всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-469/19: All in One Star, Определение от 4 март 2021 г.

Компетентен ли е националният съд да определи разноските на страните по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участниците, които са представили становища пред Съда, при заличаване на делото от регистъра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/19: Promociones Oliva Park, Съдебно решение от 3 март 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електрическа енергия в електрическата мрежа на националната територия и чиято данъчна основа е общият размер на приходите на данъчнозадълженото лице от извършването на тези дейности?
Следва ли член 1 и член 3, параграфи 1 и 2, както и параграф 3, буква а) от Директива 2009/28, последният във връзка с член 2, втора алинея, буква к) от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който при единна данъчна ставка се облага производството на електроенергия и включването ѝ в електрическата мрежа, включително когато тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, и чиято цел не е защитата на околната среда, а увеличаване на обема на бюджетните приходи?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и членове 32—34 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електроенергия в електрическата мрежа на територията на държава членка, когато този данък не е приложим за включването в тази мрежа на електроенергията, произведена в други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/20: Koppány 2007, Определение от 3 март 2021 г.

Какво следва да се разбира под понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и изисква ли то автономно и унифицирано тълкуване, различно от „обичайно пребиваване“ по Регламент № 883/2004?
Могат ли граждани на трети държави, които пребивават временно в държава членка и работят в различни държави членки за работодател, установен в първата държава, да се ползват от правилата за координация на социалното осигуряване по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009?
Явява ли се препятствие за прилагане на правилата за координация по социалното осигуряване това, че удостовереното място на настаняване съвпада със седалището на работодателя, при положение че са изпълнени изискванията за законно пребиваване и законна трудова дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/20: Koppány 2007, Определение от 3 март 2021 г.

Как следва да се тълкува понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и в какво се различава то от понятието „пребиваване“ по член 1, буква ж) от Регламент № 883/2004?
При какви условия граждани на трети държави могат да се ползват от правилата за координация на социалната сигурност съгласно Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, когато пребивават и работят в държави членки на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Заключение от 2 март 2021 г.

1. Трябва ли член 11 от [Директива 2003/109] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от [oöWFG], която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на [Директива 2004/38] на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на [Директива 2003/109] да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно [oöBMSG]), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/19: UBS Real Estate, Заключение от 25 февруари 2021 г.

Допуска ли правото на Съюза — и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, както се тълкуват от Съда — прилагането на разпоредба от националното право като тази на член 35, параграф 10-ter от Декрет закон № 223/2006 (в частта, в която предвижда, че данъчните облекчения за данъка за придобиване на недвижим имот и за такса вписване в имотния регистър се прилагат само за инвестиционните фондове за недвижими имоти от затворен тип)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-940/19: Les Chirurgiens-Dentistes de France и др., Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Изключва ли член 4е, параграф 6 от изменената Директива 2005/36 въвеждането от държава членка на възможност за частичен достъп до някоя от професиите, към които се прилага механизмът за автоматично признаване на професионалните квалификации, предвиден от разпоредбите на дял III, глава III от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-712/19: Novo Banco, Съдебно решение от 25 февруари 2021 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, които гарантират съответно свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, да се тълкуват в смисъл, че не допускат по-специално система на приспадания като предвидената за ДДКИА в член 6, параграф 7, точки 2 и 3 от [Закон 11/2010]?
Трябва ли ДДКИА да се окачестви като непряк данък, въпреки че член 6, параграф 2 от [Закон 11/2010] го приема за пряк, и ако да, съществуването и събирането му в съответствие ли са с ДДС, с оглед на предвиденото в член 401 и член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-910/19: Bankia, Заключение от 11 февруари 2021 г.

1) Имат ли право на иск за съпътстващата проспекта отговорност и двата вида инвеститори или само неквалифицираните инвеститори, когато дадено публично предлагане за записване на акции е отправено както към неквалифицирани, така и към квалифицирани инвеститори и е издаден проспект на вниманието на неквалифицираните инвеститори?
2) В случай че отговорът на [първия въпрос] е, че такова право имат и квалифицираните инвеститори, възможно ли е да се прецени в каква степен те са осведомени за икономическото състояние на извършилия публичното предлагане за записване независимо от проспекта, с оглед на правните или търговските им отношения с посочения емитент (в качеството им на акционери, участието им в управителните му органи и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Съдебно решение от 11 февруари 2021 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, разглеждани евентуално във връзка с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която задължава лица или предприятия, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на Закона за организацията на пристанищната работа — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която:
– признаването на пристанищните работници се извършва от административна комисия, съставена поравно от членове, определени от организациите на работодателите и от организациите на работниците,
– в зависимост от необходимостта от работна ръка тази комисия решава също така дали признатите работници трябва да бъдат включени в квота за пристанищни работници, като се има предвид, че за пристанищните работници, които не са включени в тази квота, срокът на признаването им е ограничен до срока на действие на трудовия им договор, така че трябва да започне нова процедура за признаване за всеки нов договор, който те сключват, и
– не е предвиден максимален срок, в който посочената комисия трябва да се произнесе?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, освен ако може да докаже, че отговаря на равностойни условия в друга държава членка, за да бъде признат за пристанищен работник, работникът трябва:
– да бъде обявен за годен от медицинска гледна точка за пристанищна работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана организация на работодателите, в която задължително членуват всички действащи в съответната пристанищна зона работодатели,
– да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, определен от тази организация на работодателите,
– да следва в продължение на три седмици подготвителните курсове във връзка с безопасността на работното място, свързани с придобиването на професионална квалификация, и
– да положи успешно окончателния изпит за това обучение,
доколкото задачата, възложена на организацията на работодателите и евентуално на синдикатите на признатите пристанищни работници при определянето на органите, натоварени с извършването на такива прегледи, тестове или изпити, не може да постави под съмнение прозрачния, обективен и безпристрастен характер на последните?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която пристанищните работници, признати за такива в съответствие със законоустановения режим, приложим за тях преди влизането в сила на тази правна уредба, запазват въз основа на последната качеството на признати пристанищни работници и се включват в предвидената в посочената правна уредба квота за пристанищни работници?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че прехвърлянето на пристанищен работник в квота за работници в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, е обвързано с условия и ред, определени в колективен трудов договор, доколкото последните се оказват необходими и пропорционални с оглед на целта да се гарантира безопасността във всяка пристанищна зона, което запитващата юрисдикция трябва да провери?
Трябва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че работниците, заети с логистична дейност, трябва да притежават издаден при представяне на карта за самоличност и трудов договор „сертификат за безопасност“, чиито ред и условия за издаване, както и процедурата, която трябва да се следва за получаването му, се определят в колективен трудов договор, при положение че условията за издаването на такъв сертификат са необходими и пропорционални на целта да се гарантира безопасността в пристанищните зони и предвидената процедура за получаването му не налага неразумни и несъразмерни административни тежести?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16566676869519 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form