всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Противоречи ли на член 4 от Директива 77/249 отказът да се предостави устройство RPVA на адвокат, надлежно вписан в адвокатската колегия на държава членка, единствено поради съображението, че този адвокат не е вписан в колегията на другата държава членка, в която той желае да упражнява адвокатската професия в рамките на свободното предоставяне на услуги, тъй като този отказ представлява дискриминационна мярка, която може да попречи на упражняването на тази професия в рамките на предоставяне на услуги в случаите, в които по закон няма изискване за сътрудничество с местен адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
– дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Какви са последиците при оттегляне на преюдициалното запитване за производството пред Съда на ЕС?
Кой е компетентен да се произнесе по разноските при заличаване на делото вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Когато с националното законодателство на държава членка във вътрешното право се въведе възможността, предвидена в член 1, параграф 2 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, допустим ли е от гледна точка на първичното право на Европейския съюз контролът на актовете или споразуменията по прилагането на тази възможност?
2) Следва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, която предоставя на държавите членки широко право на преценка при определянето на разпоредбите, които „се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме механизъм, имащ за цел да изключи възможността за освобождаване от данъчно облагане на разпределените дивиденти на юридическо лице, контролирано пряко или непряко от едно или повече лица, установени в държави, които не са членки на Съюза, освен ако юридическото лице не докаже, че структурата на дялови участия между дружествата няма за основна цел или една от основните ѝ цели не е то да се ползва от освобождаването?
3) а)
В случай че съответствието с правото на Съюза на посочения механизъм за предотвратяване на злоупотребите също трябва да бъде преценено с оглед на разпоредбите на Договора, следва ли съответствието с правото на Съюза да се преценява — като се има предвид целта на разглежданото законодателство — с оглед на разпоредбите на член 43 ЕО, понастоящем член 49 ДФЕС, дори когато получилото дивидентите дружество е контролирано пряко или непряко чрез структура от дялови участия между дружества — сред основните цели на която е възможността за освобождаване от данъчно облагане — от едно или повече лица, установени в трети държави, които не могат да се позовават на свободата на установяване?
б) В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли съответствието с правото на Съюза да се преценява с оглед на разпоредбите на член 56 ЕО, понастоящем член 63 ДФЕС?
4) Следва ли горепосочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство да лишава от възможността за освобождаване от облагане с данък, удържан при източника, дивидентите, изплатени от дружество от една държава членка на дружество, установено в друга държава членка, когато тези дивиденти се получават от юридическо лице, контролирано пряко или непряко от едно или повече лица, установени в държави, които не са членки на Европейския съюз, освен ако юридическото лице не докаже, че тази структура от дялови участия между дружества няма за основна цел или една от основните ѝ цели не е то да се ползва от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

„(1) За целите на член 56 ДФЕС и в контекста на конституционните отношения между Гибралтар и Обединеното кралство:
(1) Следва ли Гибралтар и Обединеното кралство да се разглеждат като част от една държава членка по смисъла на правото на ЕС, поради което член 56 ДФЕС не се прилага, освен доколкото може да се прилага по отношение на вътрешна мярка
Или,
(2) Предвид член 355, параграф 3 ДФЕС има ли Гибралтар конституционноправен статут на отделна територия от Обединеното кралство в рамките на ЕС, така че предоставянето на услуги между Гибралтар и Обединеното кралство да се счита за търговия в рамките на Съюза по смисъла на член 56 ДФЕС
Или,
(3) Гибралтар следва да се счита за трета страна или територия, поради което правото на Съюза се прилага спрямо търговията между тях единствено в случаите, когато правото на Съюза се прилага между държава членка и държава, която не е членка на Европейския съюз
Или,
(4) Конституционните отношения между Гибралтар и Обединеното кралство следва да се разглеждат по друг начин за целите на член 56 ДФЕС?
(2) Представляват ли ограничение на правото на свободно движение на услуги по смисъла на член 56 ДФЕС национални мерки за данъчно облагане като предвидените в новия данъчен режим?
(3) При утвърдителен отговор, представляват ли целите, които според запитващата юрисдикция се преследват с национални мерки (като например новият данъчен режим), законни цели, които могат да обосноват ограничаване на правото на свободно движение на услуги по член 56 ДФЕС?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Попада ли писмена грешка в съдебен акт под приложното поле на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда и допустима ли е служебна поправка на такава грешка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли изразът „договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен“, съдържащ се в член 11 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. относно координирането на правата на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (по-нататък „Директива 86/653“), да се тълкува в смисъл, че включва: a) цялостното неизпълнение на договора, при което нито принципалът, нито третата страна изпълняват дори частично предвиденото в договора, или б) частичното неизпълнение на договора, например когато не е постигнат договореният обем сделки или, където е приложимо, когато договорът не е изпълняван в рамките на предвидения период от време
2. Ако се приеме за правилно тълкуването по буква б) от първия въпрос, трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидения обем, и по-специално в обема, предвиден в договора за търговско представителство, не представлява дерогация в ущърб на представителя
3. В случаи като този в главното производство, за да се прецени дали е налице „причина, за която принципалът отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653, трябва ли да се разгледат: a) единствено правните обстоятелства, които пряко довеждат до прекратяването на договора (например когато прекратяването на договора се дължи на неизпълнение на задълженията, произтичащи от него за третата страна), б) или трябва да се провери дали тези правни обстоятелства не са следствие от поведението на принципала в правните му отношения с въпросната трета страна, което е довело до загуба на доверие в принципала от страна на третата страна и впоследствие до неизпълнение от страна на последната на задължение, произтичащо от договора с принципала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Представлява ли споразумение между два местни и регионални органа, въз основа на което тези органи учредяват с акт съвместно общинско обединение със собствена правосубектност, което за в бъдеще ще бъде компетентно да изпълнява определени задачи, които до момента са били задължение на участващите местни и регионални органи, „обществена поръчка“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2004/18, когато това прехвърляне на задачи се отнася до предоставяне на услуги по смисъла на Директивата и e извършено възмездно, развивайки дейности на общинското обединение, които надхвърлят изпълнението на задачи, попадащи преди това в задълженията на участващите органи, като прехвърлянето на задачи не спада към „двата вида обществени поръчки“, които, макар че са възложени от публичноправни образувания според практиката на Съда (за последен път: решение Piepenbrock, C‑386/11, EU:C:2013:385, т. 33 и сл.), не попадат в приложното поле на правото на обществените поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос възниква въпросът дали учредяването на общинско обединение и свързаното с това прехвърляне на задачи върху него по изключение не попада в приложното поле на правото на Съюза относно обществените поръчки според утвърдените от Съда принципи във връзка с договори между публичноправно образувание и лице, което от правна гледна точка е различно от това образувание, според които принципи прилагането на правото на обществените поръчки е изключено, когато образуванието упражнява върху съответното лице контрол, […] подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, и въпросното лице упражнява по-голямата част от дейността си за образуванието или образуванията, което има (които имат) дялове в него (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 1999 г., Teckal (C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 50), или напротив, прилагат се принципите, които Съдът е утвърдил във връзка с договори, с които се установява сътрудничество между публичноправни образувания, чиято цел е да осигуряват изпълнението на обща за тях задача от обществен интерес (вж. в този смисъл решение от Lecce и 19 декември 2012 г., Ordine degli Ingegneri della Provincia di др., C‑159/11, EU:C:2012:817, т. 34 и сл.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че:
a) възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в действащи във финансовия сектор лицензирани кооперации, по същия начин както гарантират депозитите;
б) не допускат държава членка да възложи на институцията, която отговаря частично за гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100 000 EUR — дяловете на физически лица, членове в действаща във финансовия сектор лицензирана кооперация?
Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — Гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации, с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, то е съвместимо, ако се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Комисията все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме, без да уведоми предварително Комисията, мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона от 22 февруари 1998 г., ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18586878889295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form