всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Съдебно решение от 12 ноември 2020 г.

Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от [Директива 2009/138] да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от [Директива 2009/138]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/19: Academia de Studii Economice din Bucureşti, Заключение от 11 ноември 2020 г.

Как следва да се разбира определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“ — в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника?
Как трябва да се тълкуват задълженията на държавите членки, предвидени в член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (определяне на максимална продължителност на седмичното работно време средно от 48 часа, включително извънредния труд) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели?
В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в Директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/19: Veselības ministrija, Съдебно решение от 29 октомври 2020 г.

Трябва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, ако в държавата по пребиваване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 8, параграф 5 от Директива 2011/24 — във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 8, параграф 1 от посочената директива, ако в държавата по осигуряване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/18: Pegaso и Sistemi di Sicurezza, Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.

Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2014/25 да се тълкува в смисъл, че се прилага за дейности, състоящи се в предоставянето на портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на доставчици на пощенски услуги като Poste Italiane и други дружества от неговата група?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-637/19: BY (Preuve photographique), Съдебно решение от 28 октомври 2020 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че понятието „публично разгласяване“ обхваща изпращането по електронен път до съд на защитено произведение като доказателство в съдебно производство между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/19: Consob, Заключение от 27 октомври 2020 г.

1) Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от [Хартата], включително в светлината на практиката на [ЕСПЧ] относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-720/19: Stadt Duisburg (Maintien des droits acquis après naturalisation), Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.

Трябва ли член 7, първа алинея, от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че член на семейството на турски работник, който е придобил правата, предвидени в тази разпоредба, губи ползата от тези права, когато придобие гражданството на приемащата държава членка, като същевременно загуби предишното си гражданство?
В случай че на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, може ли членът на семейството на турския работник при описаната ситуация да продължи да се позовава на правата по член 7 от Решение № 1/80, когато е загубил гражданството на приемащата държава членка, като е възстановил предишното си гражданство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-720/19: Stadt Duisburg (Maintien des droits acquis après naturalisation), Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.

Губи ли член на семейството на турски работник, който може да черпи права по член 7, параграф 1 от Решение № 1/80, тези права, ако придобие гражданството на приемащата държава членка при загуба на предишното си гражданство?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Може ли членът на семейството на турския работник в описаната ситуация да продължи да се позовава на правата по член 7 от Решение № 1/80, ако е загубил гражданството на приемащата държава членка, тъй като е възстановил предишното си гражданство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/19: Crown Van Gelder, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Трябва ли член 37, параграф 11 от Директива 2009/72[…] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба предоставя правото на жалба срещу оператора на националната мрежа (оператор на преносна система) и в полза на заинтересована страна, която не е свързана с мрежата на посочения оператор на национална мрежа (оператор на преносна система), а само с регионална мрежа (разпределителна система), в която преносът на електроенергия е спрян поради авария в националната мрежа (преносна система), която захранва регионалната мрежа (разпределителна система)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17071727374519 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form