всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-628/17: Orange Polska, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Трябва ли член 8 [от Директива 2005/29] във връзка с член 9 и член 2, буква й) от [същата] […] да се тълкува в смисъл, че представлява агресивна търговска практика поради злоупотреба с влияние прилаганият от търговец модел за сключване от разстояние на договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, при който потребителят трябва да вземе окончателно решение относно сделката в присъствието на куриера, доставящ типовия договор:
а) винаги когато по време на посещението на куриера потребителят не може свободно да се запознае със съдържанието на предоставения типов договор;
б) само когато потребителят не е получил предварително и индивидуално (напр. по електронна поща или на домашния си адрес) всички формуляри по договора, дори да е имал възможност за самостоятелно запознаване преди посещението на куриера с тяхното съдържание на интернет сайта на търговеца;
в) само когато допълнителни обстоятелства сочат, че от търговеца или от негово име са били предприети нелоялни действия, насочени към накърняване на свободата на избор на потребителя относно вземането на решение във връзка със сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/18: P.M. и др., Съдебно решение от 6 юни 2019 г.

Съвместим ли е член 10, буква в) и буква г), подточки i), ii) и v) от Директива 2014/24 с принципа на равенство, разглеждан евентуално във връзка с принципа на субсидиарност и с членове 49 и 56 ДФЕС, след като посочените в него услуги са изключени от приложното поле на правилата за възлагане на обществени поръчки по споменатата директива, а тези правила все пак гарантират пълната конкуренция и свободното движение при възлагането на обществени поръчки за услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/18: Consorzio Nazionale Servizi, Определение от 4 юни 2019 г.

Каква е степента на свобода на държавите членки при определяне и прилагане на основанията за изключване по член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18, когато разпоредбата не препраща към националното право?
Обхваща ли понятието „сериозно професионално нарушение“ и действия, представляващи нарушение на правилата на конкуренцията, санкционирани с глоба и потвърдени от съд, и може ли възлагащият орган да извърши самостоятелна преценка за евентуално изключване на икономически оператор на това основание?
Допустимо ли е националното законодателство да изключва от понятието „сериозно професионално нарушение“ нарушения на конкуренцията, установени с влязло в сила съдебно решение, и по този начин да ограничава правото на възлагащите органи на самостоятелна преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Заключение от 4 юни 2019 г.

1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация: а) в целия свят
б) в съответната държава членка
в) относно съответния ползвател в целия свят
г) относно съответния ползвател в съответната държава членка
2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация
3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-665/18: Pólus Vegas, Определение от 4 юни 2019 г.

Попада ли националната правна уредба в обхвата на разпоредбите за основните свободи по ДФЕС, когато се прилага към ситуации без установен трансграничен елемент?
Достатъчна ли е потенциалната възможност граждани на други държави членки да ползват дадена услуга, за да се приеме наличие на трансгранична ситуация по смисъла на ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-665/18: Pólus Vegas, Определение от 4 юни 2019 г.

Допустимо ли е да се приеме наличие на трансграничен елемент единствено въз основа на потенциалната възможност граждани на други държави членки да се възползват от определени услуги?
Какви конкретни данни следва да представи националният съд, за да установи, че дадени услуги действително се използват или са предназначени да бъдат използвани от клиенти от други държави членки, с оглед прилагането на правото на Съюза относно свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-484/18: Spedidam и др., Заключение от 16 май 2019 г.

Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29 […] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 49, II от [Закона за свободата на комуникациите], изменен с член 44 от Закон № 2006‑961 от 1 август 2006 г., да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Заключение от 16 май 2019 г.

1) Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
2) При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.

Какво означава понятието „конфликт“ между разпоредби на правото на Съюза в контекста на прилагането на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Считат ли се разпоредбите на Директиви 2009/72 и 2009/73 за специални правила, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договори от разстояние и извън търговски обект съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя компетентност на орган, различен от секторния регулатор, за санкциониране на практики, попадащи в обхвата на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.

Как се тълкува понятието "конфликт" между разпоредбите на Директива 2005/29 или Директива 2011/83 и други правила на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72 и Директива 2009/73 да се считат за уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договорите от разстояние/извън търговски обект по смисъла на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда, че определени потребителски права се защитават съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83, а секторният регулаторен орган не е компетентен да санкционира нарушенията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16162636465295 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form