Данъчни въпроси

Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е направила избор по първото изречение на тази разпоредба да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, това правило за липса на доставка се прилага — без да се засяга възможността за ограничаване на приложението му при обстоятелствата, предвидени във второто изречение на същата разпоредба — за всяко прехвърляне на предприятие или самостоятелна част от предприятие, включително материални елементи и, при необходимост, нематериални елементи, които заедно съставляват предприятие или част от предприятие, способно да осъществява самостоятелна икономическа дейност, като приобретателят трябва да има намерение да експлоатира предприятието или частта от предприятието, а не просто незабавно да ликвидира съответната дейност и да продаде наличностите, ако има такива?
Когато държава членка е направила избор по първото изречение на член 5, параграф 8 от Шеста директива, изменена с Директива 95/7, да счита, че за целите на данъка върху добавената стойност не е извършено доставка на стоки при прехвърляне на универсалитет от активи, противоречи ли на тази разпоредба ограничаването от страна на държавата членка на приложението на това правило за липса на доставка само до прехвърляния на универсалитет от активи, при които приобретателят притежава разрешение за упражняване на икономическата дейност, която този универсалитет позволява да се осъществява?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Френски

Дело C-36/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.

Съвместимо ли е предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие, което оперира на пазара на пристанищни услуги, с правилата на Договора за конкуренцията и по-специално с член 86 и 90 ДЕО?
Представлява ли предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие неправомерна държавна помощ по смисъла на член 92 ДЕО и какви са последиците, ако тази помощ не е нотифицирана на Комисията?
Явява ли се предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие мярка с еквивалентен ефект на митническа такса, вътрешен данък или забранена мярка, ограничаваща вноса по смисъла на членове 12, 30 и 95 ДЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне

Италиански

Дело C-8/01: Taksatorringen, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.

Следва ли разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, и по-специално разпоредбата на член 13Б, буква а) от нея, да се тълкуват в смисъл, че оценителни услуги, които едно дружество предоставя на своите членове, попадат в обхвата на понятието „застрахователни сделки“ по смисъла на тази разпоредба или на понятието „свързани услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти“?
Следва ли член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че освобождаване от ДДС трябва да бъде предоставено за услуги от вида, които едно дружество — което иначе изпълнява условията, посочени в тази разпоредба за освобождаване от ДДС — предоставя на своите членове, в случай че не може да се докаже, че освобождаването ще доведе до действително или непосредствено изкривяване на конкуренцията, но съществува само възможност това да се случи?
Има ли значение за отговора на втория въпрос доколко отдалечена може да се приеме възможността за изкривяване на конкуренцията или дали тази възможност изглежда нереалистична?
Би ли било несъвместимо с член 13А, буква ф) от Шестата директива за ДДС да се приеме, че съгласно националното право е възможно данъчното освобождаване, което се нотифицира съгласно тази разпоредба, да бъде ограничено във времето в случаите, когато съществува съмнение дали освобождаването може на по-късен етап да доведе до изкривяване на конкуренцията?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос фактът, че оценителните услуги, що се отнася до най-големите застрахователни компании, се предоставят от оценители, наети от самите тези компании, и по този начин са освободени от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mischo

Датски

Дело C-212/01: Unterpertinger, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.

Следва ли член 13А, буква в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че освобождаването от данък върху добавената стойност, предвидено в тази разпоредба, не се прилага за оборота от дейността на лекар, която се състои в определяне на инвалидността или липсата на такава на лице, кандидатстващо за пенсия?
Следва ли решението по дело D. v W. да се тълкува в смисъл, че медицинските прегледи и експертните становища, изготвени въз основа на тях с цел установяване или изключване на инвалидност или нетрудоспособност, не попадат в обхвата на разпоредбата, посочена в първия въпрос, независимо дали лекарят, действащ като експерт, е назначен от съд или от пенсионноосигурителна институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Stix-Hackl

Немски

Дело C-307/01: d’Ambrumenil и Dispute Resolution Services, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.

Следва ли член 13А, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща следните дейности, когато се извършват в рамките на упражняването на медицинската професия, както е определена от съответната държава членка:
(а) провеждане на медицински прегледи на лица за работодатели или застрахователни компании,
(б) вземане на кръв или други телесни проби за изследване за наличие на вируси, инфекции или други заболявания по поръчка на работодатели или застрахователи,
(в) издаване на удостоверения за медицинска годност, например за годност за пътуване,
(г) издаване на удостоверения за здравословното състояние на лице за цели като право на военна пенсия,
(д) медицински прегледи, извършени с оглед изготвяне на експертни медицински становища относно въпроси на отговорността и определяне на обезщетения за лица, които възнамеряват да водят дела за телесна повреда,
(е) изготвяне на медицински становища
(i) след прегледите, посочени в (д), и
(ii) въз основа на медицински документи без провеждане на медицински преглед,
(ж) медицински прегледи, извършени с оглед изготвяне на експертни медицински становища относно професионална медицинска небрежност за лица, които възнамеряват да водят съдебни дела, и
(з) изготвяне на медицински становища
(i) след прегледите, посочени в (ж), и
(ii) въз основа на медицински документи без провеждане на медицински преглед?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Stix-Hackl

Английски

Дело C-45/01: Dornier, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

1. Представлява ли психотерапевтичното лечение, предоставяно в амбулаторно заведение на фондация, учредена по частното право (благотворителна организация), в която работят квалифицирани психолози, лицензирани по Закона за лечителите, но които не са регистрирани като лекари, дейност, тясно свързана с болничната и медицинската помощ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО?
2. Необходимо ли е, за да се счита едно заведение за „друго надлежно признато заведение от подобен характер“ по смисъла на член 13А, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, да съществува формална процедура по признаване, или признаването може да произтича и от други правила (например правила относно поемането на разходите от органите за социално осигуряване), които се прилагат еднакво за болници, центрове за медицинско лечение и други заведения
Изключва ли се освобождаването от данък, ако органите за социално осигуряване не възстановяват или възстановяват само частично разходите на пациентите за психотерапевтично лечение, предоставяно от посочените служители на жалбоподателя?
3. Освободено ли е от данък психотерапевтичното лечение, предоставяно от жалбоподателя, въз основа на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, тъй като психотерапевтите, които той наема, биха могли да предоставят същото лечение на освободена от данък основа по член 13А, буква в) от Директива 77/388/ЕИО, ако го предоставяха като самостоятелно заети данъчно задължени лица?
4. Има ли жалбоподателят право да се позове на освобождаването от данък на своите сделки, свързани с психотерапевтично лечение, по член 13А, буква б) и в) от Директива 77/388/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Stix-Hackl

Немски

Дело C-78/02: Karageorgou и др., Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

1) Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива за ДДС, когато доставчикът на услугата погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово-правно отношение, и по указание на своя работодател изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общите законово определени възнаграждения, които получава от държавата, които съгласно закона представляват данъчната основа за ДДС, който впоследствие се събира заедно със законово определените възнаграждения, а така че данъкът се определя въз основа на законово определените възнаграждения по математическия метод с вътрешно приспадане, при което възнагражденията се считат за включващи дължимия ДДС, като държавата изплаща законово определените възнаграждения, намалени с ДДС, който се счита за включен в тях?
2) Може ли да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или в друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която осъществява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че системата за приспадане да се прилага за нея, и сумата, която се счита за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като съконтрагент на държавата иска превод на документи), като доставчикът на услугата може да поиска възстановяване на данъка, който е платил на данъчните органи след приспадане на евентуален входящ данък, така че държавата да не получи неоснователно обогатяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Гръцки

Дело C-79/02: Petrova, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по трудово правоотношение, е посочило във фактурата като ДДС, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива, когато това лице погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато всъщност съществува трудово правоотношение?
Позволява ли член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива да се направи изключение от принципа, че всяко лице, което посочи ДДС във фактура, дължи този данък на държавата, когато държавата действа като публичен орган и не е данъчно задължено лице, а посочената сума не може да бъде прехвърлена върху крайния потребител и не е реално събрана като ДДС от получателя на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Гръцки

Дело C-169/02: Dansk Postordreforening, Определение от 6 ноември 2003 г.

Процесуалноправни последици от оттеглянето на преюдициално запитване вследствие прекратяване на главното производство пред националния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Датски

Дело C-80/02: Vlachos, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

Възможно ли е да се квалифицира като данък върху добавената стойност, по смисъла на разпоредбите на Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО), сумата, посочена във фактура от лице, което предоставя услуги на държавата като нает служител, когато това лице погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е служител, и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, като впоследствие тази сума се удържа от доходите му чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за съдържащи сумата на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който те съдържат?
Възможно ли е да се направи изключение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, буква в) от Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактура или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, при осъществяване на тази дейност в изпълнение на публичните си правомощия, съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не е приложим спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което възлага на държавата превода на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на платения на данъчната администрация данък след приспадане на евентуален данък върху входящите доставки, с цел да се избегне обогатяването на държавата вследствие на това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав