всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-220/17: Planta Tabak, Съдебно решение от 30 януари 2019 г.

a) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на определени тютюневи изделия, без да се посочва ясно и точно кои от тези тютюневи изделия следва да бъдат забранени още от 20 май 2016 г. и кои — едва от 20 май 2020 г.?
б) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на равно третиране, тъй като по отношение на забраните, които държавите членки следва да приемат, в тази разпоредба се прави разграничение според обема на продажбите, без да са налице съображения, които да обосновават това?
в) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като тази разпоредба задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е по-малко от 3 % за дадена продуктова категория, още от 20 май 2016 г.?
г) При отрицателен отговор [на първия въпрос, букви а)—в)]: как трябва да се тълкува понятието „продуктова категория“, съдържащо се в член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40]
Трябва ли разпределянето в „продуктови категории“ да се извършва според вида вкусово-ароматни качества или според вида (ароматизирано) тютюнево изделие, или въз основа на комбинация от двата критерия?
д) При отрицателен отговор [на въпрос 1, букви а)—в)], по какъв начин следва да се установи дали по отношение на определено тютюнево изделие е достигната границата от 3 % по смисъла на член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40], при положение че не са налице официални и публично достъпни числени стойности и статистически данни относно тази граница?
2) a) Имат ли право държавите членки да приемат допълнителни преходни разпоредби при транспонирането на членове 8—11 от [Директива 2014/40] в националното право?
б) При отрицателен отговор на [втория] преюдициален въпрос, буква а):
— невалидни ли са член 9, параграф 6 и член 10, параграф 1, второ изречение, буква е) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като те делегират на Комисията [правомощието] да определя някои изисквания относно етикетирането и опаковането, без да ѝ определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби и допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
— Невалидни ли са член 9, параграф 1, втора алинея (текст на предупреждението) и параграф 4, буква а), второ изречение (размер на шрифта), член 10, параграф 1, второ изречение, буква б) (информация за преустановяване на употребата на тютюневи изделия) и буква д) (разположение на предупрежденията), както и член 11, параграф 1, първа алинея (етикетиране) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като предоставят на държавите членки възможност за избор и свобода на преценка в различни случаи, без да им определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби или допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
3) a) Трябва ли член 13, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 3 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация, отнасяща се до вкус, мирис, овкусители или други добавки, и в случаите, когато не става въпрос за рекламна информация и използването на съставките продължава да е разрешено?
б) Невалиден ли е член 13, параграф 1, буква в) от [Директива 2014/40], тъй като нарушава член 17 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-697/17: Telecom Italia, Заключение от 23 януари 2019 г.

Трябва ли член 28, параграф 2, първо изречение от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че налага пълна правна и икономическа идентичност между предварително подбраните оператори и тези, които подават офертите в рамките на ограничената процедура, и в частност трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска споразумение между холдингите, които контролират двама предварително подбрани оператори, постигнато в даден момент между датата на предварителния подбор и датата на подаване на офертите, когато: a) това споразумение има за предмет и последица (inter alia) извършването на сливане чрез придобиване на едно от предварително подбраните предприятия от друго предварително подбрано предприятие (която операция е разрешена от Европейската комисия); б) операцията по сливане е завършена след подаването на офертата от страна на придобиващото предприятие (поради което към момента на подаване на офертата неговият състав не изглежда променен спрямо момента на предварителния подбор) и в) придобиваното предприятие (чийто състав не изглежда променен към крайния срок за подаване на офертите) все пак е решило да не участва в ограничената процедура, най-вероятно в изпълнение на договорната програма, установена в споразумението, сключено между холдингите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/18: A, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.

Когато установено на територията на държава членка застрахователно дружество предлага застраховка, покриваща договорните рискове, свързани със стойността на акциите и справедливата покупна цена, заплатена от купувача при продажбата на предприятие, член 157, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/138 във връзка с член 13, точка 13 от същата директива трябва ли да се тълкува в смисъл, че договор за застраховка, сключен при тези обстоятелства, подлежи на облагане единствено с косвените данъци и парафискалните такси върху застрахователните премии в държавата членка на установяване на титуляря на полицата или в държавата членка на установяване на целевото дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-639/17: KPMG Baltics, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.

Включва ли изразът „нареждане за превод“ по смисъла на [Директива 98/26] платежното нареждане, издадено от вложител на кредитна институция, относно прехвърляне на средства към друга кредитна институция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 3, параграф 1 от [Директива 98/26], който предвижда, че „[н]арежданията за превод и нетирането имат правно действие и задължителна сила за трети лица, дори и при процедура по несъстоятелност спрямо участник, при условие че нарежданията за превод са въведени в системата преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност съгласно определението на член 6, параграф 1. Това се прилага дори при процедура по несъстоятелност срещу участник (в дадената система или в оперативно съвместима система) или срещу системния оператор на оперативно съвместима система, който не е участник“, да се тълкува в смисъл, че нареждане като разглежданото в главното производство е можело да бъде прието за „въведено в системата“ и е следвало да бъде изпълнено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/17: Paysera LT, Съдебно решение от 16 януари 2019 г.

Трябва ли член 5, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, буква а) от Директива [2009/110] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следните трансакции се считат за платежни услуги, свързани (или не) с издаването на електронни пари:
а) платежна трансакция, при която по искане (нареждане) на държателя на електронни пари към институцията за електронни пари (издателя) електронните пари (средства, които могат да бъдат обратно изкупени) се прехвърлят по номинална стойност по банкова сметка на трето лице; и
б) платежна трансакция, при която по нареждане на продавача купувачът (платецът) на стоки и/или услуги плаща за стоките и/или услугите, като извършва прехвърляне/плащане на средства към институция за електронни пари (издател на електронни пари), която при получаване на средствата издава електронни пари в полза на продавача (държателя на електронни пари) по номинална стойност на получените средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/17: Spiegel Online, Заключение от 10 януари 2019 г.

1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива [2001/29] свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29?
4) Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
5) Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат PDF, самостоятелно достъпни наред с новия текст?
6) Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/18: Fluctus и Fluentum, Определение от 9 януари 2019 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и изпълнени ли са те от националната юрисдикция в настоящия случай?
Явява ли се достатъчно яснота и прецизност относно необходимостта от исканото тълкуване на правото на Съюза условие за допустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/18: Fluctus и Fluentum, Определение от 9 януари 2019 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 267 ДФЕС?
В кои случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да даде тълкуване по преюдициално запитване поради непълнота или неяснота на изложената фактическа и правна рамка от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/17: Čepelnik, Определение от 19 декември 2018 г.

Допустимо ли е компетентните органи да задължат възложителя да спре плащанията към изпълнителя и да предостави гаранция при наличие на обосновано подозрение за административно нарушение, преди да е установено такова нарушение?
Съответства ли подобна мярка на изискванията на националното трудово право и защитата на работниците, когато има подозрение за социална измама, злоупотреба или друга практика, засягаща техните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/17: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato – Antitrust и Coopservice, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Трябва ли член 1, параграф 5 и член 32 от Директива 2004/18/ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат сключването на рамково споразумение, по силата на което възлагащ орган действа от свое име и от името на изрично посочени други възлагащи органи, които обаче не са участвали пряко в подписването на рамковото споразумение, и не е определен обемът на услугите, които неподписалите възлагащи органи могат да претендират при сключване на последващи споразумения, предвидени в рамковото споразумение, или този обем се определя въз основа на обичайните им нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16566676869295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form