Данъчни въпроси

Какво следва да се разбира под прехвърляне на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато стоката не преминава физически през всички посредници по веригата?
Могат ли неоказването на съдействие от предходни доставчици и липсата на претоварване на стоките да бъдат достатъчни обективни данни за извод, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в данъчна измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Mengozzi

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Български

Дело C-82/14: Nuova Invincibile, Определение от 15 юли 2015 г.

Явяват ли се членове 2 и 22 от Шестата директива пречка за национална разпоредба, която предвижда значително намаление и възстановяване на вече платен ДДС за определени данъчни периоди поради природно бедствие?
Съответства ли подобна национална разпоредба на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност и на изискванията за пълно събиране на ДДС съгласно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Sharpston

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Италиански

Дело C-82/14: Nuova Invincibile, Определение от 15 юли 2015 г.

Съвместима ли е национална разпоредба, предвиждаща възстановяване на платен ДДС и намаление на дължимия ДДС за пострадали от природно бедствие лица, с разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО и принципа на данъчен неутралитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Sharpston

Италиански

Дело C-123/14: Itales, Определение от 15 юли 2015 г.

Тълкуването на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно правото на приспадане на ДДС и възможността данъчната администрация да откаже това право, когато не са представени доказателства за произхода на стоките или за фактическо притежание от страна на доставчика, при липса на установена данъчна измама или знание за такава измама от страна на приобретателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Mengozzi

Български

Дело C-123/14: Itales, Определение от 15 юли 2015 г.

Приложими ли са разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО при отказ за право на приспадане на ДДС поради липса на доказателства за произхода на стоките или фактическото им владеене от прекия доставчик, когато не е установено участие или знание на купувача за измама с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Mengozzi

Български

Дело C-198/14: Visnapuu, Заключение от 9 юли 2015 г.

1) Следва ли [Законът за] акциза върху [някои опаковки] за напитки, съгласно [който] този акциз се налага, когато опаковката не е включена в система за обратно приемане, да се преценява с оглед на член 110 ДФЕС, вместо с оглед на член 34 ДФЕС
Трябва ли въпросната система за обратно приемане да е система за заплащане на депозит, при която лицето, което опакова или което внася напитките — само или в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за […] отпадъците или в съответното приложимо за провинция Аланд законодателство — осигурява повторното използване или рециклирането на опаковките за напитки по такъв начин, че опаковката да се използва отново като такава или като суровина?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62/ЕО, ако се вземе предвид и член 110 ДФЕС?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62/ЕО, ако се вземе предвид и член 34 ДФЕС?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос: [Законът за] акциза върху [някои опаковки] за напитки трябва ли да се разглежда като [допустим] на основание член 36 ДФЕС?
5) При закупване от финландски купувач на алкохолни напитки по интернет или по друг начин от разстояние от търговец, който осъществява дейността си в друга държава членка и осигурява доставка на закупените стоки във Финландия, може ли изискването всеки, който използва алкохолни напитки с търговска цел, да притежава специално разрешение за продажба на дребно за целите на техния внос, да се разглежда като свързано със съществуването на монопол или като част от функционирането на монопол, така че да се допуска от разпоредбите на член 34 ДФЕС и да трябва обаче да се преценява в светлината на член 37 ДФЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: съвместимо ли е изискването за разрешение с условията за държавни монополи с търговски характер по член 37 ДФЕС?
7) При отрицателен отговор на петия въпрос и при приложимост в настоящия случай на член 34 ДФЕС: следва ли да се счита за противоречащо на този член ограничение или [МРЕ] финландската правна уредба, съгласно която при поръчка по интернет или по друг начин от разстояние вносът на алкохолни напитки за собствено потребление е разрешен само ако се извърши [в съответната държава членка] от самото поръчало ги лице или от независимо от търговеца трето лице, като в противен случай за вноса им се изисква разрешение по Закона за алкохолните напитки?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос: може ли въпросната правна уредба да се приеме за обоснована и пропорционална с оглед на закрилата на здравето и живота на хората?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Bot

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Фински

Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Съдебни решения

Jaaskinen

Румънски

Дело C-335/14: Les Jardins de Jouvence, Заключение от 9 юли 2015 г.

1) Съставлява ли организация, която има по същество социален характер и извършва доставки на „услуги и […] стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква ж) от [Шеста директива], дом за настаняване и услуги за възрастни хора по смисъла на [Наредбата от 5 юни 1997 г., който стопанисва] срещу заплащане частни помещения за настаняване, проектирани за едно или две лица, включващи обзаведена кухня, всекидневна, стая и обзаведена баня, като по този начин им се дава възможност те да водят самостоятелен живот, както и различни факултативни услуги, предоставяни възмездно, с цел печалба, които не са ограничени само за лицата, настанени в дома за услуги за възрастни хора (стопанисване на ресторант-бар, фризьорски и козметичен салон, зала за кинезитерапия, ерготерапевтични дейности, пералня-сушилня, здравен пункт, [пункт за] вземане на кръв, медицински кабинет) […]?
2) Различен ли би бил отговорът на този въпрос, ако съответният дом за настаняване и услуги за възрастни хора получава за предоставянето на съответните услуги субсидии или каквато и да е друга форма на предимство или на финансиране от страна на публичните власти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Bot

Френски

Дело C-331/14: Trgovina Prizma, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Трябва ли член 2, точка 1 и член 4, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че в случай като този по настоящото дело — при който физическо лице придобива поземлени имоти в лично качество, без във връзка с това да му се начислява ДДС, а впоследствие изгражда върху тези имоти като едноличен търговец търговски център, зачислява в активите на своето предприятие на основание националните счетоводни стандарти само част от имотите, върху които е построен търговският център, и след това продава този център заедно с всички имоти на възложителя на строежа — следва да се счита, че това лице още с незачисляването на имотите в активите на своето предприятие не ги е включило в системата на ДДС и следователно във връзка с тяхната продажба не се явява данъчнозадължено лице, което следва да начисли и впоследствие да внесе ДДС във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Съдебни решения

Sharpston

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Словенски

Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Съдебни решения

Wathelet