Данъчни въпроси

Дали предоставянето от страна на собственика на помещения (домакин на обекта) на собственика на автомат за продажба на цигари на правото да инсталира, експлоатира и поддържа автомата в помещенията за срок от две години, на място, определено от домакина на обекта, срещу процент от брутната печалба от продажбите на цигари и други тютюневи изделия в помещенията, но без други съществени права на владение или контрол освен изрично посочените в писменото споразумение между страните, може да представлява отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 13Б, буква б) от Шестата директива; и какви са принципите, приложими при определяне дали едно споразумение представлява отдаване под наем на недвижим имот по този смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Английски

Дело C-438/01: Design Concept, Съдебно решение от 5 юни 2003 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква е) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане, относно рекламните услуги, да се тълкува в смисъл, че се прилага за услуги, предоставени косвено на рекламодателя и фактурирани на трето лице, което от своя страна ги фактурира на рекламодателя, когато рекламодателят не произвежда стоки или услуги, в чиято цена може да бъде включена стойността на тези услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Френски

Дело C-129/00: Комисия/Италия, Заключение от 3 юни 2003 г.

Данъчни въпроси

Поддържане в сила на член 29, параграф 2 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., който, както се тълкува и прилага от административните и съдебните органи, допуска правила за доказване във връзка с възстановяването на налози, събирани в нарушение на правото на Общността, които правят упражняването на правото на възстановяване на такива налози невъзможно или поне прекомерно трудно за данъкоплатеца, и като такива са несъвместими с правните принципи, установени от Съда на Европейските общности относно възстановяването на неправомерно платени суми.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-7/02: Holin Groep, Заключение от 3 юни 2003 г.

Нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност чрез изискване за корекция на вече упражнено право на приспадане на ДДС или за облагане по член 5, параграф 7, буква а) от Шестата директива, когато възможността за облагане на отдаването под наем на недвижим имот е отпаднала вследствие на законодателна промяна.
Възможност за прилагане на законодателната промяна спрямо вече сключени договори за наем и последиците за задължението за плащане на ДДС от наемателите.
Влияние на публичното оповестяване на намерението за законодателна промяна върху възникналото право на приспадане и възможността за облагане на разходи, възникнали след такова оповестяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tizzano

Нидерландски

Дело C-487/01: Gemeente Leusden и Holin Groep, Заключение от 3 юни 2003 г.

1. Препятстват ли членове 20 и 17 от Шестата директива или принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност по европейското право корекцията – в случай, в който няма измама или злоупотреба или промяна на планираното използване по смисъла на точки 50 и 51 от решение на Съда по дело Schloßstraße – на приспаднатия от данъчно задълженото лице ДДС, който то е платило за даден недвижим имот, придобит с оглед отдаването му под наем (облагаемо с ДДС), за годините от периода на корекция по член 20 от Шестата директива, които не са изтекли към момента на отпадането на правото на избор (в случая – 1 януари 1996 г.) само поради това, че вследствие на законодателна промяна данъчно задълженото лице вече няма право да се откаже от освобождаването за това отдаване под наем?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, неприложима ли е законодателната промяна само по отношение на приспаднатия данък, посочен в първия въпрос, или тя е неприложима – до изтичане на периода на корекция – и по отношение на облагаемия статут (съгласно разпоредбите на член 13, буква C от Директивата) на отдаването под наем, посочено в първия въпрос?
1. Препятстват ли член 5, буква а) и член 17 от Шестата директива или принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност по европейското право – в случай, в който няма измама или злоупотреба или промяна на планираното използване по смисъла на точки 50 и 51 от решение на Съда по дело Schloßstraße – начисляването на данък на основание член 5, буква а) от посочената директива, когато данъчно задълженото лице е приспаднало ДДС, който е платило за стоки или услуги, доставени с оглед на планираното отдаване под наем, облагаемо с ДДС, на определен недвижим имот, само поради това, че вследствие на законодателна промяна данъчно задълженото лице вече няма право да се откаже от освобождаването за това отдаване под наем?
2. Ще се прилага ли утвърдителният отговор на първия въпрос и за право на приспадане, възникнало в периода между оповестяването на законодателната промяна, посочена в първия въпрос, и влизането ѝ в сила
С други думи, в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се начисли данък на основание член 5, буква а) от директивата върху елементите на себестойността по член 11, буква б) от Шестата директива, които са възникнали след датата на това оповестяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tizzano

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата | Свободно движение на стоки | Свободно предоставяне на услуги

Нидерландски

Дело C-355/00: Freskot, Съдебно решение от 22 май 2003 г.

Противоречи ли налагането на застрахователната вноска, посочена в мотивите на решението, на която подлежат вътрешните селскостопански продукти и странични продукти от растителен или животински произход или произхождащи от риболов, и която се събира и изплаща като приход на компетентната данъчна администрация, с оглед на целта, която тя преследва, а именно организиране и прилагане на програми за превантивна защита и застраховане на продукцията и активите на селскостопанските стопанства, на разпоредбите на правото на Общността относно свободното движение на стоки (член 28), общата селскостопанска политика (членове 38, 39 и 40), свободата на предоставяне на услуги (членове 59 и 60), допустимата държавна помощ (член 92) и разпоредбите на Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Stix-Hackl

Дело C-80/02: Vlachos, Заключение от 15 май 2003 г.

Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата въз основа на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя изчислява ДДС върху издадените от него разписки не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, а така, че данъкът се счита за включен в това възнаграждение (метод на вътрешно приспадане).
Дали формалният принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът следва да бъде платен на държавата), може да бъде дерогиран, когато държавата, упражняваща съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител, като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че да се изключи обогатяване на държавата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Geelhoed

Дело C-78/02: Karageorgou и др., Заключение от 15 май 2003 г.

а) Възможно ли е да се квалифицира като ДДС по смисъла на разпоредбите на Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) сумата, посочена във фактурата от лице, което предоставя услуги на държавата като наето лице, когато лицето, предоставящо тези услуги, погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е наето лице и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, впоследствие удържани от доходите му, но когато размерът на тази сума се определя върху доходите чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за включващи размера на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който се счита за включен в тях?
б) Възможно ли е да се направи отклонение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактурата или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, изпълнявайки тази дейност в изпълнение на своите публични правомощия, съгласно член 4 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не се прилага спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което сключва договор с държавата за превод на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на данъка, платен на данъчния орган след приспадане на всеки входящ данък, с цел да се избегне обогатяването на държавата в резултат на това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Geelhoed

Дело C-79/02: Petrova, Заключение от 15 май 2003 г.

Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя си изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, което по закон представлява данъчната основа, а така че данъкът се определя въз основа на законовото възнаграждение по метода на вътрешното приспадане, при което възнаграждението се счита, че включва дължимия ДДС, като държавата изплаща законовото възнаграждение намалено с ДДС, който се счита за включен в него.
Дали може да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която упражнява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като договорен партньор на държавата иска превод на документи), като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че държавата да не получи обогатяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Geelhoed

Дело C-269/00: Seeling, Съдебно решение от 8 май 2003 г.

Могат ли държавите членки да третират използването на жилище за лични нужди като освободено от данък [съгласно член 13, буква Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, но без възможност за отказ от освобождаването], с последица, че съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО не съществува възможност за приспадане като входящ данък на данъка върху добавената стойност, платен във връзка със строителството на сградата, когато посоченото използване съгласно член 6, параграф 2, буква а) от Директива 77/388/ЕИО се приравнява на възмездно предоставяне на услуга, а жилището е част от търговски имот, предназначен изключително за стопанската дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs