всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-325/20: BEMH и Conseil national des centres commerciaux, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Следва ли член 14, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че позволява в рамките на колегиален орган, компетентен да дава становище относно издаването на разрешение за търговска дейност, да има квалифицирано лице, което е представител на икономическата среда и чиято роля се свежда до представяне на положението на икономическата среда в съответната зона, в която се намират потенциалните клиенти, и въздействието на проекта върху тази икономическа среда, без да взема участие в гласуването по заявлението за разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-788/19: Комисия/Испания (Obligation d’information en matière fiscale), Заключение от 15 юли 2021 г.

Квалифицирането на активите като неоправдани имуществени приходи без възможност за позоваване на давността
Автоматичното налагане на пропорционална глоба в размер на 150 % в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за имуществото и правата в чужбина или на несвоевременно подаване на формуляр 720
Налагането на глоби с фиксиран размер, по-тежки от предвидените съгласно общия санкционен режим за подобни нарушения, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за имуществото и правата в чужбина или на несвоевременно подаване на формуляр 720

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/20: Белгийска държава (Perte d’avantages fiscaux dans l’État membre de résidence), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

1) Допуска ли член 45 ДФЕС правна уредба като разглежданата в главното производство, независимо дали е възпроизведена в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съгласно която при изчисляването на данъците му върху дохода в държавата по местопребиваване данъчнозадълженото лице губи част от правото си да се ползва от данъчното освобождаване на определена сума от посочения доход и от другите си лични данъчни предимства (като намаляване на данъка за дългосрочни спестявания, а именно премии, платени в изпълнение на индивидуален договор за застраховка „Живот“, и намаляване на данъка за разходи с цел реализиране на икономии на енергия), поради това че през съответната година то е получило възнаграждения и в друга държава членка, които са били обложени с данък в нея?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли отговорът утвърдителен и ако данъчнозадълженото лице не получава значителен доход — количествено или пропорционално — в държавата си по местопребиваване, но посочената държава все пак може да му предостави тези данъчни предимства?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, ще бъде ли отговорът утвърдителен и ако по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между държавата по местопребиваване и другата държава, за облагаемите в тази друга държава доходи данъчнозадълженото лице се е ползвало от личните данъчни предимства, предвидени в данъчното законодателство на тази друга държава, но те не включват някои от данъчните предимства, на които данъчнозадълженото лице по принцип има право в държавата по местопребиваване?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, ще бъде ли отговорът утвърдителен и ако по този начин въпреки последното различие данъчнозадълженото лице получава в тази друга държава намаление на данъка, което е поне равностойно на изгубеното от него в държавата по местопребиваване?
5) Ще бъдат ли отговорите на въпросите същите с оглед на член 63, параграф 1 и член 65, параграф 1, буква а) от [ДФЕС] по отношение на правна уредба като разглежданата в главното производство, независимо дали е възпроизведена в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, по силата на която при изчисляването на неговия данък върху дохода в държавата по местопребиваване данъчнозадължено лице е лишено от част от правото да се ползва от данъчното освобождаване на определена сума от посочения доход и от другите си лични данъчни предимства (като намаляване на данъка за дългосрочни спестявания, а именно премии, платени в изпълнение на индивидуален договор за застраховка „Живот“, и намаляване на данъка за разходи с цел реализиране на икономии на енергия), поради това че през съответната година то е получило също и доходи от наем на притежаван от него недвижим имот в друга държава членка, които са били обложени с данък в нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-742/19: Ministrstvo za obrambo, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че дежурството, носено от военнослужещ в мирно време, е изключено от приложното поле на тази директива?
Следва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че изисква период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, но не извършва реална трудова дейност, да се счита за работно време за целите на определянето на дължимото му възнаграждение за това време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-217/20: Staatssecretaris van Financiën (Rémunération pendant le congé annuel payé), Заключение от 8 юли 2021 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че работникът не губи възнаграждението си или част от него поради упражненото от същия право на годишен отпуск
Или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че работникът запазва възнаграждението си през периода, през който упражнява правото си на годишен отпуск, независимо от причината, поради която не работи по време на своя отпуск?
2) Трябва ли член 7, параграф 1 от [Директива 2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби и практики, съгласно които при ползването на отпуска си работникът, неработоспособен поради заболяване, запазва възнаграждението си до размера на възнаграждението, което е получавал непосредствено преди да започне неговият отпуск, включително ако поради дългата продължителност на неработоспособността му това възнаграждение е по-ниско от възнаграждението при пълна работоспособност?
3) Трябва ли правото на всеки работник на платен годишен отпуск съгласно член 7 от [Директива 2003/88] и постоянната практика на Съда да се тълкува в смисъл, че не допуска при неработоспособност това възнаграждение да се намалява по време на отпуска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/20: Lietuvos Respublikos sveikatos apsaugos ministerija, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Следва ли член 10, буква б) от Директива [2005/36] във връзка с член 1, определящ нейния предмет, да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато дадено лице не е получило удостоверение за професионална квалификация, тъй като евентуално е изпълнило необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена
В такъв случай, когато дадено лице не е получило удостоверение за професионална квалификация, тъй като евентуално е изпълнило необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена, трябва ли глава I (Обща система за признаване на удостоверения за обучение) на дял III от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че задължава институцията, признаваща квалификациите, да прецени съдържанието на всички документи, представени от лицето, които могат да докажат професионална квалификация, и съответствието [на обучението, което удостоверяват,] с изискванията за придобиване на професионална квалификация, определени в приемащата държава членка, и ако е необходимо, да приложи изравнителни мерки?
В случай като настоящия, в който молителят евентуално е изпълнил необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация на фармацевт за целите на член 44 от [дял III,] глава III, раздел 7 от Директива [2005/36], но тези изисквания са изпълнени в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена, и съответно молителят не притежава удостоверение за професионалната квалификация по точка 5.6.2 от приложение V към Директива 2005/36, трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и член 15 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че задължават компетентните органи на приемащата държава членка да преценят професионалното обучение на молителя и да го сравнят с професионалното обучение, изискващо се в приемащата държава, както и да преценят съдържанието на представените документи, които могат да докажат професионална квалификация, и съответствието [на обучението, което удостоверяват,] с изискванията за придобиване на професионална квалификация, определени в приемащата държава членка, и ако е необходимо, да приложат изравнителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/20: VAS Shipping, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Допуска ли член 49 ДФЕС законодателство на държава членка, което изисква лица — граждани на трета страна и членове на екипажа на плавателен съд, който плава под знамето на една държава членка, а е собственост на гражданин на друга държава — членка на Съюза — да имат разрешение за работа, освен ако плавателният съд влиза в пристанищата на държавата членка не повече от 25 пъти в рамките на една година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/20: Sanresa, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли член 18, параграф 2, член 56, параграф 1, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 58, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 58, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24, както и членове 3—6 и други разпоредби от Регламент № 1013/2006 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че издадено на икономически оператор съгласие, необходимо за превозване на отпадъци от една държава — членка на Европейския съюз, към друга държава членка, следва да се квалифицира като изискване за изпълнение на поръчка за услуги, а не като изискване относно правото за упражняване на дейност?
Ако в съответствие с членове 49 и 70 от Директива 2014/14 и част В, точка 17 от приложение V към нея посоченото съгласие за превоз на отпадъци следва да се разглежда като изискване за изпълнение на договор за обществена поръчка, трябва ли принципите относно обществените поръчки по член 18 от Директивата и общата процедура за възлагане на поръчките по член 56 от нея да се тълкуват в смисъл, че при процедурите за възлагане на обществени поръчки офертата на непредставил това съгласие участник не може да бъде отхвърлена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/19: Rapidsped, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.

Трябва ли Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 6 във връзка с член 5 от Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че когато установен в дадена държава членка работодател не е спазил разпоредбите на друга държава членка, отнасящи се до минималната работна заплата, командированите работници от първата държава членка могат да се позовават на това обстоятелство в спор с този работодател пред съд на тази първа държава членка, стига въпросният съд да е компетентен?
Трябва ли член 3, параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 да се тълкува в смисъл, че дневна надбавка, чийто размер варира според продължителността на командироването на работника, представлява свързана с командироването специфична добавка, която е част от минималната работна заплата, освен ако се изплаща като възстановяване на разходите, които фактически са направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи, или съответства на добавка, която променя съотношението между предоставената от работника работна сила, от една страна, и получената в замяна на това насрещна престация, от друга страна?
Трябва ли член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска автомобилните транспортни предприятия да предоставят на водачите бонус, изчисляван въз основа на икономията под формата на по-нисък разход на гориво за конкретния маршрут, като подобен бонус би бил в нарушение на установената в тази разпоредба забрана, ако вместо да бъде обвързан единствено с икономията на гориво, възнаграждава тази икономия в зависимост от пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки по начин, който подтиква водача към поведение, което може да застраши пътната безопасност, и/или към нарушаване на Регламент № 561/2006?
Може ли директива, която не е транспонирана в националното право, да породи за даден частноправен субект задължение, което друг частноправен субект да може да му противопостави в съдебен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16061626364518 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form