Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-14/16: Euro Park Service, Съдебно решение от 8 март 2017 г.
1) Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2) При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/15: RPO, Съдебно решение от 7 март 2017 г.
Невалидна ли е точка 6 от приложение III към изменената Директива 2006/112, тъй като в хода на законодателната процедура не е било спазено същественото процедурно изискване за консултиране с Европейския парламент?
Невалидна ли е разпоредбата на член 98, параграф 2 от посочената изменена Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива, тъй като нарушава принципа на данъчен неутралитет, доколкото изключва прилагането на намалените данъчни ставки за цифрови книги, и за други електронни публикации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/16: Compass Contract Services, Заключение от 2 март 2017 г.
1) Води ли различното третиране в Обединеното кралство на исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 4 декември 1996 г.) и на исканията за възстановяване на данъчен кредит въз основа на решение Fleming (които могат да бъдат подавани за периоди, приключили преди 1 май 1997 г., тоест в по-късен момент спрямо исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming) до:
a) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на равно третиране, и/или
б) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на данъчен неутралитет, и/или
в) нарушение на установения в правото на Съюза принцип на ефективност, и/или
г) нарушение на друг релевантен принцип на правото на Съюза?
2) При утвърдителен отговор по някоя от букви а)—г) от първия въпрос, как следва да се третират исканията за възстановяване на внесен данък въз основа на решение Fleming за периода от 4 декември 1996 г. до 30 април 1997 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/16: Vakarų Baltijos laivų statykla, Заключение от 2 март 2017 г.
1. Следва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, да се тълкува в смисъл, че не може да се облага с акциз доставката на енергийни продукти, когато, както в настоящия случай, тези продукти се доставят като гориво за кораб, което да се използва за корабоплаване във водите на Съюза, с цел без пряко заплащане корабът да се придвижи на собствен ход от мястото, където е построен, до пристанище в друга държава членка за качване на първия му търговски товар?
2. Допуска ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 разпоредби от националното законодателство на държавите членки като приложимите в настоящия случай, които изключват ползването на освобождаването от заплащане на данък, предвидено в посочената разпоредба, когато доставката на енергийни продукти е извършена в нарушение на установените от държавата членка условия, въпреки че тази доставка отговаря на съществените условия за прилагане на освобождаването, предвидени в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/15: DNB Banka, Заключение от 1 март 2017 г.
1. Може ли да съществува самостоятелна група лица по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС, ако членовете на тази група са установени в различни държави — членки на Европейския съюз, в които посочената разпоредба е транспонирана, като се предвиждат различни несъгласувани помежду си условия
2. Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС освобождаване от данъчно облагане, ако самото данъчнозадължено лице отговаря на всички условия за прилагане на освобождаването от данък в неговата държава членка, но посочената разпоредба от Директивата е транспонирана в националните законодателства на държавите членки на другите членове на групата, като се предвиждат условия, които ограничават възможността за данъчнозадължените лица на други държави членки да прилагат съответното освобождаване от ДДС в тяхната държава членка
3. Може ли освобождаването от данък по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС да се прилага по отношение на услуги, предоставени в държавата членка на техния получател, който е данъчнозадължено лице за ДДС, когато доставчикът на услугите — който от своя страна e данъчнозадължено лице за ДДС — е начислил ДДС за тези услуги в друга държава членка съгласно общия режим, тоест приемайки, че на основание член 196 от Директивата ДДС за тези услуги следва да се заплати в държавата членка на техния получател
4. Трябва ли понятието „самостоятелната група лица“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС да се счита за обособено юридическо лице, чието съществуване трябва да се докаже със специфично споразумение за учредяването на самостоятелна група лица
Ако отговорът на този въпрос е в смисъл, че самостоятелната група лица не трябва по необходимост да бъде обособен правен субект, следва ли да се приеме, че самостоятелна група лица е и групата от свързани предприятия, доколкото в рамките на обичайно извършваната от тях икономическа дейност тези предприятия си предоставят взаимно услуги с оглед на упражняването на тяхната търговска дейност, както и че съществуването на такава група може да бъде доказано посредством сключените договори за услуги или чрез документацията относно трансферното ценообразуване
5. Може ли държава членка да ограничи правото на данъчнозадължено лице да приложи предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС освобождаване от ДДС, когато данъчнозадълженото лице е начислило определена надбавка върху стойността на доставките в съответствие с разпоредбите относно прякото данъчно облагане на държавата членка, в която то е установено
6) Приложимо ли е освобождаването от данък по член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС по отношение на услугите, получавани от трети страни
С други думи, може ли член на самостоятелна група лица по смисъла на посочената разпоредба от Директивата, който в рамките на групата предоставя услуги на други нейни членове, да бъде данъчнозадължено лице, установено в трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/15: Aviva, Заключение от 1 март 2017 г.
1) Национална правна уредба относно освобождаването на самостоятелните групи лица от данъка върху добавената стойност, която не предвижда условия или процедури относно изпълнението на условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, съвместима ли е с член 132, параграф 1, буква е) във връзка с член 131 от Директивата за ДДС и с принципите на ефективност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
2) По какви критерии следва да се преценява дали е изпълнено условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директивата за ДДС?
3) За отговора на втория въпрос има ли значение обстоятелството, че самостоятелната група лица доставя услугите на членове, които са под юрисдикцията на различни държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/16: Posnania Investment, Заключение от 16 февруари 2017 г.
Представлява ли облагаема сделка (възмездна доставка на стоки) — по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност — прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот (вещ) от данъчнозадължено лице:
a) в полза на държавата — за покриване на просрочени задължения за републикански данъци, или
б) в полза на общини, окръзи или области — за покриване на просрочени задължения за местни данъци,
вследствие на което съответните данъчни задължения се погасяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/15: British Film Institute, Съдебно решение от 15 февруари 2017 г.
Достатъчно ясен и точен ли е текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, така че член 13, A, параграф 1, буква н) да има за директен ефект да освободи доставките на тези културни услуги от публичноправни субекти или другите признати културни организации като доставките, извършвани от BFI по настоящото дело, при липсата на каквото и да било национално законодателство за транспониране?
Позволява ли текстът на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива, и по-конкретно думите „някои културни услуги“, на държавите членки каквато и да било свобода на преценка при прилагането им посредством законодателство за транспониране и ако да — каква?
Отнасят ли се същите изводи за член 132, параграф 1, буква н) от [Директива 2006/112]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/15: X, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи дори ако получава в държавата по пребиваването си, а именно Испания, толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) а)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е Конфедерация Швейцария, която не е държава — членка на Съюза, и също така не е част от Европейското икономическо пространство?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за приспадане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/16: Euro Tyre, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
Трябва ли член 131 и член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка на стоки на продавач, установен на територията на тази държава членка, с мотива че купувачът, чието седалище се намира в друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, макар към момента на сделката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, като този номер е използван във фактурите по сделките, когато материалноправните изисквания за вътреобщностна доставка са изпълнени кумулативно, т.е. когато правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено към приобретателя и доставчикът е доказал, че тази стока е изпратена или превозена към друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване същата стока е напуснала физически територията на държавата членка [на изпращане] и е доставена на приобретател, данъчнозадължено лице или юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от държавата на изпращане на стоките?
Допуска ли принципът на пропорционалност тълкуване на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС в смисъл, че освобождаване може да бъде отказано, при положение че продавачът със седалище в държава членка знае, че купувачът, чието седалище е в друга държава членка, макар да притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, но очаква да получи регистрация като вътреобщностен оператор с обратно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.