всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-402/18: Tedeschi и Consorzio Stabile Istant Service, Съдебно решение от 27 ноември 2019 г.

Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, посочени в членове 49 и 56 ДФЕС, член 25 от Директива 2004/18 и член 71 от Директива 2014/24, в които не се предвижда количествено ограничение при подизпълнението и при прилаганото към подизпълнителите намаляване, както и установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност прилагането на национална правна уредба в областта на обществените поръчки — като италианската правна уредба в член 118, параграфи 2 и 4 от Законодателен декрет № 163/2006 — съгласно която делът на подизпълнението не може да надвишава 30 % от общата стойност на договора, а по отношение на възложените за подизпълнение престации спечелилият поръчката оферент трябва да прилага единичните цени, произтичащи от процедурата за възлагане, без да може да прилага намаляване, надхвърлящо 20 %?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/18: AFMB и др., Заключение от 26 ноември 2019 г.

1. а) Следва ли член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал: i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)
б) Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита: i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)
2) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1408/71] и в член 12 от [Регламент № 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004]
3) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/19: Raggio di Sole, Определение от 22 ноември 2019 г.

При какви обстоятелства Съдът заличава делото от регистъра си, когато националната юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/19: Industria Italiana Autobus, Определение от 22 ноември 2019 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от страна на запитващата юрисдикция?
Кой орган следва да се произнесе по съдебните разноски при приключване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/19: Raggio di Sole, Определение от 22 ноември 2019 г.

При какви условия Съдът заличава дело от регистъра си вследствие оттегляне на искането за преюдициално запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-324/18: Sicilville, Определение от 21 ноември 2019 г.

Какви са последиците за производството пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/18: HUNGEOD и др., Заключение от 21 ноември 2019 г.

1. Трябва ли член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 2, 25, 27 и 36 от [Директива 2007/66], член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 92/13] и в този контекст, принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на Съюза, и изискванията за ефективност и бързина на съществуващите в областта на обществените поръчки процедури за преразглеждане на решенията на възлагащите органи да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която по отношение на договорите за обществени поръчки, сключени преди влизането ѝ в сила, по принцип позволява на създадения от нея компетентен орган (за мониторинг) да инициира в рамките на предвидения в нея срок процедура за разследване на определено нарушение в областта на обществените поръчки, да се произнесе по същество и съответно да установи, че нарушението е извършено, да наложи санкция за него и да се произнесе по последиците от нищожността на договора след изтичане на предвидените в предходното законодателство на държавата членка преклузивни срокове за искане на преразглеждане с цел разследване на извършени преди влизането в сила на посочената правна уредба нарушения в областта на обществените поръчки?
2. Могат ли посочените в първия въпрос правни норми и принципи да се прилагат освен към ефективното упражняване на притежаваното от заинтересованите от възлагането на обществена поръчка лица (субективно и лично) право на обжалване и към правото на иницииране и провеждане на процедура за преразглеждане, което притежават предвидените от правния ред на държавата членка органи (за мониторинг), които са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес?
3. Следва ли от член 99, параграфи 1 и 2 от Директива [2014/25], че с приемането на нов закон правото на държава членка може, за да защити финансовите интереси на Съюза в областта на обществените поръчки, по принцип да позволява на органите (за мониторинг) — които съгласно правния ред на държавата членка са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес — да разследват извършени преди влизането в сила на посочения закон нарушения в областта на обществените поръчки и да инициират и провеждат процедура, въпреки че съгласно предходното законодателство преклузивните срокове вече са изтекли?
4. Предвид посочените в първия въпрос правни норми и принципи има ли значение какви са били празнотите в законовите, подзаконовите, техническите или устройствените правила или другите видове пречки към момента на извършване на нарушението в областта на обществените поръчки, поради които то не е разследвано, за преценката дали предоставеното на органите (за мониторинг) правомощие за разследване, описано в първия и третия въпрос, е съвместимо с правото на Съюза?
5. Трябва ли член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 2, 25, 27 и 36 от [Директива 2007/66], член 1, параграфи 1 и 3 от [Директива 92/13] и в този контекст, принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на Съюза, изискванията за ефективност и бързина на съществуващите в областта на обществените поръчки процедури за преразглеждане на решенията на възлагащите органи и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че — дори ако с оглед на тези принципи посоченото в първи до четвърти въпрос правомощие може да бъде предоставено на органите (за мониторинг), които съгласно правния ред на държавата членка са оправомощени служебно да установяват и разследват нарушения в областта на обществените поръчки и чиято функция е да защитават обществения интерес — националният съд може да преценява дали изтеклият период между извършването на нарушението, изтичането на предишния преклузивен срок за преразглеждане и инициирането на процедурата за разследване на нарушението е разумен и пропорционален и от това да извежда като правна последица недействителността на спорното решение или друга последица, предвидена в правото на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/18: Indaco Service, Определение от 20 ноември 2019 г.

Предоставя ли член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС изключителна компетентност на възлагащия орган да преценява дали даден кандидат следва да бъде изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка при наличие на факултативни основания?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, която не позволява на възлагащия орган да изключи участник поради това, че е подал съдебна жалба срещу прекратяване на предходен договор за „сериозно професионално нарушение“?
Препятства ли такава национална разпоредба възможността засегнатият оператор да предприеме коригиращи мерки и възлагащият орган да извърши преценка на неговата надеждност съгласно изискванията на член 57, параграф 6 от Директива 2014/24/ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/18: Indaco Service, Определение от 20 ноември 2019 г.

Допуска ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) от Директива 2014/24/ЕС национална правна уредба, която ограничава правото на възлагащия орган да изключи икономически оператор заради предсрочно прекратяване на предходен договор, когато това прекратяване е предмет на висящо съдебно производство?
Предоставя ли разпоредбата на възлагащия орган правото да преценява надеждността на икономическия оператор независимо от факта, че съдебното производство относно предходното прекратяване на договора все още не е приключило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-609/17: TSN, Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля попадащия в периода на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?
Има ли член 31, параграф 2 от Хартата директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?
Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля отпуск, който е предоставен въз основа на колективен трудов договор и се включва в посочения период на временна неработоспособност, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18283848586519 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form