Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-452/17: ZAKO, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/17: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че понятието за използване на превозни средства включва положение като това в главното производство, при което е налице отваряне на вратите на паркирано моторно превозно средство?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че понятието за използване на превозни средства включва положение като това в главното производство, при което нанесената вреда върху собствеността на трето лице е причинена в резултат от използването на превозното средство от страна на пътник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/17: Kirschstein, Заключение от 15 ноември 2018 г.
1) Трябва ли Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование от 11 октомври 2013 г., която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно поради необходимостта да се осигури високо образователно равнище, което налага да може да се упражнява контрол за действителното изпълнение на поставените изисквания за качество?
2) Трябва ли Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член II.75, параграф 6 от Кодекса за висшето образование от 11 октомври 2013 г., която предвижда обща забрана неакредитирани учебни заведения да използват термина „магистър“ в издаваните от тях дипломи, като се има предвид, че тази разпоредба е въведена по съображение от общ интерес, а именно за защита на получателите на услуги?
3) Отговаря ли наказателната разпоредба, приложима спрямо неакредитираните от фламандските власти учебни заведения, които издават „магистърски“ дипломи, на критериите за пропорционалност по член 9, параграф 1, буква в) и член 10, параграф 2, буква в) от Директива [2006/123]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/17: Danieli & C. Officine Meccaniche и др., Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива 96/71, глава 2, точки 2 и 12 от приложение V към Акта за присъединяване на Хърватия да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/17: Milivojević, Заключение от 14 ноември 2018 г.
1) Трябва ли членове 56 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в Република Хърватия с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/17: Renerga, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли предвидената в член 36, буква е) от Директива 2009/72 цел за „осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“ за регулаторния орган, извършващ посочените в тази директива регулаторни функции, да се разбира и тълкува в смисъл, че забранява непредоставянето на стимули (неплащане на компенсация за услуга в обществен интерес) или тяхното ограничаване?
Като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 задълженията за услуги в обществен интерес трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, а съгласно член 3, параграф 6 от същата директива финансовата компенсация за лица, предоставящи услуги в обществен интерес, трябва да е определена по недискриминационен и прозрачен начин, необходимо е да се изясни следното:
Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че забраняват ограничаването на стимулирането на [доставчиците на услуги в обществен интерес], ако те надлежно изпълняват поетите от тях задължения във връзка с предоставянето на услуги в обществен интерес?
Следва ли установено в националното право задължение за спиране на плащането на финансова компенсация, получавана от доставчици на услуги в обществен интерес, независимо от извършваните от доставчика на услуги в обществен интерес дейности за предоставяне на услуги в обществен интерес и от изпълнението на поетите от него задължения, но свързващо основанието за ограничаване (спиране) на плащането на компенсация за услуги в обществен интерес и поставящо го в зависимост от изпълнението на дейности и задължения от страна на свързано с доставчика на услуги в обществен интерес лице (в което контролиращото дялово участие принадлежи на същото предприятие, което има контролиращо дялово участие и в доставчика на услуги в обществен интерес) при отчитането на средствата за потребление на услуги в обществен интерес, изчислени за това предприятие, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Следва ли установеното в националното право задължение за спиране на плащането на получавана от доставчици на услуги в обществен интерес финансова компенсация, докато доставчиците на услуги в обществен интерес остават задължени да продължат да изпълняват изцяло задълженията си за предоставяне на услуги в обществен интерес и свързаните договорни задължения към предприятия, изкупуващи електроенергия, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Задължава ли член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 — който изисква държавите членки да информират Европейската комисия на всеки две години за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги — държава членка, която е установила в приетите национални мерки правна уредба, предвиждаща основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчици на услуги в обществен интерес, да информира Европейската комисия за тази нова правна уредба?
Нарушава ли целите на изпълнението на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана на дискриминацията) въвеждането от държава членка в националното право на основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчиците на услуги в обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/17: Falck Rettungsdienste и Falck, Заключение от 14 ноември 2018 г.
1) Представляват ли обслужването и грижата за спешни пациенти в линейка за оказване на спешна медицинска помощ [Rettungswagen] от медицински специалист/парамедик и обслужването и грижата за пациенти в линейка за транспортиране на пациенти […] от парамедик/санитар „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности […]“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, обхванати от кодове 75252000‑7 (услуги по аварийна безопасност) и 85143000‑3 (превоз с линейка) по CPV (Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки)?
2) Може ли член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] да се разбира в смисъл, че „организации и сдружения с нестопанска цел“ са и организациите за оказване на помощ, признати съгласно националното право за организации за гражданска защита и гражданска отбрана?
3) Представляват ли „организациите или сдруженията с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24[…] организации или сдружения, които имат за цел изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги, нямат търговски цели и евентуалната им печалба се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията?
4) Представлява ли превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар (т.нар. квалифициран медицински транспорт) „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, който не се обхваща от отрасловото изключение и за който се прилага Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/17: Memoria и Dall’Antonia, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа, [изменена с решение № 84 от 30 ноември 2015 г. на община Падуа]:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява […] (четвърти параграф).
[…] Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто макар и неизключителен предмет е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/17: NKBM, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98/ЕО, с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013, по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98/ЕО не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
Следва ли Регламент (ЕС) № 575/2013, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент, да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/17: Čepelnik, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.
Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.