, Заключение от 21 декември 2016 г.
1) Съвместимо ли е със свободата на установяване, свободното движение на капитали или свободното предоставяне на услуги държава членка да приеме и остави да действа правна уредба като член 80 от Taxation of Chargeable Gains Act 1992 (Закон за данъка върху инвестиционния доход от 1992 г.), според който, ако в определен момент доверителните собственици на доверителна собственост престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в държавата членка, възниква задължение за плащане на данък върху нереализирания инвестиционен доход от активите, включени в доверителен фонд?
2) Ако се приеме, че такова данъчно задължение ограничава упражняването на съответната свобода, може ли то да бъде обосновано с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане и пропорционално ли е, при условие че законодателството не предоставя на доверителните собственици възможност за отложено или разсрочено плащане, нито взема предвид последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост?
3) Засяга ли се някоя от основните свободи, ако държава членка обложи с данък нереализиран инвестиционен доход в размер на увеличението на стойността на активите на доверителна собственост в момента, когато мнозинството от доверителните собственици престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в тази държава членка?
4) Оправдано ли е с този данък при излизане да се ограничава съответната свобода, за да се гарантира балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане, в случаите, когато продължава да бъде възможно облагане на реализиран инвестиционен доход, но само при настъпването в бъдеще на определени обстоятелства?
5) Следва ли пропорционалността да зависи от фактите по конкретното дело
По-специално, пропорционално ли е ограничението, породено от такова облагане, ако:
а) законодателството не предвижда възможност за отложено или разсрочено плащане, нито за отчитане на последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост след излизането,
б) но в конкретния случай на определяне на данъка, предмет на жалбата, активите са продадени, преди той да е станал изискуем и стойността на съответните активи не е намаляла в периода между преместването на доверителната собственост и датата на продажбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/15: Eurosaneamientos и др., Съдебно решение от 8 декември 2016 г.
Следва ли член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, според което хонорарите на доверениците се определят по тарифа, която може да се намали или увеличи само в рамките на 12 % и чието стриктно прилагане се проверява от националните юрисдикции, които обаче не могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, доколкото запитващите юрисдикции считат, че то не може да бъде обосновано с наложителна причина, свързана с обществения интерес по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2006/123, и че то не отговаря на изискванията за пропорционалност и необходимост по смисъла на член 15, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от тази директива?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, което не позволява на клиентите да оспорват ефективно хонорарите на съдебния довереник, когато същите са несъразмерни и не съответстват на действително извършената работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/16: Starptautiskā lidosta Rīga, Определение от 6 декември 2016 г.
Приложима ли е процедурата по член 100, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в случай на прекратяване на спора поради постигната междустранна спогодба?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по въпроса за разноските след прекратяване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/14: Sales Sinués, Определение от 29 ноември 2016 г.
Приложими ли са условията за служебна поправка на очевидна техническа грешка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/14: Hiebler, Определение от 29 ноември 2016 г.
Възможно ли е да се извърши служебна поправка на писмена грешка във версия на съдебен акт на друг официален език съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/15: FSL и др./Комисия, Заключение от 17 ноември 2016 г.
Неправилно използване на доказателства, предадени от италианските данъчни органи
Неправилно прилагане на правилата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и допустимост на доказателствата, събрани в резултат на това прилагане
Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита по отношение на глобата
Неправилно тълкуване на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.