Данъчни въпроси

1) Води ли до облагане с ДДС по член 5, параграф 6 от Шестата директива последващото извършване на ремонтни и боядисващи работи (по които е приспаднат ДДС) върху автомобил (при чието придобиване не е било възможно приспадане на ДДС), когато автомобилът се използва за частни цели, като: (a) автомобилът трябва ли да се разглежда като стока, по която ДДС е бил частично приспаднат по смисъла на член 5, параграф 6 от Директивата, или (b) последващите разходи трябва ли да се разглеждат като съставни части, по които е приспаднат ДДС, на стоката
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, кои са стопанските стоки, използвани за частни цели, които подлежат на облагане по член 5, параграф 6 от Директивата: (a) автомобилът заедно с извършените работи (ремонт и боядисване) или (b) само извършените работи (ремонт и боядисване)
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Явява ли се данъчната основа по член 11A, параграф 1, буква б) от Директивата покупната цена на автомобила (или еквивалентен автомобил) заедно със стойността на извършените ремонти, определени към момента на използването за частни цели, или само стойността на извършените ремонти (по които е приспаднат ДДС)
4) Какво е съотношението между член 5, параграф 6 и член 5, параграф 7, буква в) от Директивата
5) Ако отговорът на първия въпрос е, че последващите (данъчно приспадащи се) работи (ремонт и боядисване) не подлежат на облагане при използването на стоката (автомобила) за частни цели по член 5, параграф 6 от Директивата, подлежи ли приспадането на ДДС по тези услуги на корекция по член 20, параграф 1, буква б) от Директивата
6) Приложим ли е член 5, параграф 6 от Шестата директива, когато, макар че ДДС по самите стоки не е бил приспаднат, ДДС е бил приспаднат по услуги или доставки, които данъчно задълженото лице е поръчало или получило във връзка с тези стоки след тяхното придобиване
7) Какво означава терминът „съставни части“ в контекста на тази разпоредба
8) Как се определя данъчната основа при използване на стопански активи за частни цели, когато ДДС е изцяло или частично приспаднат не по самите стоки, а по някои от техните съставни части
9) Подлежи ли на корекция по член 20 от Директива 77/388/ЕИО приспадането на ДДС, което данъчно задълженото лице е упражнило по услуги или доставки за стоки, при чието придобиване ДДС не е бил приспаднат, ако първото изречение на член 5, параграф 6 от Директива 77/388/ЕИО не е приложимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Немски

Дело C-446/98: Fazenda Pública, Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Покрива ли изразът „дейности или сделки, в които те участват като публични органи“ в първата алинея на член 4, параграф 5 от Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива) отдаването под наем на места за паркиране на превозни средства (както на улици, така и в паркинги) от публичните органи (община)?
Може ли значителните нарушения на конкуренцията, посочени във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, да бъдат определяни за всеки отделен случай от министъра на финансите на държава членка?
Ако националната разпоредба, която овластява министъра на финансите да определя за всеки отделен случай значителните нарушения на конкуренцията, е противоконституционна, тъй като нарушава принципа, че данъчното облагане трябва да има правна основа, но съответства на правото на Общността (на Шестата директива), трябва ли националният съд да спази своята конституция или трябва преди всичко да спази правото на Общността поради принципа на примат на това право над конституциите?
Ще се считат ли публичните органи винаги за данъчно задължени лица, когато дейностите, които извършват, не са незначителни, или те са данъчно задължени лица само по отношение на дейностите или сделките, изброени в приложение D, към които се отнася третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива?
Може ли национален закон да овласти министъра на финансите да определя за всеки отделен случай кои дейности се извършват в незначителен мащаб?
За целите на четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, може ли държава членка да счита дейността по отдаване под наем на места за паркиране на превозни средства, когато тя се извършва от община, за дейност, в която общината участва като публичен орган, като се има предвид разпоредбите на член 13Б, буква б), точка 2 от Шестата директива?
Тъй като страните по главното производство не са повдигнали въпрос относно тълкуването или прилагането на Шестата директива, може ли националният съд по своя инициатива да тълкува и прилага разпоредбите на тази директива при постановяване на окончателното си решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Акцизи | Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Португалски

Дело C-482/98: Италия/Комисия, Съдебно решение от 7 декември 2000 г.

Допустимо ли е държава членка да откаже освобождаване от акциз за продукти, които отговарят на условията по член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83, въз основа на тяхната предполагаема употреба или състав?
Може ли държава членка да приеме мерки срещу злоупотреба, избягване или укриване на акциз само при наличие на възможност за такова поведение, без конкретни доказателства?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изискването за използване на чист алкохол при производството на определени козметични продукти с оглед на освобождаването от акциз?
Може ли държава членка да обвърже освобождаването от акциз с изисквания за съпътстващи документи при движението на денатуриран алкохол, различни от предвидените в правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-213/99: de Andrade, Съдебно решение от 7 декември 2000 г.

1. Противоречи ли автоматичното прилагане, без предварително уведомяване, на процедура като предвидената в португалското законодателство, която предвижда продажба на стоки, за които са изтекли законовите срокове за подаване на декларация за допускане за свободно обращение или за искане на друго митническо одобрено предназначение, на член 53 от Митническия кодекс?
2. Противоречи ли използването на процедура, която предвижда или продажба на такива стоки, или налагане на адвалорна такса с цел уреждане на положението на стоките, на принципа на пропорционалност?
3. Противоречат ли член 6, параграф 3 и член 243 от Регламент № 2913/92 на използването на процедура като разглежданата в главното производство, която не предвижда предварително уведомяване на заинтересованите лица?
4. Може ли надбавка, предназначена да санкционира неспазването на митническите формалности, да бъде обект на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Португалски

Дело C-481/98: Комисия/Франция, Заключение от 6 декември 2000 г.

Нарушение на задълженията по член 12, параграф 3, буква а) и член 28, параграф 2, буква а) от Шестата директива относно ДДС, поради въвеждането и поддържането от страна на Френската република на диференцирани ставки на ДДС за възстановими и невъзстановими лекарствени продукти, което противоречи на принципите на фискална неутралност и недопускане на изкривяване на конкуренцията в системата на ДДС на Общността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Mischo

Дело C-88/99: Roquette Frères, Съдебно решение от 28 ноември 2000 г.

Данъчни въпроси

Дали правото на Общността не допуска законодателството на държава членка, което предвижда, че в областта на данъците иск за възстановяване на сума, платена без основание, основан на установяване от национален или общностен съд, че национална разпоредба не е съвместима с по-висшестояща национална или общностна правна норма, може да се отнася само за периода след 1 януари на четвъртата година, предхождаща годината на съдебното решение, с което се установява такава несъвместимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Ruiz-Jarabo Colomer

Дело C-404/99: Комисия/Франция, Заключение от 23 ноември 2000 г.

Нарушение на задълженията по член 2, параграф 1 и член 11А, параграф 1, буква а) от Шестата директива 77/388/ЕИО чрез разрешаване, при определени условия, на изключване от данъчната основа за данък върху добавената стойност на „таксите за обслужване“, начислявани от определени данъчно задължени лица.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Mischo

Дело C-276/98: Комисия/Португалия, Заключение от 23 ноември 2000 г.

Нарушение на членове 12 и 28, параграф 2 от Шестата директива относно прилагането на намалена ставка от 5% за продуктите, изброени в точки 1.8, 2.11 и 3.8 от Списък I, приложен към Португалския данъчен кодекс по ДДС, включително съответно вино, машини и оборудване за изследване на алтернативна енергия, и селскостопански инструменти и оборудване.
Нарушение на членове 12 и 28, параграф 2 от Шестата директива относно прилагането на намалена ставка от 5% за таксите за преминаване по моста на Тежу (точка 2.19 от Списък I).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Jacobs

Португалски

Дело C-262/99: Louloudakis, Заключение от 16 ноември 2000 г.

Данъчни въпроси

1. Следва ли втората алинея на член 7, параграф 1 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година относно освобождаването от данъци в рамките на Общността за определени средства за транспорт, временно внесени в една държава членка от друга, да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на гражданин на държава А е в държава А, когато той в продължение на много години успешно упражнява професията си както като архитект, така и в търговията чрез командитно дружество, запазва жилище и прекарва по-голямата част от работното си време там, или е в държава Б, на която също е гражданин и където едновременно започва самостоятелна стопанска дейност със сходен или поне свързан предмет, наема жилище и започва да прекарва част от времето си, като същевременно изпълнява данъчните си задължения, подпомаган от съпругата си, която участва във всички горепосочени дейности и в двете държави А и Б и притежава дялове в тези дружества?
Освен посочената разпоредба, съществуват ли и други критерии, въз основа на които, в случаи, когато е трудно да се определи обичайното местопребиваване, е възможно да се направи такова определяне?
2. В случай на притежаване или използване на частни превозни средства от лице, което няма право на временно освобождаване, което съгласно националното законодателство представлява обикновено митническо нарушение, съответства ли на общностния принцип на пропорционалност налагането, въз основа единствено на критерия на кубатурата на превозното средство, на специална административна санкция, по-специално глоба (като тази по член 88, параграф 2, буква ж) от Закон № 2127/1993), в размер от 1 000 000 до 5 000 000 драхми за превозно средство, когато тази глоба надвишава текущата пазарна стойност на превозното средство, като се отчита и неговата възраст?
3. Допустимо ли е административните мерки като цяло – включително тези, произтичащи от обвинението в контрабанда – които се приемат като подходящи в областта на митническите нарушения от държава членка Б, която е компетентна в това отношение (с оглед на липсата на хармонизация на националните закони), да водят до санкции, които възлизат на много (десет) пъти първоначалната покупна цена на стоката в държава членка А, без да се възпрепятства свободното движение на стоки и лица?
Ако отговорът е отрицателен, съществуват ли критерии относно границите на това, което е строго необходимо за постигане на преследваните цели?
4. Произтича ли от Директива 83/182/ЕИО или друга разпоредба задължение за държавите членки да вземат предвид, при налагане на административни санкции в случаи, свързани с тази директива, добросъвестността на засегнатите лица и липсата на измамно намерение (например незнание)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Гръцки

Дело C-142/99: Floridienne и Berginvest, Съдебно решение от 14 ноември 2000 г.

Следва ли дивидентите от акции и лихвите по заеми винаги да бъдат изключвани от знаменателя на дробта, използвана за изчисляване на приспадаемия коефициент, дори когато дружеството, което получава такива дивиденти и лихви, се е намесило в управлението на предприятията, които ги изплащат, освен при упражняване на правата си като акционер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Fennelly