Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-229/15: Mateusiak, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
Трябва ли член 18, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след изтичането на периода на корекция по член 187 от Директивата дълготрайните активи на данъчнозадълженото лице, във връзка с придобиването на които то е приспаднало ДДС, не следва нито да се облагат, нито да се включват в ликвидационния опис при преустановяване на дейността му, тъй като е изтекъл нормативно определеният срок за корекция на начисления данък във връзка с придобиването им, който произтича от заложения срок на изхабяване на тези активи в хода на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, или напротив, трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от периода на корекция дълготрайните активи подлежат на облагане при преустановяване на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/15: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС национално законодателство, което при определяне на данъчната основа за облагане на употребявани автомобили, въведени от други държави членки, не отчита реалната им обезценка, по-специално обезценката през първата година на използване?
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС национално законодателство, което ограничава признаването на обезценката на употребявани автомобили, въведени от други държави членки, до максимум 52% за автомобили, използвани повече от пет години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/15: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС прилагането на система за определяне на данъчната основа за вносни употребявани автомобили, която не отчита реалната обезценка на превозните средства, по-специално обезценката през първата година на използване и обезценката над 52% за автомобили на повече от пет години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/15: Baštová, Заключение от 14 юни 2016 г.
1.a. Представлява ли доставката на кон от страна на неговия собственик (който е данъчнозадължено лице) на организатор на състезание с цел участие на коня в състезанието доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от [Директивата за ДДС], а следователно и сделка, облагаема с ДДС?
1.б. При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли да се разглежда като заплащане получената от състезанието парична награда (която все пак не всеки участващ в състезанието кон получава) или получаването на услугата, състояща се във възможността конят да се състезава, предоставена от организатора на състезанието на собственика на коня, или някакво друго възнаграждение?
1.в. При отрицателен отговор, това обстоятелство само по себе си представлява ли достатъчно основание за намаляване на първоначалното приспадане на ДДС върху облагаеми доставки, които са придобити и използвани, за да се подготвят за състезания конете на коневъда/треньора, или участието на кон в състезание трябва да се разглежда като компонент на икономическата дейност на дадено лице, което осъществява дейност в областта на отглеждането и тренирането на състезателни коне — негови и на други собственици, а разходите за отглеждането на собствените му коне и участието им в състезания следва да се включат в административните разходи, свързани с икономическата дейност на това лице
При утвърдителен отговор на тази част от въпроса, трябва ли паричната награда да се включи в данъчната основа и авансово заплатената сума на ДДС върху извършени доставки, или тя представлява доход, който по никакъв начин не се отразява върху данъчната основа за начисляване на ДДС?
2.a. Ако за целите на ДДС е необходимо няколко отделни услуги да се разглеждат като една-единствена сделка, по какви критерии се определя тяхната взаимовръзка, а именно дали съставляващите сделката доставки са равностойни, или отношението между тях е отношение между основна и съпътстваща услуга
Съществува ли някаква йерархия между тези критерии, която да ги разпределя по приоритет и тежест?
2.б. Трябва ли член 98 от [Директивата за ДДС], разглеждан във връзка с приложение III към същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена услуга да се квалифицира като такава, за която се прилага намалена ставка, ако тази услуга се състои от две отделни доставки, които за целите на ДДС трябва да се разглеждат като една-единствена доставка, при положение че тези доставки са равностойни, но едната от тях сама по себе си може да не е класифицирана в нито една от категориите, посочени в приложение III към [Директивата за ДДС]?
2.в. При утвърдителен отговор на въпрос 2.б., при обстоятелства като тези по настоящото дело съчетаването на отделната услуга за предоставяне на право за ползване на спортни съоръжения с отделната услуга за трениране на състезателни коне препятства ли квалифицирането на тази услуга като единна услуга, за която се прилага намалена ставка на ДДС, посочена в точка 14 от приложение III към [Директивата за ДДС]?
2.г. Ако въз основа на отговора на въпрос 2.в. прилагането на намалената данъчна ставка не е изключено, какво влияние оказва върху квалифицирането с оглед на приложимата ставка на ДДС фактът, че освен услугата за използване на спортни съоръжения и услугата за трениране данъчнозадълженото лице предоставя и услуги, свързани с предоставяне на конюшни, хранене и полагане на други грижи за конете
Трябва ли всички тези отделни услуги да се разглеждат за целите на ДДС като единно цяло и да подлежат на едно и също данъчно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-586/14: Budișan, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
Следва ли с оглед на разпоредбите на OUG № 9/2013 и на предмета на [екологичната таксова марка] да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането от държава — членка на Съюза, на такса за замърсяващи емисии при регистрацията на моторни превозни средства, внесени от друга държава на Съюза, която такса не се прилага при регистрацията в случай на прехвърляне на правото на собственост върху местни моторни превозни средства, за които такава или подобна такса вече е платена, ако стойността на остатъчната сума, включена в стойността на моторните превозни средства на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?
Следва ли с оглед на разпоредбите на OUG № 9/2013 и на предмета на [екологичната таксова марка] да се приеме, че разпоредбата на член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането от държава — членка на Съюза на такса за замърсяващи емисии при регистрацията на моторни превозни средства, внесени от друга държава на Съюза, която такса за местните моторни превозни средства се дължи единствено при прехвърляне на правото на собственост, в резултат на което чуждестранно моторно превозно средство не може да бъде ползвано, без да бъде платена таксата, докато местно моторно превозно средство може да бъде ползвано неограничено във времето, без таксата да бъде платена, до момента, в който евентуално не се извърши прехвърляне на правото на собственост върху съответното моторно превозно средство, последвано от регистрация на новия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/14: Wolfgang und Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.
1) Съдът на Европейския съюз приема, че член 17, параграф 5, трета алинея от [Шеста директива] позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки във връзка с определена доставка като строителството на сграда със смесено предназначение, се прилага с предимство критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част (решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt, C‑511/10, EU:C:2012:689).
a) При придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение трябва ли — с цел по-точно определяне на подлежащата на приспадане част от данъка — получените доставки, чиято цена спада към разходите за придобиване или производство, да се категоризират първо според вида на доставките, за чието извършване се използват (облагаеми или освободени), а само данъкът по останалите след тази категоризация доставки да се разпределя според критерий за площта или оборота?
б) Принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt (C‑511/10, EU:C:2012:689), и отговорът на предходния въпрос важат ли и за данъка по получени доставки във връзка с използването, обслужването или поддръжката на сграда със смесено предназначение?
2) Трябва ли член 20 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба корекция на първоначално приспаднатата сума следва да се прилага и в хипотезата, при която данъчнозадълженото лице е определило подлежащата на приспадане част на данъка по получени доставки във връзка със строителството на сграда със смесено предназначение по метода на оборота, който е предвиден в член 19, параграф 1 от тази директива и е допустим съгласно националното право, но впоследствие в периода на корекция държавата членка е предвидила да се прилага с предимство друг критерий за разпределение?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания пречка ли са за прилагането на член 20 от [Шеста директива], когато за случаи като описания по-горе държавата членка нито изрично е предвидила да се коригира приспаднатата сума, нито е приела преходна уредба, а Bundesfinanzhof [(Федерален финансов съд)] е признал по принцип за подходящ метода [на оборота], приложен от данъчнозадълженото лице при определянето на подлежащата на приспадане част от данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/14: Hünnebeck, Съдебно решение от 8 юни 2016 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляването на данъка върху даренията приложимото към облагаемата основа облекчение в случай на дарение на недвижим имот, разположен на територията на тази държава, е по-малко, когато към датата на извършване на дарението дарителят и надареният пребивават в друга държава членка, от облекчението, което би било приложимо, ако към същата дата поне единият от тях пребиваваше в първата държава членка, дори и в случаите, когато друга разпоредба от същата правна уредба на държавата членка предвижда, по искане на надарения, прилагане на последното (по-високо) облекчение (ако бъдат взети предвид всички придобити от дарителя имоти десет години преди и десет години след извършването на дарението)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/15: Lajvér, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Следва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения като разглежданите в главното производство от търговско дружество с нестопанска цел представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер?
Следва ли член 24 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че тази експлоатация на селскостопански съоръжения представлява доставка на услуги и дали съществува пряка връзка между тази доставка на услуги и таксата, която би била неговата насрещна престация, независимо от обстоятелството, че става въпрос за изпълнение на предвидени в правни норми задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/15: Kapnoviomichania Karelia, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Трябва ли Директива 92/12, тълкувана в светлината на общите принципи на правото на Съюза, и в частност на принципите на ефективност, на правна сигурност и на пропорционалност, да се разбира в смисъл, че не допуска в случаи като този в главното производство да се прилага законова разпоредба на държава членка, като член 108 от гръцкия Митнически кодекс, съгласно която лицензираният складодържател на стоки, които са изнесени от неговия данъчен склад при режим на отложено плащане и са изведени неправомерно от този режим в резултат на контрабанда, може да носи солидарна отговорност за заплащането на административни глоби за контрабанда, независимо от това дали към момента на извършване на нарушението той е бил от гледна точка на частното право притежател на стоките и независимо дали между него и участниците в контрабандния трафик е имало договорно правоотношение, въз основа на което би могло да се заключи, че те са действали като негови пълномощници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/14: Polihim-SS, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Следва ли употребеното понятие „потребление на енергийни продукти“ в разпоредбата на чл. 1 § 1 буква „а“ от Директива 2008/118/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, като притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се потребяват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се потребяват от третото лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес?
Следва ли употребеният израз „използвани за производство на електроенергия“ в разпоредбата на чл. 14 § 1 б.„а“ първо тире от Директива 2003/96/ЕО в случаите, когато става въпрос за енергийни продукти, освободени за потребление и изведени от данъчен склад на лицензиран складодържател, продадени по търговска сделка на купувач — нелицензиран за производство на електрическа енергия и непритежаващ удостоверение за освободен от акциз краен потребител и препродадени от този купувач на трето лице, което е лицензирано за производство на електрическа енергия и е оторизирано от компетентните органи на държавата членка да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, което притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като същевременно енергийните продукти са доставени на това трето лице директно от лицензирания складодържател, без да преминават във фактическата власт на неговия купувач, да се тълкува в смисъл, че енергийните продукти се използват от техния директен купувач, който не извършва фактическо влагане в определен процес за постигане на освободена от акциз цел или следва да се тълкува в смисъл, че тези енергийни продукти се използват от трето лице, което ефективно ги влага в осъществяван от него процес за постигане на освободена от акциз цел — отопление, например за производство на електроенергия?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1 б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и с каква ставка — като за моторно гориво или като енергийни продукти за отопление, за които е установено, че са доставени на краен потребител, който притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство за производство на електрическа енергия и удостоверение за освободен от акциз краен потребител и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Като се имат предвид принципите на общностното акцизно законодателство и по-специално разпоредбите на чл. 1 § 1б.„а“ от Директива 2008/118/ЕО и на чл. 14 § 1 б.„а“ от Директива 2003/96/ЕО подлежат ли на облагане с акциз енергийни продукти и то със ставка като за моторно гориво енергийни продукти, за които е установено, че са потребени и използвани за освободена от акциз цел — производство на електрическа енергия от лице, което притежава съответните лицензи и разрешения съгласно националното законодателство и това лице директно е получило стоката от лицензирания складодържател, но то не е първоначален купувач на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.