всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-409/14: Schenker, Заключение от 4 февруари 2016 г.

1. Трябва ли описанието на митническата стока, обозначена като „Тютюни, светли въздушно сушени“, което съответства на код 2401 10 35 по КН от глава 24 („Тютюн и обработени заместители на тютюна“) от приложение I към Регламент (ЕС) № 861/2010, да се тълкува в смисъл, че включва само въздушно сушен тютюн, неочистен от твърдите жилки: — който съдържа целите листа на тютюневото растение, — който не е натрошен, пресован или сбит, — който извън въздушното сушене, схващано като вид „обработка“, не допуска друга обработка на „въздушно сушения“ тютюн по смисъла на код [2401 10] 35 по КН (като например чрез отделяне на дръжките, натрошаване или сбиване на листата), и — който не е годен за пушене?
2. Трябва ли понятието „митнически режим с отложено плащане […]“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая на митническа стока (акцизна стока), поставена под режим на външен транзит при условията на временно складиране или митническо складиране въз основа на придружаващи документи, в които тарифната позиция е неправилно посочена (2401 10 35 по КН вместо 2403 10 9000 по КН), но са посочени правилно съответната глава (глава 24 — Тютюн) и всички останали данни (номер на контейнер, количество, нетно тегло) и поставените печати не са били нарушени?
(С други думи, трябва да се изясни дали определена стока може да бъде под митнически режим с отложено плащане […], когато в придружаващите документи правилно е посочена главата от Общата митническа тарифа, но неправилно е посочена конкретната тарифна позиция).
3. Трябва ли понятието „внос“ по член 2, буква б) от Директива 2008/118/ЕО и понятието „внасяне на акцизни стоки“ по член 4, точка 8 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и случая, в който е налице несъответствие между тарифната позиция на действителната стока, поставена под режим на външен транзит, и тарифната позиция, посочена в придружаващите стоката документи, като се има предвид, че извън това разминаване, данните за главата (в настоящия случай, глава 24 — Тютюн), количеството и нетното тегло на стоката в придружаващите документи съответстват на действителното положение?
4. Налице ли е нередовност по член 38 от Директива 2008/118, когато стоката е под митнически режим с отложено плащане и в придружаващите я документи е посочен неправилен код по КН според приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕС) № 861/2010?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-81/15: Kapnoviomichania Karelia, Заключение от 28 януари 2016 г.

Трябва ли Директива 92/12, тълкувана в светлината на общите принципи на правото на Съюза, и в частност на принципите на ефективност, на правна сигурност и на пропорционалност, да се разбира в смисъл, че не допуска в случаи като този по главното производство да се прилага законова разпоредба на държава членка, като член 108 от гръцкия Митнически кодекс, съгласно която лицензираният складодържател на стоки, които са изнесени от неговия данъчен склад при режим на отложено плащане и са изведени неправомерно от този режим в резултат на контрабанда, може да носи солидарна отговорност за заплащането на административни глоби за контрабанда, независимо от това дали към момента на извършване на нарушението той е бил от гледна точка на частното право притежател на стоките и независимо дали между него и участниците в контрабандния трафик е имало договорно правоотношение, въз основа на което би могло да се заключи, че те са действали като негови пълномощници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/15: BP Europa, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.

Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидените в него условия са изпълнени само когато цялото количество стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнало на мястото на получаване или, като се има предвид член 10, параграф 6 от тази директива, това правилото може да се прилага и по отношение на случаи, в които само част от количеството акцизни стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнала на мястото на получаване?
Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз приключва едва когато получателят изцяло е разтоварил пристигналото при него транспортно средство, поради което установяването на липси по време на разтоварването се счита, че е извършена все още по време на движението?
Допуска ли член 10, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО национална разпоредба, която поставя компетентността за събиране на данъка на държавата членка на получаване (наред с изключването на случаите, уредени в член 7, параграф 4 от [тази директива]) единствено в зависимост от установяването на допусната нередовност и от невъзможността да се определи къде е допусната нередовността, или е необходимо допълнително да се установи, че в резултат на извеждането им от режим на отложено плащане на акциз акцизните стоки са освободени за потребление?
Следва ли член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че при установяването на нередовност в съответствие с член 10, параграф 2 от тази директива трябва да се приеме, че акцизните стоки, които се движат под режим на отложено плащане на акциз и не са пристигнали на мястото на получаване, се освобождават за потребление във всички случаи, в които не може да бъдат представени предвидените в член 7, параграф 4 от посочената директива доказателства за пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на установените липси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/14: Les Jardins de Jouvence, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Следва ли член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че доставки, извършени от дом за настаняване и услуги за възрастни хора като разглеждания в главното производство, който не се ползва от каквато и да било субсидия или друга форма на предимство или на финансиране от страна на публичните власти, извършени с цел печалба и състоящи се в предоставяне на жилища за настаняване на лица над 60‑годишна възраст, позволявайки им по този начин да водят самостоятелен живот, както и във факултативни услуги, включително и на лица, различни от обитателите на дома, попадат в приложното поле на предвиденото от споменатата разпоредба освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/15: NN (L), Заключение от 21 януари 2016 г.

1) Трябва ли Директива 69/335 […] относно косвените данъци върху набирането на капитал, и по-конкретно член 2 във връзка с членове 4, 10 и 11, да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право като членове 161 и 162 от белгийския Кодекс за данъка върху наследствата, изменен с Програмния закон от 22 декември 2003 г. относно облагането на предприятията за колективно инвестиране, доколкото с посочения данък предприятията за колективно инвестиране — учредени под формата на капиталови дружества в друга държава членка, които търгуват свои дялови единици в Белгия — се облагат годишно върху общия размер на инвестираните в Белгия дялови единици, намален със сумата на изкупуванията и възстановяванията на посочените дялови единици, вследствие на което с този данък се облагат сумите, набрани в Белгия от предприятията за колективно инвестиране, доколкото такива предприятия могат да се разпореждат с тях?
2) Трябва ли членове 49—55 и 56—[60] от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да променя едностранно данъчна привръзка като предвидената в член 161 и сл. от белгийския Кодекс за данъка върху наследствата, за да замени личен критерий за привързване, основан на местопребиваването на данъчнозадълженото лице, залегнал в международното данъчно право, с евентуален вещен критерий за привързване, който не е установен в международното данъчно право, като се има предвид, че за да гарантира данъчния си суверенитет, държавата членка е приела специфична санкция като предвидената в член 162, алинея 3 от Кодекс за данъка върху наследствата само по отношение на чуждестранните оператори?
3) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно облагане като описаното по-горе, което, доколкото не отчита по никакъв начин данъците, с които вече са обложени в държавата членка на произхода им предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, представлява допълнителна финансова тежест, която може да затрудни търгуването на дяловите им единици в Белгия?
4) Трябва ли Директива 85/611[…] относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно облагане като описаното по-горе, доколкото то нарушава основната цел на Директивата да улесни търговията на дялови единици на предприятията за колективно инвестиране в Европейския съюз?
5) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат административната тежест, до която води събирането на данък като описания по-горе от предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия?
6) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право като член 162, алинея 2 от Кодекса за данъка върху наследствата, доколкото посочената разпоредба налага специфична санкция на предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия, а именно съдебна забрана занапред за инвестиране на дялови единици в Белгия при неподаване на декларация до 31 март всяка година или при неплащане на описания по-горе данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/14: Degano Trasporti, Заключение от 14 януари 2016 г.

Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 ДЕС и в [Директивата за ДДС] принципи и норми, според даденото им вече тълкуване в решения на Съда Комисия/Италия, C‑132/06, EU:C:2008:412, Комисия/Италия, C‑174/07, EU:C:2008:704 и Belvedere Costruzioni, C‑500/10, EU:C:2012:186, национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/14: Eurogate Distribution, Заключение от 12 януари 2016 г.

1) Облагането с данък върху добавената стойност при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки, по отношение на които обаче е възникнало митническо задължение поради неизпълнение на задължение по член 204 от [МК] — в случая неизпълнение в срок на задължението да се отбележи в предвидената за целта материална отчетност, че стоката е напуснала митническия склад най-късно в момента на напускането — противоречи ли на разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Изискват ли разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО облагане на стоките с данък върху добавената стойност при внос в такива случаи или в това отношение държавите членки имат свобода на действие?
3) Държателят на митнически склад, който съхранява в своя склад стока от трета държава въз основа на договор за предоставяне на услуга, без да може да се разпорежда с тази стока, представлява ли данъчнозадължено лице за данъка върху добавената стойност при внос, който е възникнал вследствие на неизпълнение от негова страна на задължение по член 10, параграф 3, втора алинея от Директива 77/388/ЕИО във връзка с член 204, параграф 1 от [МК] дори и когато стоката не се използва за целите на неговите облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО?
Следва ли да се счита, че данъкът върху добавената стойност при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки под митнически надзор, за които обаче е възникнало митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс, в конкретния случай — неприключване в срок на режима на външен общностен транзит поради непредставяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, преди да бъдат въведени на територията на трета страна, не е дължим по смисъла на член 236, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО във всеки случай, когато за длъжник на този данък се смята лицето, което е трябвало да изпълни задължението, без това лице да е притежавало правото да се разпорежда със стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-250/14: Air France – KLM, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.

Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че се дължи ДДС за издаването от авиокомпания на билети, които не са използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена на последните?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че ДДС, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаването на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице от нейно име?
Трябва ли разпоредбите на член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, изменена с Директива 1999/59/ЕО и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството ѝ на насрещна престация за посочените билети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/14: Gemeente Borsele, Заключение от 23 декември 2015 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че с оглед на правна уредба като описаната в настоящото решение дадена община трябва да се разглежда като данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива във връзка с училищния превоз
Следва ли при отговора на този въпрос правната уредба да се разглежда като цяло или тази проверка трябва да се извършва поотделно за всяка превозна услуга
Ако проверката следва да се извършва поотделно: трябва ли в този случай да се прави разлика според това дали става въпрос за превоз на ученици на разстояние между 6 и 20 километра, или на разстояние повече от 20 километра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/15: Aspiro, Заключение от 23 декември 2015 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги като разглежданите в настоящото дело, които са доставяни на застрахователно предприятие от трето лице, действащо от името и за сметка на застрахователя, при което третото лице няма никакви правоотношения със застрахованото лице, попадат в обхвата на освобождаването, посочено в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19293949596310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form