всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-228/04: Consorzio G.f.M., Съдебно решение от 9 февруари 2006 г.

Следва ли разпоредбите на Директивата, що се отнася само до посочените по-горе разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че когато законодателят на Общността използва израза „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски в съответствие с правните разпоредби на държавата, в която е установен, или с тези на държавата на възлагащия орган“ или „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци в съответствие с правните разпоредби на държавата на възлагащия орган“, законодателят е имал предвид — единствено и само — положение, при което съответното лице е изпълнило тези задължения чрез пълно и навременно плащане към момента на изтичане на срока за подаване на заявления за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка (или във всеки случай преди възлагането на поръчката)?
Следва ли съответно националната разпоредба за прилагане [член 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] — доколкото, за разлика от посочената по-горе разпоредба на Общността, тя допуска изключване от процедурите за възлагане на поръчки на лица, които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски за служителите, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“, или които „не са в съответствие със задълженията, свързани с плащането на данъци, в съответствие с италианското законодателство или законодателството на държавата, в която са установени“ — да се тълкува само с оглед на неизпълнението — проверимо към посочената по-горе дата (изтичането на срока за подаване на заявления за участие или непосредствено преди възлагането, дори и временно, на поръчката) — на тези задължения, без да се отдава значение на последващото „уреждане“ на тяхното положение?
Или, напротив (ако, с оглед на посочените в предходния въпрос указания, националната разпоредба се приеме за несъвместима с целта и функцията на разпоредбата на Общността), може ли националният законодател, с оглед на ограниченията, на които е подчинен с цел прилагане на правилата на Общността, съдържащи се в разглежданата Директива, да се счита за оправомощен да въведе възможността за допускане до процедурата за възлагане на поръчка на лица, които, макар и да не са „в съответствие“ към момента на изтичане на срока за участие в процедурата, все пак докажат, че могат да уредят своето положение (и са предприели положителни действия за това) преди възлагането на поръчката?
И ако тълкуването, посочено в предходния въпрос, се приеме за приложимо — като по този начин се допуска въвеждането на по-гъвкави правила, отколкото би било възможно при по-строго тълкуване на „изпълнението“ на задълженията, посочени от законодателя на Общността — противоречат ли такива правила на основни принципи на Общността, като принципа на равно третиране на всички граждани на Съюза или — що се отнася само до процедурите за възлагане на обществени поръчки — на принципа на равни условия за всички лица, кандидатствали за участие в такива процедури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-226/04: La Cascina и др., Съдебно решение от 9 февруари 2006 г.

1) Следва ли разпоредбите на посочената директива да се тълкуват в смисъл, че когато законодателят използва изразите „не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или съгласно законодателството на държавата на възлагащия орган“ и „който не е изпълнил задълженията, свързани с плащането на данъци и такси съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или съгласно законодателството на държавата на възлагащия орган“, има предвид само обстоятелството — с изключение на всякакъв друг случай — когато предприятието е изпълнило — към датата на изтичане на срока за подаване на заявление за участие в процедурата (или във всеки случай преди възлагането на поръчката [...]) — посочените задължения чрез извършване на плащането изцяло и без забавяне?
2) Следва ли в резултат на това националната разпоредба, която ги транспонира [а именно чл. 12, букви d) и e) от Законодателен декрет № 157 от 17 март 1995 г.] — доколкото, за разлика от горепосочената разпоредба на Общността, позволява да бъдат изключени от обществените поръчки предприятия, които „не изпълняват задълженията, свързани с плащането на социалноосигурителни вноски в полза на служителите съгласно италианското законодателство или съгласно законодателството на държавата, в която са установени“, и които „не изпълняват задълженията, свързани с плащането на такси и данъци съгласно италианското законодателство или съгласно законодателството на държавата, в която са установени“ — да се тълкува само с оглед на неизпълнението — проверимо към горепосочената дата (срокът за подаване на заявления за участие; или моментът, който непосредствено предхожда възлагането, дори и предварително, на поръчката) — на тези задължения, с изключване на всякаква възможност за по-късно „изпълнение“?
3) Или напротив (в случай че във връзка с посоченото в точка 2 по-горе националната разпоредба следва да се счита за отклоняваща се от основанието и целта на разпоредбата на Общността), може ли с оглед на задълженията, които има при транспонирането на правото на Общността, съдържащо се в съответната директива, да се приеме, че на националния законодател е позволено да предвиди случаи, в които до участие в обществени поръчки да бъдат допуснати предприятия, които, макар че към датата на изтичане на срока за участие в посочените поръчки „не изпълняват“ задълженията, биха доказали, че могат да изпълнят задълженията си (и че за тази цел са предприели реални действия) преди възлагането на поръчката?
4) И накрая, в случай че тълкуването, посочено в точка 3, се счита за възможно — и че в резултат на това се счита за възможно въвеждането на по-гъвкава разпоредба в сравнение със стриктното възприемане на израза, използван от законодателя на Общността, а именно „изпълни задълженията“ — противоречи ли тази разпоредба на основните принципи на Общността, като равно третиране на всички граждани на Съюза или — що се отнася само до обществените поръчки — гаранциите за „par condicio“ в полза на всички предприятия, които кандидатстват за участие в тези обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/04: Cipolla и др., Заключение от 1 февруари 2006 г.

1) Прилага ли се принципът на конкуренцията съгласно правото на Общността, посочен в членове 10 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО, и към предлагането на правни услуги
2) Означава ли този принцип възможност страните да се споразумеят помежду си за адвокатско възнаграждение със задължителен ефект или не
3) Във всеки случай, представлява ли този принцип пречка за абсолютната забрана за отклонение от адвокатските възнаграждения или не
4) Прилага ли се принципът на свободното предоставяне на услуги, посочен в членове 10 ЕО и 49 ЕО, и към предлагането на правни услуги
5) В случай на положителен отговор, съвместим ли е този принцип с принципа на абсолютната забрана за отклонение от адвокатските възнаграждения или не
Членове 5 и 85 от Договора за ЕО (сега членове 10 ЕО и 81 ЕО) препятстват ли държавата членка да приеме правна или административна мярка, която одобрява, въз основа на предложение, изготвено от адвокатската колегия, тариф, който определя минимални и максимални възнаграждения за членовете на професионалната колегия за услуги, предоставени във връзка с дейности (т.нар. „внесъдебни дейности“), които не са запазени за членовете на адвокатската колегия, но могат да бъдат извършвани от всеки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/04: Macrino и Capodarte, Заключение от 1 февруари 2006 г.

Нарушение на член 81 ЕО във връзка с член 10 ЕО поради приемането на национална уредба, с която се установява тарифна система за адвокатските възнаграждения, включително по отношение на извънсъдебни услуги.
Нарушение на член 81 ЕО във връзка с член 10 ЕО поради забрана за адвокатите и техните клиенти да договарят възнаграждения, различни от предвидените в тарифната система.
Нарушение на член 49 ЕО поради установяване на минимални адвокатски възнаграждения чрез национална тарифна система.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/04: Sorricchio, Определение от 27 януари 2006 г.

Съществува ли основание за съединяване на делата с оглед тяхната връзка по предмет съгласно приложимите процесуални норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/04: Palazzese, Определение от 27 януари 2006 г.

Следва ли свързани по предмет дела, които повдигат въпроси по тълкуването на членове 43 и 49 от Договора за ЕО относно национално законодателство, ограничаващо достъпа до дейността по събиране на залози, да бъдат съединени за едно общо производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/03: Комисия/Испания, Съдебно решение от 26 януари 2006 г.

Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 49 ЕО изискванията частните охранителни предприятия да бъдат винаги учредени като юридически лица?
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО изискването частните охранителни предприятия да разполагат с минимален уставен капитал?
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО изискването частните охранителни предприятия да предоставят гаранция на испански орган, без да се отчита вече предоставена гаранция в държавата по произход?
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО изискването частните охранителни предприятия да наемат минимален брой служители?
Съвместимо ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО изискването служителите на чуждестранни частни охранителни предприятия да получат специално административно разрешение в Испания, независимо от вече получено разрешение в държавата по установяване?
Спазени ли са изискванията на Директива 92/51/ЕИО относно признаването на професионалните квалификации за упражняване на дейността частен детектив?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/03: Colegio, Съдебно решение от 19 януари 2006 г.

Може ли член 3, буква а), тълкуван във връзка с член 4, параграф 1 от Директива 89/48, да се разбира в смисъл, че допуска ограничено признаване от приемащата държава членка на професионалната квалификация на кандидат, който притежава диплома за Ingegnere civile idraulico (граждански инженер със специализация хидравлика) (присъдена в Италия) и който желае да упражнява тази професия в друга държава членка, чието законодателство регулира професията Ingeniero de Caminos, Canales y Puertos (граждански инженер)
Въпросът се основава на предположението, че в приемащата държава членка последната професия включва дейности, които не винаги съответстват на дипломата на кандидата и че образованието и обучението, удостоверени с тази диплома, не включват някои основни предмети, които обикновено се изискват за получаване на квалификацията Ingeniero de Caminos, Canales y Puertos (граждански инженер) в приемащата държава членка.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместимо ли е с членове 39 ЕО и 43 ЕО да се ограничи правото на кандидатите, които желаят да упражняват професиите си като самостоятелно заети или наети лица в държава членка, различна от тази, в която са им присъдени професионалните квалификации, по такъв начин, че приемащата държава членка да има право да изключи, съгласно националното си законодателство, ограничено признаване на професионалните квалификации, когато такова решение, което по принцип прилага член 4 от Директива 89/48, води до налагане на определени допълнителни, непропорционални изисквания по отношение на упражняването на професията?
За целите на този въпрос „ограничено признаване“ се разбира като признаване, което дава право на кандидата да работи като инженер само в еквивалентния сектор (хидравлика) на по-общата професия Ingeniero de Caminos, Canales y Puertos (граждански инженер), регулирана в приемащата държава членка, без да се изисква от него да изпълни допълнителните изисквания, предвидени в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/48.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/04: Acereda Herrera, Заключение от 19 януари 2006 г.

1) Следва ли член 22, параграф 1, буква в) и параграф 2, както и член 36 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., в редакцията, произтичаща от консолидирания текст, одобрен с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че разрешението, дадено от компетентната институция, да се отиде на територията на друга държава членка, за да се получи там подходящо медицинско лечение, предоставя на съответното лице право да му бъдат възстановени от институцията, която е издала разрешението, разходите за пътуване, настаняване и/или издръжка на територията на съответната държава членка?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: съществува ли разпоредба или правило на общностното право, съгласно което трябва да се определят разходите, които следва да бъдат възстановени, и техният размер?
3) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: съвместимо ли е с разпределението на правомощията между държавите членки и институциите на Общността, предвидено в Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално с член 10 ЕО (преди член 5 от Договора за ЕО), и със статута на регламентите на Общността, установен в член 249 ЕО (преди член 189 от Договора за ЕО), държава членка да прилага разпоредбите на регламент на Общността чрез национално законодателство, като приема допълнителни разпоредби, които допълват тези на регламента и с които въвежда различни правила за различни случаи, които според регламента се уреждат от едни и същи правила, като по този начин възпрепятства упражняването от страна на лицата на определени възможности и права, предоставени им от разпоредбата на Общността
По-специално, съвместимо ли е с Договора за създаване на Европейската общност и с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета Кралство Испания да поддържа разпоредби на националното право, които предоставят на лицата, осигурени по схемата за социално осигуряване, допълнителни права на обезщетения, различни от посочените в член 22 от Регламент № 1408/71, но които правят разлика между случаите, посочени в този регламент, в резултат на което допълнителните обезщетения не се предоставят само в случая по член 22, параграф 1, буква в), въпреки че изглежда няма обективно, пропорционално и разумно оправдание за такава разлика?
4) При всички положения:
a) Съвместима ли е с забраната за дискриминация на основание гражданство, установена в член 12 ЕО, национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?
b) Съвместима ли е с принципа на свободата на предоставяне на услуги, закрепен в член 49 ЕО и сл., национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?
c) Съвместима ли е с правилата за конкуренция, установени в членове 81, 82 и 87 ЕО, национална правна норма като съдържащата се в член 5, параграф 3 от Кралски декрет № 63/1995, която, като отменя член 18, параграф 3 от Декрет № 2766/1967, премахва правото на лицата, имащи право на обезщетения по испанската публична схема за социално осигуряване, да получат възстановяване на разходите за медицинско лечение, предоставено от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на испанска територия, когато лечението, на което имат право, не им се предоставя по публичната схема в разумен срок, като се вземат предвид тяхното състояние и вероятният ход на заболяването, въпреки че органът, администриращ схемата за социално осигуряване, е длъжен да разреши на съответните лица да получат лечение в такива случаи от медицински заведения и практикуващи лекари, установени на територията на държава членка, различна от Испания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form