всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-246/17: Diallo, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.

Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5 от тази директива, с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
Изисква ли Директива 2004/38 превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли Директива 2004/38 или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г. и член 52, параграф 4 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание на тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-546/16: Montte, Заключение от 26 юни 2018 г.

1) Допустимо ли е съгласно Директива 2014/24 национално законодателство като член 150, параграф 4 TRLCSP или практика за неговото тълкуване и прилагане, които позволяват на възлагащите органи в спецификацията за възлагане на поръчка посредством открита процедура да установяват критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи спрямо офертите, които не достигат предварително определен минимален брой точки?
2) При положителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е съгласно посочената Директива 2014/24 национално законодателство или практика за неговото тълкуване и прилагане, които използват в откритата процедура посочената система от критерии за възлагане, които се прилагат на последователни елиминаторни етапи по такъв начин, че на последния етап не са налице достатъчен брой оферти, за да се гарантира реална конкуренция?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допустима ли е съгласно посочената Директива 2014/24 — поради обстоятелството, че не се гарантира реална конкуренция и се заобикаля задължението поръчката да се възложи на офертата с най-добро съотношение качество/цена — клауза като разглежданата, съгласно която факторът цена се взема предвид само за оферти, получили 35 от 50 възможни точки при техническите критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/17: Memoria и Dall’Antonia, Заключение от 21 юни 2018 г.

Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява (четвърти параграф).
[…]
Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто, макар и неизключителен предмет, е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?"

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/17: Sandd, Заключение от 20 юни 2018 г.

1) Следва ли член 14, параграф 2 от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6], да се тълкува в смисъл, че националните законови, подзаконови или административни разпоредби трябва да предвиждат, че в рамките на своята система за вътрешно счетоводство доставчикът на универсална услуга е длъжен да води отделни сметки за всека от продуктите и услугите, които са част от универсалната услуга, за да може да прави ясно разграничение между продукти и услугите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея, или от тази разпоредба следва, че между продуктите и услугите, които са част от универсалната услуга, и онези, които не са част от нея, следва да се провежда разграничение единствено за целите на счетоводството?
2) Следва ли член 12, второ тире от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6], да се тълкува в смисъл, че всяка отделна услуга, която се включва в универсалната услуга, трябва да бъде ориентирана според разходите?
3) Изключва ли правилото, установено в член 12, началото и второ тире от [Директива 97/67], изменена с [Директива 2008/6] — че цените трябва да са ориентирани според разходите и да стимулират ефикасното предоставяне на универсалната услуга — възможността за неопределено време да се прилага фиксирана норма за възвръщаемост, с която разходите за универсалните пощенски услуги се увеличават с оглед на тарифния марж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Заключение от 14 юни 2018 г.

Нарушение на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар чрез въвеждането и поддържането на национална система за мобилни плащания, която установява монопол и предоставя изключителни права, възпрепятствайки достъпа до пазара на едро на мобилни плащания.
При условията на евентуалност — нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС чрез същите мерки, ако Директива 2006/123/ЕО не е приложима.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/17: Hochtief, Заключение от 7 юни 2018 г.

1. Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на гражданскоправна претенция в случай на нарушение на правилата за обществените поръчки посоченото нарушение да е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия за обществени поръчки или от съдебен орган — в рамките на упражняването съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия за обществени поръчки?
2. Като се вземе предвид правото на Съюза, може ли да бъде заместена национална правна разпоредба, която предвижда като предварително условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди нарушението да е установено окончателно от Арбитражната комисия за обществени поръчки или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия за обществени поръчки
С други думи, налице ли е възможност претърпялото вреди лице да докаже нарушението по друг начин?
3. Съвместима ли е национална процесуална разпоредба в рамките на производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащи на тези принципи последици, когато ограничава съдебния контрол върху дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред Арбитражната комисия за обществени поръчки, при положение че претърпялото вреди лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността — съгласно практиката на Съда на Европейския съюз — на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно специални правила, приложими към процедурата на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — по-специално поради промяна на офертата му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-149/17: Bastei Lübbe, Заключение от 6 юни 2018 г.

1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?
2) Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.

Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение действително да сключва застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
В описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
Отново в описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
Когато консултация като описаната във втория въпрос, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива или попада в обхвата единствено на тези разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-259/16: Confetra и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.

1) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точки 1, 1а и 6 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която предприятията за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги, които предоставят услуги по събиране, сортиране, пренасяне и доставка на пощенски пратки, представляват, освен в случая, когато тяхната дейност се свежда до пренасянето на пощенски пратки, доставчици на пощенски услуги по смисъла на член 2, точка 1а от тази директива?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 2, точка 19 и член 9, параграф 1 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на всички предприятия за автотранспортни, спедиторски и експресни куриерски услуги да разполагат с общо разрешение за доставката на пощенски услуги, без предварително да се проверява дали подобно разрешение е необходимо за гарантиране на спазването на едно от съществените изисквания?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 4 и член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, налага на притежателите на общо разрешение за доставката на пощенски услуги да правят вноски в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсалната услуга, когато тези услуги могат, от гледна точка на ползвателя, да се считат за спадащи към универсалната услуга, поради това че имат достатъчна степен на взаимозаменяемост с тази услуга?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 9, параграф 2 от Директива 97/67, тълкуването, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, не предвижда преценка за случаите, в които вноската в компенсационния фонд за покриване на разходите за универсална услуга може да се приеме за целесъобразна, и не предвижда диференцирани условия за прилагане във връзка както със субективното положение на данъчнозадължените лица, така и със състоянието на пазарите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/17: Čepelnik, Заключение от 8 май 2018 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Трябва ли член 56 ДФЕС и [Директива 2014/67] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17273747576295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form