всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

1) При листване на фондовата борса и при емитиране на акции във връзка с това на нови акционери срещу емисионната стойност, извършва ли акционерното дружество доставка срещу възнаграждение по смисъла на член 2, параграф 1 от Шестата директива?
2) Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: следва ли член 2, параграф 1 и член 17 от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че всички услуги, получени във връзка с листването на фондовата борса, следва да се отнесат към освободена доставка и поради това няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: съществува ли право по член 17, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на приспадане на данъка върху добавената стойност поради това, че услугите, за които се иска приспадане на данъка върху добавената стойност (реклама, агентски възнаграждения, правни и технически консултации), се използват за целите на облагаемите сделки на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Допуска ли Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал облагането с регистрационна такса в размер на 1% от активите на придобитото дружество, когато тази такса се начислява при придобиване на дружество от друго дружество, чийто целият акционерен капитал преди това е бил притежаван от придобитото дружество (обратна сливане)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1) Може ли да има „доставка на стоки“ по смисъла на Шестата директива, с последица, че може да се начисли ДДС: – при липса на каквото и да е възнаграждение
– при липса на прехвърляне на правото да се разпорежда свободно със стоките като собственик
– ако стоките не могат законно да бъдат пуснати на пазара, тъй като са откраднати стоки и/или контрабанда
2) Различен ли е отговорът на първия въпрос, ако въпросните стоки са продукти, подлежащи на акциз, и по-специално произведен тютюн
3) Ако не се начислява акциз върху продукти, подлежащи на акциз, съвместимо ли е с разпоредбите на Шестата директива да се начисли ДДС в такъв случай
4) Могат ли държавите членки да допълнят категориите сделки, подлежащи на ДДС, ако подадат уведомление, както е предвидено в член 27, параграф 2 или член 27, параграф 5 от Шестата директива, за намерението си да начисляват ДДС на национално равнище в случай на кражба на продукти, подлежащи на акциз, от данъчен склад, или член 2 от Шестата директива е изчерпателен
5) Ако уведомление, както е предвидено в член 27, параграф 5 от Шестата директива, се отнася само до авансово плащане на ДДС чрез фискални марки, може ли държава членка да допълни категориите сделки, подлежащи на ДДС, като например изисква плащане на ДДС, когато продукти, подлежащи на акциз, са били откраднати от данъчен склад?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

Предоставянето на услуги, състоящо се в предоставяне на обществеността срещу възнаграждение на възможността да използва игрални автомати, разположени в игрални зали на територията на държава членка, следва ли да се счита за развлекателна или подобна дейност по смисъла на първата тире на член 9, параграф 2, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО, така че мястото на предоставяне на услугите да е мястото, където услугите действително се извършват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

Явява ли се данъкоплатец, който не е местно лице, но е жител на държава членка и не получава никакъв доход от трудова дейност в Нидерландия, а само от спестявания и инвестиции, и поради това не е длъжен да плаща и не плаща никакви социалноосигурителни вноски към нидерландските социалноосигурителни схеми, имащ право съгласно правото на ЕО на нидерландски данъчни кредити за национални осигурителни схеми (общо осигуряване за старост, общо осигуряване за преживели лица и общо осигуряване срещу специални медицински разходи) при изчисляване на облагаемия му доход от спестявания и инвестиции, в случай че местните данъкоплатци имат право на такива данъчни кредити при изчисляване на облагаемия си доход от спестявания и инвестиции, тъй като се считат за осигурени лица и длъжни да правят вноски към нидерландските национални осигурителни схеми, дори ако не получават никакъв доход в Нидерландия от трудова дейност, а само от спестявания и инвестиции и поради това също не плащат никакви социалноосигурителни вноски в Нидерландия?
При отговора на първия въпрос има ли значение дали съответният данъкоплатец, който не е местно лице, получава повече или по-малко от 90% от семейния си доход в Нидерландия
По-специално:
(a) Приложим ли е тестът Schumacker за местни и неместни лица само по отношение на субективни или лични данъчни аспекти, като правото на лична или семейна необлагаема сума, или се прилага и за неотнасящи се до личността данъчни аспекти, като данъчната ставка?
(b) Позволено ли е на държавите членки при вземане на решение дали да третират неместно лице като местно лице да прилагат количествено правило (като правилото за 90%), въпреки че това не гарантира, че ще бъде премахната всяка дискриминация?
Явява ли се правото на избор, посочено в член 2.5 от Wet IB 2001, адекватно процесуално средство, което гарантира, че заинтересованото лице може да се възползва от правата си, гарантирани от Договора за ЕО, и изключва всички форми на дискриминация
Ако да, представлява ли това също адекватно средство в настоящия случай, когато заинтересованото лице получава само доходи от спестявания и инвестиции, като се има предвид, че не може да се възползва от правото на избор ...?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

a) Следва ли член 2 и член 5 от Шестата директива, във връзка с член 6 от нея, да се тълкуват в смисъл, че придобиването на софтуер, като този в настоящия случай и при условия като тези по спора — при които е предвидено отделно плащане за стандартния софтуер, записан на носител, разработен и пуснат на пазара от доставчика, от една страна, и последващото му персонализиране според изискванията на купувача, от друга — трябва да се счита за една единствена доставка?
б) Ако отговорът на горния въпрос е положителен, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че тази доставка трябва да се счита за услуга (в която доставката на стоките, а именно носителите, е включена)?
в) Ако отговорът на този въпрос е положителен, следва ли член 9 от Шестата директива (в редакцията, действаща до 6 май 2002 г.) да се тълкува в смисъл, че тази услуга се предоставя на мястото, посочено в член 9?
г) Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, коя част от член 9 от Шестата директива е приложима?
а) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, следва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на неперсонализиран софтуер на носители трябва да се счита за доставка на материална вещ, за която договорената отделна цена представлява възнаграждение по смисъла на член 11А(а) от Шестата директива?
б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че услугата се предоставя на мястото, посочено в член 9 или на едно от местата, посочени в член 9?
в) Прилага ли се същото и за услугата, състояща се в персонализирането на софтуера, както и за предоставянето на стандартния софтуер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.

1. При какви, ако има такива, обстоятелства туроператор, който е попълнил своята декларация за данък върху добавената стойност за финансова година, използвайки метода на действителните разходи, който е единственият метод, предвиден в националното законодателство за прилагане на Директивата, впоследствие може да преизчисли своето задължение по ДДС частично в съответствие с метода на пазарната стойност, описан в параграф 46 от това решение?
(а) По-специално, може ли такъв туроператор да използва пазарната стойност избирателно по отношение на различни финансови години и ако да, при какви обстоятелства?
(б) В случай, когато туроператорът продава някои от вътрешните компоненти на своите пакети на обществеността извън пакет (в случая полети), но не продава други вътрешни компоненти на някои от своите пакети на обществеността извън пакет (в случая круизи и къмпинги), може ли туроператорът:
– да използва метода на пазарната стойност по отношение на тези пакети (които са по-голямата част), където може да определи стойността на всички свои вътрешни доставки (в случая полети) чрез препратка към продажбите, които е направил на обществеността извън пакет;
– в случаите, когато пакетът включва вътрешни елементи, които туроператорът не продава на обществеността извън пакет (в случая къмпинги и круизи), може ли туроператорът да използва метода на пазарната стойност, за да определи стойността на тези вътрешни доставки, които продава на обществеността (в случая полетите), когато не е било възможно да се установи пазарна стойност за други части на пакета?
(в) Трябва ли използването на комбинация от методи да бъде (а) по-просто или (б) значително по-просто или (в) незначително по-сложно?
(г) Трябва ли методът на пазарната стойност да води до същото или много подобно задължение по ДДС, както методът, базиран на разходите?
2. Възможно ли е при обстоятелствата по настоящия случай да се идентифицира тази част от вътрешната услуга, свързана с полетите, продавани като част от пакетна почивка, като се вземе или (а) средната стойност на място в самолет, увеличена със средната печалба, постигната от туроператора при продажби само на места през съответната финансова година, или (б) средният приход, постигнат от туроператора при продажби само на места през съответната финансова година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.

Компетентността на националния съд да се произнесе относно разноските след оттегляне на преюдициално запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.

При обстоятелствата, посочени по-горе в точка 6.3.4 от настоящото решение, препятстват ли членове 17 и 20 от Шестата директива или принципите на правото на Общността относно защитата на оправданите правни очаквания и правната сигурност, при условие че не става въпрос нито за измама, нито за злоупотреба, и че не настъпва промяна в планираното използване на стоката, както е посочено в точки 50 и 51 от решението на Съда по дело Schlossstraße, това, корекцията на ДДС, по която данъчно задълженото лице не е упражнило право на приспадане и която е била платена при доставката на стока (недвижим имот), първоначално предназначена за отдаване под наем (освободена от ДДС сделка), но впоследствие използвана за облагаема сделка (в случая учредяване на вещно право на ползване), да бъде отменена единствено поради обстоятелството, че въз основа на законодателна промяна, която към момента на извършване на съответната сделка все още не е влязла в сила, тази сделка със задна дата се счита за освободена от данък без право на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form