всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-459/18: Argenta Spaarbank, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която при изчисляването на приспадане, предоставено на дружество, неограничено данъчнозадължено в държава членка и разполагащо с място на стопанска дейност в друга държава членка, чиито доходи са освободени от облагане в първата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се взема предвид нетната стойност на активите на това място на стопанска дейност, най-напред, при изчисляване на приспадането за рисков капитал, предоставено на местното дружество, а след това размерът на приспадането се намалява с по-малката от следните суми, а именно частта от приспадането за рисков капитал, която е свързана с мястото на стопанска дейност, или положителния финансов резултат от това място на стопанска дейност, докато такова намаляване не се прилага за място на стопанска дейност в първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/18: Winterhoff, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Трябва ли член 2, точка 13 и член 3 от Директива 97/67/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставчици на услугата за доставка на кореспонденция като разглежданите в главните производства, които в качеството си на притежатели на национална лицензия, позволяваща им да предлагат тази услуга, са длъжни да извършват съгласно разпоредбите на националното право услуги за официално връчване на документи, издадени от съдилища или административни органи, трябва да се считат за „доставчици на универсалната услуга“ по смисъла на тези разпоредби, така че тези услуги трябва да са освободени от ДДС като услуги на „обществените пощенски служби“ съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/18: Cali Apartments, Определение от 15 октомври 2019 г.

Допустимо ли е изслушването на свидетел, когато искането не цели установяване на факти, а разясняване на целите и обхвата на разглежданата нормативна уредба?
Явява ли се достатъчно основание за изслушване на предложено лице обстоятелството, че то може да даде устни разяснения по време на съдебното заседание?
Съответства ли искането за изслушване на свидетел на изискванията за процесуално представителство на страните съгласно член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/18: Комисия/Белгия (Счетоводители), Заключение от 10 октомври 2019 г.

Нарушение на член 25 от Директива 2006/123/ЕО чрез забрана за едновременно упражняване на счетоводна дейност и дейности като посредник, застрахователен агент, брокер на недвижими имоти или всякаква банкова дейност или дейност по предоставяне на финансови услуги
Нарушение на член 25 от Директива 2006/123/ЕО чрез предоставяне на професионалните камари на правомощие да забраняват едновременното упражняване на счетоводна дейност и всякаква дейност в областта на занаятите, селското стопанство и търговията

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-703/17: Krah, Съдебно решение от 10 октомври 2019 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 и членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правило, по силата на което от релевантния предходен трудов стаж на член на преподавателския състав на Виенския университет се зачитат най-много общо три или четири години, независимо дали става въпрос за стаж, придобит във Виенския университет, или в други местни или чуждестранни университети или подобни учебни заведения?
Противоречи ли на свободното движение на работници съгласно член 45, параграф 2 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 система за определяне на трудовите възнаграждения, която не предвижда пълно зачитане на релевантния предходен трудов стаж, но в същото време обвързва правото на по-високо възнаграждение с времето, прослужено при същия работодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/18: Irgita, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка (in house), при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор е сключен на 19 май 2016 г., а именно след [отмяната] на [посочената] директива?
3а) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма, с която държава членка поставя сключването на вътрешни сделки в зависимост от условието по-конкретно възлагането на обществена поръчка да не може да осигури качеството, наличността или непрекъснатостта на извършваните услуги?
3б) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24, преценяван с оглед на принципа на прозрачност, да се тълкува в смисъл, че условията, които държавите членки поставят за сключването на вътрешни сделки, трябва да бъдат посочени посредством точни и ясни разпоредби на позитивното право относно обществените поръчки?
4) Следва ли сключването на вътрешна сделка, която отговаря на условията по член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2014/24, да се счита само по себе си за съответстващо на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/18: Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/18: A и др., Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на [член 2, буква в)] от [Директива 95/46], тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на [преследваната] от нея законна цел, [а именно] предотвратяването и борбата с използването на фалшива самоличност и с документните измами?
От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от [Решение № 2/76] и съответно член 13 от [Решение № 1/80] да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
Ако отговорът на [втория] въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 7 и 8 от [нея] да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18586878889519 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form