Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Може ли при липса на данни за достигане на приложимия праг по Директива 2004/18/ЕО и сигурен трансграничен интерес да се обсъжда статутът на организация като публичноправна по смисъла на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 285 от белгийския КПО 92, който имплицитно допуска двойно данъчно облагане на местно за Белгия физическо лице за получените от него чуждестранни дивиденти, на принципите, закрепени в член 63 ДФЕС във връзка с член 4 ДЕС, доколкото позволява на Белгия по свой избор да третира по-благоприятно — в зависимост от това към кои разпоредби от белгийското право препраща сключената от Белгия спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, а именно член 285, определящ условията за приспадане, или член 286, определящ единствено размера на фиксирания коефициент, който се приспада заради облагане с чуждестранен данък — инвестициите в трети държави (Съединените щати) в ущърб на евентуалните инвестиции в държави — членки на Европейския съюз (Полша)?
Противоречи ли член 285 от КПО 92 на членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 58 ДФЕС, доколкото предвижда, че приспадане на чуждестранния данък от белгийския данък е възможно, при условие че капиталът и вещите, които са източник на дохода, се използват за упражняване на търговска дейност в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) a) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 45, параграф 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, възлагащият орган да бъде задължен по силата на националното право да провери, при прилагане на принципа на пропорционалност, дали оферент, който отговаря за сериозно професионално нарушение, действително трябва да бъде изключен от участие в процедурата
б) В това отношение от значение ли е обстоятелството, че възлагащият орган е включил в условията на поръчката клауза, според която оферта, по отношение на която се прилага основание за изключване от участие в процедурата, не се взема под внимание и няма да бъде предмет на по-нататъшна преценка по същество
2) При отрицателен отговор на въпрос 1, правото на Съюза допуска ли националните юрисдикции да извършват не „цялостна“ проверка с оглед на принципа на пропорционалност, каквото е извършена от възлагащия орган в конкретния случай, а да се ограничат да проверят („принципно“) дали при внимателна преценка възлагащият орган е могъл да стигне до решението, че оферент, който е извършил сериозно професионално нарушение по смисъла на член 45, параграф 2, първа алинея от Директива [2004/18], въпреки това не трябва да бъде изключен от участие в процедурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Представлява ли споразумение между два местни и регионални органа, въз основа на което тези органи учредяват с акт съвместно общинско обединение със собствена правосубектност, което за в бъдеще ще бъде компетентно да изпълнява определени задачи, които до момента са били задължение на участващите местни и регионални органи, „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18 […], когато това прехвърляне на задачи се отнася до предоставяне на услуги по смисъла на Директивата и e извършено възмездно, развивайки дейности на общинското обединение, които надхвърлят изпълнението на задачи, попадащи преди това в задълженията на участващите органи, като прехвърлянето на задачи не спада към „двата вида обществени поръчки“, които, макар че са възложени от публичноправни образувания според практиката на Съда […], не попадат в приложното поле на правото на обществените поръчки?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос възниква въпросът дали учредяването на общинско обединение и свързаното с това прехвърляне на задачи върху него по изключение не попада в приложното поле на правото на Съюза относно обществените поръчки според утвърдените от Съда принципи във връзка с договори между публичноправно образувание и лице, което от правна гледна точка е различно от това образувание, според които принципи прилагането на правото на обществените поръчки е изключено, когато образуванието упражнява върху съответното лице контрол, който е подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и въпросното лице упражнява по-голямата част от дейността си за образуванието или образуванията, което има (които имат) дялове в него (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 1999 г., Teckal, C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 50), или напротив, прилагат се принципите, които Съдът е утвърдил във връзка с договори, с които се установява сътрудничество между публичноправни образувания, чиято цел е да осигуряват изпълнението на обща за тях задача от обществен интерес (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г., Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и др., C‑159/11, EU:C:2012:817, т. 34 и сл.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
а) По правило за процедура за възлагане на обществена поръчка по член 5, параграф 1 от [Регламент № 1370/2007] във връзка с [Директива 2004/18], съответно Директива 2014/24/ЕС, само разпоредбите на тези директиви ли се прилагат, така че разпоредбите на [Регламент № 1370/2007], които дерогират посочените директиви, да не следва да бъдат прилагани по отношение на тази процедура?
б) В това отношение допустимостта на подизпълнението в контекста на [такава] процедура за възлагане на обществена поръчка […] единствено в съответствие с развитите в практиката на Съда във връзка с [Директива 2004/18] правила и с разпоредбата на член 63, параграф 2 от [Директива 2014/24] ли се определя, или в отклонение от тези разпоредби в подобна процедура за възлагане възлагащият орган може съгласно член 4, параграф 7 от [Регламент № 1370/2007] да изисква от оферентите самостоятелно да извършат определена в проценти част от услугите (изчислена според километрите по разписание)?
в) Ако за процедурата за възлагане на обществена поръчка по член 5, параграф 1 от [Регламент № 1370/2007] във връзка с [Директива 2004/18], съответно [Директива 2014/24], се прилага член 4, параграф 7 […], има ли възлагащият орган свобода на преценка с оглед на съображение 19 от [този] Регламент […] при определянето на частта от услугите, които оферентите трябва самостоятелно да извършат, така че изискването на възлагащия орган към оферентите за самостоятелно изпълнение на възлизаща на 70 % част от услугите, изчислена според километрите по разписание, да може да се приеме за обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция, — при положение че цифров екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а — възпроизведеният чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и — докато тече този срок, други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е възпроизведен?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“ върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли член 49 ДФЕС и принципите на равно третиране и на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член [10, параграф] 9 octies от Закон № 44 от 26 април 2012 г.) с клаузи, в които не са предвидени други критерии освен две банкови удостоверения, издадени от две различни финансови институции, и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването за икономическо и финансово състояние?
2. Трябва ли член 47 от Директива 2004/18/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба относно хазартните игри, която за отдаването на концесии предвижда организиране на нова обществена поръчка (при условията на член [10, параграф] 9 octies от Закон № 44 от 26 април 2012 г.) [с клаузи, в които] не са предвидени други документи и алтернативни възможности като в наднационалната нормативна уредба [и изключват от участие в търга предприятия поради неизпълнение на изискването] за икономическо и финансово състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Изисква ли правото [на Съюза], и по-специално принципът на ефективност при определени обстоятелства, в частност при обстоятелствата, изложени в точка 38 от [настоящото преюдициално запитване], националният давностен срок — какъвто е предвиденият в член 100 от съгласуваните закони по отношение на държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу белгийската държава за нарушение от законодателя на член 43 ЕО […] — да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като връчи акт чрез съдебен изпълнител?
2) Трябва ли членове 43, 49 и 56 ЕО и понятието за „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи позоваването на тези разпоредби от правен субект в рамките на спор пред национален съд, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото [на Съюза] в спор между белгийски гражданин и белгийската държава, който има за цел предоставянето на обезщетение за вредите, причинени от твърдяното нарушение на общностното право, състоящо се в приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 […], което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?
3) Трябва ли принципът на предимство на правото [на Съюза] и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото [на Съюза], а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото [на Съюза], друго съдебно решение, с което се затвърждава нарушението на правото [на Съюза] от страна на първото съдебно решение?
4) Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което противоречи на правото [на Съюза], в рамките на искане за преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения [от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6)] и [от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335)] с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо [трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо], противоречащо на правото [на Съюза] в рамките на искане за (ново) решение, с което би следвало да се повтори нарушението на правото [на Съюза], така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция, не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли членове 47 и 48 от Директива [2004/18] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като описаното [в акта за преюдициално запитване] италианско законодателство, която в областта на услугите при посочените по-горе условия позволява частично позоваване на капацитета на други предприятия?
Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз, а именно тези на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и пропорционалност, разпоредба от правния ред на държава членка, която позволява да бъде изключено от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка предприятие, което не е знаело — тъй като това не е било изрично посочено в обявлението за обществена поръчка — че за да може да участва в посочената процедура, е длъжно да заплати определена сума, чието неплащане се санкционира с изключване от процедурата, независимо че посоченото задължение не следва ясно от текста на закона, действащ в тази държава членка, но може да бъде изведено чрез две юридически операции, първата от които се състои в разширително тълкуване на определени разпоредби от позитивното право на посочената държава членка, а втората — в допълване в съответствие с резултатите от това разширително тълкуване на императивното съдържание на документите за обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че a) те възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в кооперациите, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор, по същия начин, както се гарантират депозитите
б) те не допускат държава членка да разпореди на институцията, на която частично е възложено гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100000 EUR — дяловете на физически лица, членове в кооперация, на която е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор?
2. Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че схема за предоставяне на държавна гаранция на физически лица, членове в кооперации, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор — каквато схема е предвидена с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка — представлява нова държавна помощ, за която трябва да бъде уведомена Европейската комисия?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
5. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Европейската комисия все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
6. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка, без тя да уведоми предварително Европейската комисия, да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.