Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-486/17: Olympus Italia, Определение от 23 ноември 2017 г.
Прилага ли се правото на Съюза към обществени поръчки под законодателните прагове само при наличие на явен трансграничен интерес и какви са изискванията за установяване на такъв интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/16: Specializuotas transportas, Заключение от 22 ноември 2017 г.
1) Трябва ли свободното движение на хора и услуги, уредено съответно в членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС, принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност, уредени в член 2 от Директива 2004/18, и произтичащият от тях принцип на свободна и лоялна конкуренция между икономическите оператори (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че: ако свързани оференти, чиито икономически, управленски, финансови или други връзки могат да породят съмнение относно тяхната независимост и защитата на поверителната информация и/или могат да създадат (потенциални) предпоставки за получаване на предимство пред други оференти, са решили да подадат отделни (независими) оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, те са длъжни при всички случаи да оповестят тези връзки пред възлагащия орган дори ако той не е отправил отделно искане към тях, независимо дали националните правни норми в областта на процедурите по възлагане на обществените поръчки предвиждат такова задължение?
2) Ако отговорът на първия въпрос: a) е утвърдителен (т.е. оферентите трябва при всички случаи да разкрият връзките помежду си пред възлагащия орган), може ли да се счита, че в такъв случай неизпълнението на това задължение или некоректното му изпълнение е достатъчно основание възлагащият или упражняващият контрол орган (съд) да приеме, че свързаните оференти, които са подали отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, в действителност не се конкурират (а симулират конкуренция)
б) е отрицателен (т.е. оферентите нямат допълнително задължение — което не е предвидено в законодателството или в условията на процедурата — да оповестят връзките помежду си), трябва ли в такъв случай възлагащият орган да поеме риска от участие на свързани икономически оператори с произтичащите от това последици, ако не е посочил в документацията за обществената поръчка, че оферентите имат такова задължение за оповестяване?
3) Независимо от отговора на първия въпрос и с оглед на решение от 12 март 2015 г., eVigilo (C‑538/13, EU:C:2015:166), трябва ли правните разпоредби, посочени в първия въпрос и в член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), да се разбират и тълкуват в смисъл, че: a) ако в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган по какъвто и да било начин узнае, че между определени участници в процедурата съществуват съществени връзки (отношения), той трябва, независимо от собствената си преценка на това и/или на други обстоятелства (например несходство на подадените оферти по форма и съдържание, публичен ангажимент на оферента за лоялна конкуренция и т.н.), да се обърне към свързаните оференти поотделно с искане да обяснят дали и по какъв начин личното им положение е съвместимо със свободната и лоялна конкуренция между оферентите
б) ако възлагащият орган има такова задължение, но не го изпълни, е налице достатъчно основание съдът да обяви действията му за незаконосъобразни, доколкото този орган не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата и не е поискал доказателства от жалбоподателя или не се е произнесъл служебно относно възможното въздействие на личното положение на свързаните лица върху резултата от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
4) Трябва ли правните разпоредби, посочени в третия въпрос и в член 101, параграф 1 ДФЕС (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до тези разпоредби), с оглед на постановените от Съда решения от 12 март 2015 г., eVigilo (C‑538/13, EU:C:2015:166), от 21 януари 2016 г., Eturas и др. (C‑74/14, EU:C:2016:42) и от 21 юли 2016 г., VM Remonts и др. (C‑542/14, EU:C:2016:578), да се разбират и тълкуват в смисъл, че: a) когато оферент (жалбоподател) е узнал за отхвърлянето на икономически най-изгодната оферта, подадена от единия от двама свързани оференти в процедура за възлагане на обществена поръчка (наричан по-нататък „оферент A“), и за възлагането на обществената поръчка на другия оферент (наричан по-нататък „оферент Б“) и като се имат предвид други обстоятелства, свързани с тези оференти и с тяхното участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (а именно, че оференти A и Б имат един и същ съвет на директорите; че имат едно и също дружество майка, което не участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка; че оференти A и Б не са уведомили възлагащия орган за връзките помежду си и не са предоставили поотделно допълнителни разяснения относно тези връзки, по-специално защото към тях не са били отправени никакви искания; че оферент А е предоставил в офертата си непоследователна информация относно това доколко предложените транспортни средства (камиони за сметоизвозване) отговарят на условието на поръчката, свързано с нормата Евро 5; че оферентът, подал икономически най-изгодната оферта, която е отхвърлена поради установени недостатъци, първо, не е оспорил решението на възлагащия орган, и второ, е подал жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с която [е оспорил] по-специално законосъобразността на отхвърлянето на неговата оферта; и т.н.), и когато във връзка с всички тези обстоятелства възлагащият орган не е предприел никакви действия, дори само тези данни са достатъчно основание да се поиска от органа, упражняващ контрол, да установи незаконосъобразността на действията на възлагащия орган, доколкото той не е гарантирал прозрачност и обективност на процедурата, като освен това не е поискал от жалбоподателя да представи конкретни доказателства, че оференти А и Б са действали нелоялно
б) само обстоятелството, че оферент Б доброволно е подал декларация за действително участие, че същият е приложил стандартите за качество на управлението при участие в процедура за възлагане на обществена поръчка и освен това, че офертите на оференти А и Б не са идентични по форма и съдържание, не представлява доказване в достатъчна степен пред възлагащия орган, че участието на тези оференти в процедурата за възлагане на обществена поръчка е действително и лоялно?
5) Могат ли действията на взаимно свързани икономически оператори (дъщерни дружества на едно и също дружество), които участват поотделно в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, чиято стойност е от порядъка на стойностите на обществени поръчки от международен мащаб, а седалището на възлагащия орган, който обявява процедурата, и мястото, на което ще се предоставят услугите, не са много далеч от друга държава членка (Република Латвия), по принцип да се преценяват — като се има предвид по-специално доброволната декларация за лоялна конкуренция на един от въпросните икономически оператори — въз основа на разпоредбите на член 101 ДФЕС и практиката на Съда, която тълкува тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Заключение от 21 ноември 2017 г.
По дело T 25‑16
1. а)
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение да сключва действителен застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
1. б)
В описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
1. в)
Отново в описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
По дело T 2761‑15
2. a)
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
2. б)
Когато консултация като описаната във въпрос 2, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива[, освен в обхвата на разпоредбите на Директива 2002/92], или попада в обхвата единствено на [първите посочени] разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/16: MA.T.I. SUD, Заключение от 15 ноември 2017 г.
1) Въпреки че държавите членки могат да предвидят, че институтът на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите със саниращо действие има възмезден характер, противоречи ли на общностното право член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г., в редакцията му в сила към момента на разглежданото обявление за обществена поръчка […], доколкото предвижда плащането на „имуществена санкция“ в размер, който трябва да бъде определен от възлагащия орган („не по-малко от един промил и не повече от един процент от стойността на обществената поръчка, но при всички положения не повече от 50000 EUR, чието плащане се гарантира с временно обезпечение“), като се има предвид прекалено големият размер и предварително определеното естество на самата санкция, която не може да се индивидуализира в зависимост от конкретното положение, което трябва да бъде уредено, или в зависимост от тежестта на нередовността, която трябва да бъде санирана?
2) Обратно, противоречи ли същият член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г. (отново в редакцията му в сила към посочения по-горе момент) на общностното право, доколкото може да се счете, че този възмезден характер на института на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите противоречи на принципа за отваряне на пазара към конкуренцията във възможно най-голяма степен, на който съответства посоченият институт, и съответно дейността, наложена на възлагащия орган в това отношение, да се включи сред задълженията, наложени със закон на същия този орган с оглед на обществения интерес от постигане на горепосочената цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/16: Balgarska energiyna borsa, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 октомври 2017 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Директива 2009/72/ЕО — Членове 9, 10, 13 и 14 — Регламент (ЕО) № 714/2009 — Член 3 — Регламент (ЕС) № 1227/2011 — Член 2, точка 3 — Регламент (ЕС) 2015/1222 — Член 1, параграф 3 — Сертифициране и определяне на независим преносен оператор — Ограничаване на броя на лицензиантите за пренос на електрическа енергия на територията на страната“ По дело C‑347/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от 3 юни 2016 г., постъпил в Съда на 21 юни 2016 г., в рамките на производство по дело „Българска енергийна борса“ АД (БЕБ) срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: N. Wahl, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), от Ив. Иванов, в качеството на представител, – за българското правителство, от Eл. Петранова и Л. Захариева, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от O. Beynet и П. Михайлова, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/16: Съвети и mise en relations (CMR), Заключение от 25 октомври 2017 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 25 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑645/16 Conseils et mise en relations (CMR) SARL срещу Demeures terre et tradition SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) „Преюдициално запитване — Директива 86/653/ЕИО — Член 17 — Самостоятелно заети търговски представители — Право на търговския представител на обезщетение или на обезщетение за вреди след прекратяването на договора за представителство — Национална практика, изключваща правото на обезщетение в случай на прекратяване на договора от принципала по време на предвидения в договора срок за изпитване“ Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция), се отнася до тълкуването на член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители ( 2 ). 2. Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството Conseils et mise en relations (CMR) SARL и Demeures terre et tradition (наричано по-нататък „DTT“) относно искане на CMR за заплащане на обезщетение за вредите, причинени му поради прекратяването на договора за търговско представителство, сключен между него и DTT. 3. Настоящото дело се отнася до приложимостта на разпоредбите на Директива 86/653, и по-специално на член 17 от нея, към положения, в които страните по договор за търговско представителство са предвидили срок за изпитване и по време на него договорът е бил прекратен от принципала. Освен въпроса за законността на определянето на срок за изпитване, водещ до отхвърляне ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/15: LitSpecMet, Съдебно решение от 5 октомври 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че дружество:
– което е учредено от възлагащ орган, осъществяващ дейност в областта на железопътния транспорт, а именно управление на обществена железопътна инфраструктура, пътнически и товарни превози,
– което самостоятелно осъществява стопанска дейност, определя стопанска стратегия, приема решения относно условията за дейността на дружеството (продуктов пазар, потребителски сегмент и т.н.), участва на конкурентен пазар в рамките на целия Европейски съюз и извън пазара на ЕС, като предоставя услуги за производство и ремонт на подвижен състав, и участва в процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с тази дейност, с цел получаване на поръчки от трети лица (различни от дружеството майка),
– което предоставя услуги за ремонт на подвижен състав на своя учредител въз основа на вътрешни сделки, като стойността на тези услуги представлява 90 % от цялата дейност на дружеството,
– чиито услуги, предоставени на неговия учредител, имат за цел да обезпечат дейността на учредителя в областта на пътническите и товарни превози,
не трябва да се счита за възлагащ орган?
Ако Съдът приеме, че при горепосочените обстоятелства дружеството следва да се счита за „възлагащ орган“, трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че дружеството престава да се счита за възлагащ орган, когато стойността на услугите за ремонт на подвижен състав, предоставени въз основа на вътрешни сделки на възлагащия орган, учредител на дружеството, намалее и представлява по-малко от 90 % или не е основна част от общия финансов оборот от дейността на дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/16: EUIPO/European Dynamics Luxembourg и др., Заключение от 28 септември 2017 г.
Нарушение на член 100, параграф 2 от Финансовия регламент във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС, поради недостатъчност на мотивите на решението за отхвърляне на офертата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 26 септември 2017 г.
Противоречи ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 и член 3, параграф 2 от Директива 2011/83 на национална уредба, която изключва компетентността на секторния регулаторен орган да санкционира сключване на непоискани договори за доставка на енергия или сключване на договори от разстояние и извън търговски обект в нарушение на правата на потребителите, като вместо това тези поведения се санкционират по общите правила за нелоялни търговски практики и защита на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.