всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве и достойнството на зъболекарската професия, от една страна, като забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под каквато и да е форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина и от друга страна, като установява определени изисквания за дискретност, на които трябва да отговарят табелите пред кабинети по дентална медицина?
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин рекламирането под всякаква форма на услугите в областта на грижите за устната кухина и денталната медицина, тъй като същото забранява всякаква форма на търговски съобщения по електронен път, включително посредством уебсайт, създаден от зъболекар?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което забранява по общ и абсолютен начин каквато и да било реклама, свързана с предоставяне на грижи за устната кухина и на услуги в областта на денталната медицина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1. Допускат ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС държава членка, в която е било учредено дружество с ограничена отговорност, да прилага националноправни разпоредби, поставящи заличаването от регистъра в зависимост от прекратяването на дружеството след ликвидация, ако дружеството е новоучредено в друга държава членка по решение на съдружниците, което предвижда запазване на правосубектността, придобита в държавата на учредяване?
При отрицателен отговор:
2. Възможно ли е членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в националноправните разпоредби задължение за провеждане на производство по ликвидация на дружеството, обхващащо довършване на текущите сделки — събиране на вземанията, изпълнение на задълженията и осребряване на имуществото на дружеството, удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите, представяне на финансов отчет за посочените дейности, както и определяне на субекта, който ще съхранява книжата и документите — което предхожда неговото прекратяване, настъпващо от момента на заличаване от регистъра, представлява подходящо, необходимо и пропорционално средство за защита на легитимен общ интерес, изразяващ се в защита на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите на мигриращото дружество?
3. Трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на свободата на установяване обхващат случая, в който дружество с цел преобразуване в дружество на друга държава членка прехвърля в нея седалището си по учредителния акт, без да променя основното седалище на предприятието, което остава в държавата на учредяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Допуска ли член 7 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година — който координира процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, при положение че за дейностите във връзка с разработването на географски район с цел предоставяне на летища на въздушни превозвачи, както са определени в националната съдебна практика, припомнена в точки 6.4 и 6.5, се прилага правната уредба относно възлагането на обществени поръчки по общностното право — национална правна уредба като съдържащата се в членове 4 и 11 от Законодателен декрет № 18/1999, която не предвижда предварителна процедура за възлагане на обществена поръчка за всеки случай на предоставяне, макар и временно, на площи за тази цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Отговаря ли представеното преюдициално запитване на изискванията за допустимост по член 94 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Изисква ли се националният съд да предостави достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст на спора, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Може ли преюдициално запитване да бъде допуснато, когато не е посочен фактор на привързване, който да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза при спор с аспекти, свързани само с една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли членове 27 и 32 от [Директива 2004/38] във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на оправданите правни очаквания и на добра администрация, да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ № 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежеланите чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната за достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от [Директива 2004/38], като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от [Директива 2008/115] от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че, от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, [Директива 2008/115] се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
3) При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на извеждане съгласно членове 27 и 28 от [Директива 2004/38], който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
4) При утвърдителен, както и при отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от [Директива 2004/38]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от [Директива 2004/38] задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/EО да се тълкува в смисъл, че дружество:
– което е учредено от възлагащ орган, осъществяващ дейност в областта на железопътния транспорт, а именно управление на обществена железопътна инфраструктура, пътнически и товарни превози,
– което самостоятелно осъществява стопанска дейност, определя стопанска стратегия, приема решения относно условията за дейността на дружеството (продуктов пазар, потребителски сегмент и т.н.), участва на конкурентен пазар в рамките на целия Европейски съюз и извън пазара на ЕС, като предоставя услуги за производство и ремонт на подвижен състав, и участва в процедури за възлагане на обществени поръчки, свързани с тази дейност, с цел получаване на поръчки от трети лица (различни от дружеството майка),
– което предоставя услуги за ремонт на подвижен състав на своя учредител въз основа на вътрешни сделки, като стойността на тези услуги представлява 90 % от цялата дейност на дружеството,
– чиито услуги, предоставени на неговия учредител, имат за цел да обезпечат дейността на учредителя в областта на пътническите и товарни превози,
не трябва да се счита за възлагащ орган?
Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че при горепосочените обстоятелства дружеството следва да се счита за възлагащ орган, трябва ли член 1, параграф 9 от Директива 2004/18/EО да се тълкува в смисъл, че дружеството престава да се счита за възлагащ орган, когато стойността на услугите за ремонт на подвижен състав, предоставени въз основа на вътрешни сделки на възлагащия орган, учредител на дружеството, намалее и представлява по-малко от 90 % или не е основна част от общия финансов оборот от дейността на дружеството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли Директива 92/49/ЕИО, и по-специално член 40, параграф 6 от нея, да се тълкува в смисъл, че допуска надзорният орган на държава членка, приемаща застрахователен оператор по силата на свободното предоставяне на услуги, при наличие на неотложност и с цел защита на интересите на застрахованите лица и на лицата, имащи право на застрахователни престации, да приеме забранителни мерки — и по-конкретно забрана за сключване на нови договори на територията на приемащата държава на основание констатирана при условията на свободна преценка първоначална или настъпила впоследствие липса на субективно изискване, предвидено за издаване на разрешително за упражняване на застрахователна дейност, и по-специално изискването за репутация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Трябва ли система, в която участват голям брой фондови агенти и брокери, представляващи при сключването на сделките в рамките на тази система съответно инвестиционни дружества „от отворен тип“ и инвеститори, като фактически тази система подпомага изключително тези инвестиционни дружества „от отворен тип“ с оглед на задължението им да изпълняват пласираните от инвеститорите поръчки за покупка и продажба на дялови участия, да се разглежда като регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от [Директива] ПФИ [I]
Ако отговорът е положителен, кои характерни особености са от решаващо значение за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form