Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-410/19: The Software Incubator, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от [18] декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители ([…])?
2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/19: Onofrei, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва възможността за освобождаване от условията за професионално обучение и за притежаване на удостоверение за адвокатска правоспособност, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, за определени служители на публичната служба на държава членка, упражнявали в това качество в тази държава членка правни дейности в областта на националното право в администрация, публична служба или международна организация, и изключва възможността от това освобождаване да се ползват длъжностните лица, служителите или бившите служители на публичната служба на Съюза, които в това качество са упражнявали правни дейности в една или повече области на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-950/19: A, Заключение от 10 декември 2020 г.
1) Трябва ли член 22а, параграф 1 (въведен с Директива 2014/56) от Директива 2006/43 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със сключване на трудовия договор?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 22а, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със започване на работа на съответната длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-735/19: Euromin Holdings (Cyprus), Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Противоречи ли на правилното прилагане на член 5 от Директива 2004/25 национална правна уредба, която предвижда, че цената за акция при задължително предложение се изчислява, като се разделят нетните активи (включително неконтролиращите, съответно миноритарните участия) на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции?
При отрицателен отговор на първия въпрос, тоест ако нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, не трябва да включват неконтролиращите или миноритарни участия, може ли метод за определяне на цената на акциите, за разбирането на който е необходимо да бъде приложен някой от начините за тълкуване на правото в съдебната практика — ограничително телеологично тълкуване, да се счита за ясно определен по смисъла на член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25?
Съвместима ли е с член 5, параграф 4 от Директива 2004/25 правна уредба, която предвижда, че трябва да бъде избрана най-високата цена сред следните [три] възможности:
а) цената, на която предложителят или лица, които действат съгласувано с него, са придобили акции от дружеството, към което е отправено предложението, през предходните дванадесет месеца преди предложението; в случай на придобиване на акции на различни цени, цената за обратно изкупуване ще бъде най-високата цена за придобиване на акции през последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
б) среднопретеглената цена за акция на регулирания пазар или в системата за многостранна търговия с най-голям обем на сделки със съответните акции за последните дванадесет месеца; среднопретеглената цена за акция се изчислява въз основа на последните дванадесет месеца, предхождащи възникването на законовото задължение за отправяне на предложение за обратно изкупуване;
в) стойността на акцията, получена от разделянето на нетните активи на дружеството, към което е отправено предложението, на броя на издадените акции; при това нетните активи се изчисляват, като от общата стойност на активите на дружеството, към което е отправено предложението, се приспадне частта на собствените акции и на пасивите. Ако дружеството, към което е отправено предложението, притежава акции с различна номинална стойност, нетните активи се разделят пропорционално на процента, който представлява отделната номинална стойност на съответните акции в дружествения капитал?
Ако (при упражняване на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно член 5, параграф 4, втора алинея от Директива 2004/25), методът за изчисление, установен в националното право, води до по-висока цена отколкото тази по член 5, параграф 4, първа алинея от тази директива, съвместимо ли е с целта на Директивата да се избира винаги най-високата цена?
Ако в резултат на неправилното прилагане на правото на Съюза частноправен субект претърпи вреда, допустимо ли е националното право да предвижда ограничение за поправянето на вредата, при положение че това ограничение се прилага еднакво както за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на националното право, така и за вредите, претърпени поради неправилното прилагане на правото на Съюза?
Предоставят ли приложимите в случая разпоредби от Директива 2004/25 права на частноправните субекти, с други думи, изпълнено ли е съответното условие за пораждане на отговорността на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/18: Унгария/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 8 декември 2020 г.
Правилно ли е избрано правното основание за приемането на Директива (ЕС) 2018/957?
Съвместимо ли е приемането на Директива (ЕС) 2018/957 с ограниченията по член 153, параграф 5 ДФЕС и налице ли е злоупотреба с власт от страна на законодателя на Съюза?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с принципа на свободното предоставяне на услуги, включително принципите на равно третиране и пропорционалност, и с член 58 ДФЕС относно транспорта?
Изключва ли Директива (ЕС) 2018/957 ефективното осъществяване на свободното предоставяне на услуги чрез предоставяне на възможност за колективни действия, които могат да възпрепятстват тази свобода?
Съвместима ли е Директива (ЕС) 2018/957 с Регламент „Рим I“ и спазени ли са принципите на правна сигурност и законодателна яснота при определяне на приложимото право и понятието „възнаграждение“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/18: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 8 декември 2020 г.
Допустимо ли е Директива (ЕС) 2018/957 да бъде приета на основание член 53, параграф 1 ДФЕС и член 62 ДФЕС, или следва да се използват разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на социалната политика?
Създават ли член 1, точка 2, букви а) и б) от Директива (ЕС) 2018/957 необосновани или дискриминационни ограничения на свободното предоставяне на услуги, противоречащи на член 56 ДФЕС?
Съвместимо ли е включването на сектора на автомобилния транспорт в приложното поле на Директива (ЕС) 2018/957 с член 58 ДФЕС, който урежда свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта чрез специални разпоредби на Договора за функционирането на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/19: Star Taxi App, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34 и на член 2, буква а) от Директива 2000/31, съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981) относно Uber?
Ако услугата, предоставяна от Star Taxi App, бъде разглеждана като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 2 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива 2015/1535 да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/18: Federatie Nederlandse Vakbeweging, Съдебно решение от 1 декември 2020 г.
1) Трябва ли Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че е приложима и спрямо работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз и следователно полага труда си в повече от една държава членка?
2) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: от какъв критерий или какви съображения трябва да се изходи, за да се определи дали работник, който работи като шофьор в международния автомобилен превоз, е командирован „на територията на държава членка“ по смисъла на член 1, параграфи 1 и 3 от Директива [96/71], и дали този работник по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива [96/71] „за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи“?
б) Има ли значение за отговора на втория въпрос, буква а) фактът, че предприятието, което командирова упоменатия във втория въпрос, буква а) работник, е свързано с предприятието, в което е командирован този работник — например в рамките на група дружества — и ако има значение, доколко?
в) Ако работата на упоменатия във втория въпрос, буква а) работник отчасти включва каботажен превоз — т.е. транспортна услуга, извършвана изключително на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която този работник обичайно работи — трябва ли във всички случаи за същия работник да се приеме, че по отношение на тази част от работата той временно работи на територията на първата държава членка
При утвърдителен отговор, има ли в тази насока минимален праг, например под формата на минимален период месечно, през който се извършва този каботажен превоз?
3) а) При утвърдителен отговор на първия въпрос: как трябва да се тълкува понятието „колективни трудови договори, обявени за общоприложими“ по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71]
Налице ли е самостоятелно понятие на правото на Съюза и следователно достатъчно ли е условията по член 3, параграф 8, първа алинея от Директива [96/71] да са фактически изпълнени, или тези разпоредби изискват и колективният трудов договор да е бил обявен за общоприложим съгласно националното право?
б) Ако колективен трудов договор не може да бъде квалифициран като обявен за общоприложим колективен трудов договор по смисъла на член 3, параграф 1 и параграф 8, първа алинея от Директива [96/71], пречка ли е член 56 ДФЕС установено в държава членка предприятие, което командирова работник на територията на друга държава членка, да бъде задължено по договорен път да спазва разпоредбите на такъв колективен трудов договор, който е в сила в последната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/20: Delegación del Gobierno en Melilla, Определение от 27 ноември 2020 г.
Следва ли производството да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да вземе решение относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на лица, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.