всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.

Уреждат ли разпоредбите на Директиви 2002/83 и 2009/138 реда за възстановяване на данък върху застрахователните премии при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор?
Съвместима ли е национална уредба, която изключва данъка върху застрахователните премии от сумите, възстановявани от застрахователя при отказ, с изискванията на правото на Съюза, ако националният процесуален ред за възстановяване на този данък от държавата гарантира ефективността на правото на отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-803/19: WWK Lebensversicherung auf Gegenseitigkeit, Определение от 28 май 2020 г.

Разполага ли държавата членка с правомощия да установи национални процедури за възстановяване на платен като данък върху застрахователните премии размер при упражняване на правото на отказ от застрахователен договор, при положение че това не е изрично уредено на равнище Европейски съюз?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които предвиждат застрахованият сам да търси възстановяване на платения данък от държавата или евентуално да предяви иск срещу застрахователя, ако тези процедури не възпрепятстват ефективното упражняване на правото на отказ?
Попада ли преценката дали националните процедурни правила водят до неефективност на правото на отказ в изключителната компетентност на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-757/19: Wallonische Region (Регистрация на превозно средство на чуждестранно дружество), Определение от 28 май 2020 г.

Противоречи ли на член 49 ДФЕС национална правна уредба, която изисква лицето да носи постоянно в превозното средство документи, удостоверяващи изпълнението на условията за изключение от задължението за регистрация, когато превозното средство е предоставено от дружество, установено в друга държава членка?
Явява ли се пропорционална санкцията, която приравнява липсата на такива документи с нарушение на задължението за регистрация, водеща до налагане на всички свързани данъци и глоби?
Може ли да се обоснове общо предположение за злоупотреба само на основание, че самостоятелно заето лице използва в държавата по местопребиваване превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, на което е управител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-757/19: Wallonische Region (Регистрация на превозно средство на чуждестранно дружество), Определение от 28 май 2020 г.

Съвместима ли е националната правна уредба, изискваща управляващ съдружник с местопребиваване в една държава членка да държи документи за законното ползване на превозно средство, предоставено от дружество, установено в друга държава членка, с разпоредбите на член 49 ДФЕС?
Представлява ли подобно изискване ограничение на свободата на установяване, което не може да бъде обосновано с целите за предотвратяване на измами или злоупотреби и нарушава ли то принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-796/18: Informatikgesellschaft für Software-Entwicklung, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива [2014/24], съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от тази директива, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира тази забрана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/19: Resopre, Определение от 25 май 2020 г.

Какъв е правният характер на разглеждания договор – представлява ли той концесия за услуги или обществена поръчка?
Налице ли са достатъчно фактически и правни данни, които да позволят приложимостта на правото на Съюза и да обосноват допустимостта на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/19: Bezirkshauptmannschaft Tulln (Удостоверяване на дните без управление на превозно средство), Съдебно решение от 7 май 2020 г.

Трябва ли Регламент [№ 165/2014], и по-специално член 34, параграф 3, [втора алинея] и член 36, параграф 2 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите, когато в картата на водача […] липсват отделни работни дни, за които не са на разположение и тахографски листове, изисква водачите на моторни превозни средства, оборудвани с дигитален тахограф по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) № 165/2014, да носят със себе си и при проверки да представят съответни издадени от работодателя удостоверения за тези дни, които трябва да отговарят на минималните изисквания във формуляра, изготвен от Комисията съгласно член 11, параграф 3 от Директива [2006/22]?
При отрицателен отговор на първия въпрос: невалиден ли е, изцяло или отчасти, формулярът, създаден от Комисията с Решение [2009/959]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-830/18: Landkreis Südliche Weinstraße, Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което обвързва поемането на разноските за училищния транспорт от дадена провинция с условие за пребиваване на територията на тази провинция, представлява непряка дискриминация?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че необходимостта да се осигури ефикасната организация на училищната система представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове национална мярка, квалифицирана като непряка дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/17: CRPNPAC, Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Запазва ли се действието на удостоверение E 101, издадено в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 от институцията, определена от органа на държавата членка, чието социалноосигурително законодателство продължава да бъде приложимо за заетото лице, при положение че удостоверението E 101 е получено вследствие на измама или на злоупотреба с право, окончателно установени от съд на държавата членка, в която заетото лице упражнява или трябва да упражнява дейността си?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, представлява ли издаването на удостоверения E 101 пречка за лицата, претърпели вреди в резултат на поведението на работодателя — извършител на измамата, да получат обезщетение за претърпените вреди, без предявяването на иска за отговорност срещу работодателя да поставя под въпрос осигуряването на заетите лица в посочените в удостоверението E 101 схеми?
Приложимо ли е тълкуването, което Съдът дава в решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff (C‑620/15, EU:C:2017:309) на член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на спор във връзка с недеклариран труд, когато удостоверенията Е 101 са издадени съгласно член 14, точка 1, буква а) от този регламент на основание член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, при положение че случаят попада в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, за заети лица, работещи на територията на държавата членка, на която същите са граждани и в която въздушният превозвач, установен в друга държава членка, има клон, и при положение че от самия прочит на удостоверението Е 101 — посочващо летище като място на дейност на заетото лице и въздушен превозвач като работодател — може да се заключи, че е получено чрез измама?
При утвърдителен отговор, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция — за която съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, когато разглежда гражданските последици от деянието — да се основе единствено на постановена срещу работодател осъдителна присъда за недеклариран труд, която противоречи на правото на Съюза, за да осъди последния да заплати обезщетение на заето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-802/18: Caisse pour l’avenir des enfants (Дете на съпруг на пограничен работник), Съдебно решение от 2 април 2020 г.

1) Трябва ли семейната добавка съгласно люксембургския закон, предоставяна в съответствие с членове 269 и 270 от [Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г.], да се приравнява на социално предимство по смисъла на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011]?
2) В случай на приравняване определението за член на семейството, приложимо съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, е в разрез с по-широкото определение за член на семейството по член 2, точка 2 от Директива [2004/38], а тя изключва всякаква самостоятелност на държавите членки при определянето на членовете на семейството, за разлика от регламента за координация, като субсидиарно изключва напълно и понятието за основна издръжка. Трябва ли при това положение определението за член на семейството по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 да се ползва с предимство с оглед на специалния му характер в контекста на координацията на схемите за социална сигурност и най-вече запазват ли държавите членки компетентността си да определят членовете на семейството, за които възниква право на семейна добавка?
3) В случай че член 2, точка 2 от Директива [2004/38] се прилага за семейните обезщетения, и по-специално за семейната добавка съгласно люксембургския закон, изключването на детето на съпруга от определението за член на семейството може ли да се счита за обоснована непряка дискриминация предвид целта на държавата членка да утвърди личното право на детето и необходимостта от защита на администрацията на държавата членка по заетостта, при положение че разширяването на персоналното приложно поле представлява неразумна тежест за системата на семейните обезщетения в Люксембург, която изнася почти 48 % от своите семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17576777879519 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form