Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-327/19: Nobina Finland, Определение от 29 август 2019 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда на Европейския съюз?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени от лица, които са представили становища пред Съда, но не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/17: Pelham и др., Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?
Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?
Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?
Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/18: Комисия/Австрия (Ingénieurs civils, agents de brevets et vétérinaires), Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Съвместими ли са изискванията за местоположение на седалището на дружествата на строителни инженери и представители по индустриална собственост с член 14 от Директива 2006/123/ЕО?
Съвместими ли са изискванията за правноорганизационна форма и капиталово участие за дружествата на строителни инженери, представители по индустриална собственост и ветеринарни лекари с член 15 от Директива 2006/123/ЕО?
Допустимо ли е ограничаването на мултидисциплинарните дейности за дружествата на строителни инженери и представители по индустриална собственост съгласно член 25 от Директива 2006/123/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/17: Spiegel Online, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?
Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/17: Funke Medien NRW, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Заключение от 29 юли 2019 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 96/71, и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
2) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
3) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
4) Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-697/17: Telecom Italia, Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Следва ли член 28, параграф 2, първо изречение от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че налага пълна правна и икономическа идентичност между предварително подбраните оператори и тези, които ще подават офертите в рамките на ограничената процедура, и в частност трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска споразумение между холдингите, които контролират двама предварително подбрани оператори в даден момент от предварителния подбор до подаването на офертите, когато: a) това споразумение има за предмет и последица (inter alia) извършването на сливане чрез придобиване на едно от предварително подбраните предприятия от друго (която операция е разрешена от Европейската комисия), б) последиците от операцията по сливане са завършени след подаването на офертата от страна на поглъщащото предприятие (поради което към момента на подаване на офертата неговият състав не изглежда променен спрямо момента на предварителния подбор), в) погълнатото предприятие (чийто състав не изглежда променен спрямо този преди датата на подаване на офертите) все пак е решило да не участва в ограничената процедура, най-вероятно в изпълнение на договорната програма, установена в споразумението, сключено между холдингите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/18: Tim, Заключение от 11 юли 2019 г.
1) Допускат ли член 57 и член 71, параграф 6 от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба като тази в член 80, параграф 5 от Законодателен декрет № 50 от 2016 г., която предвижда изключването на икономически оператор оферент, ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на един от тримата подизпълнители, посочени в офертата, вместо да задължи оферента да замени този подизпълнител?
2) При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че изключването на оферента е сред признатите възможности за държавата членка, допуска ли принципът на пропорционалност — установен в член 5 ДЕС, припомнен в съображение 101 от Директива 2014/24/ЕС и посочен от Съда на Европейския съюз като основен принцип на правото на Съюза — национална правна уредба като тази в член 80, параграф 5 от Законодателен декрет № 50 от 2016 г., която предвижда, че ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на определен подизпълнител, икономическият оператор оферент се изключва във всички случаи, дори когато има и други подизпълнители — които не са изключени и отговарят на изискванията за изпълнение на престациите, подлежащи на възлагане на подизпълнител — или когато икономическият оператор оферент заяви, че се отказва от използването на подизпълнители, тъй като той самият отговаря на всички изисквания за изпълнение на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Заключение от 11 юли 2019 г.
1. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО (Втора директива за животозастраховането), изменена с Директива 92/96/ЕИО (Трета директива за животозастраховането), във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че информацията относно възможността за отказ от договора следва да съдържа и указание, че не се изисква определена форма за отказа?
2. Може ли да се направи изявление за отказ от договор за застраховка „Живот“ поради погрешна информация относно правото на отказ и след едностранното прекратяване на този договор (и откупуването му) от титуляря на полицата?
3. Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че — в случай на липсваща национална правна уредба относно последиците от дадена преди сключването на договор погрешна информация за правото на отказ от договора — срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, ако в информацията застрахователното дружество посочи, че отказът трябва да се извърши в писмена форма, въпреки че съгласно националното право отказът е възможен в свободна форма?
4. (При утвърдителен отговор на първия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО във връзка с член 31 от Директива 92/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, в случай че преди сключването на договор не е дадена или е дадена погрешна информация относно правото на отказ, срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече в момента, в който титулярят на полица — по какъвто и да е начин — е узнал за правото си на отказ?
5. Трябва ли член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че — в случай че няма национална правна уредба относно последиците от липсата на информация или от погрешна информация относно правото на отказ преди сключването на договор — правото на титуляря на полица на отказ от договора се погасява най-късно след като му бъде изплатена откупната стойност въз основа на прекратяването от него на договора, с което страните по договора са изпълнили изцяло всички произтичащи от договора задължения?
6. (При утвърдителен отговор на първия и/или при отрицателен отговор на третия въпрос:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, в случай че титулярят на полица упражни правото си на отказ, следва да му бъде възстановена откупната стойност (изчислената съгласно признатите актюерски правила текуща стойност на застраховката)?
7. (В случай че четвъртият въпрос е следвало да бъде разгледан и отговорът му е утвърдителен:) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619/ЕИО, респ. член 35, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО, респ. член 186, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на упражняване на правото на отказ поради погасяване по давност правото на общо олихвяване на възстановените премии може да бъде ограничено до частта, която обхваща периода от последните три години преди предявяването на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.