Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Какво означава понятието „конфликт“ между разпоредби на правото на Съюза в контекста на прилагането на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Считат ли се разпоредбите на Директиви 2009/72 и 2009/73 за специални правила, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договори от разстояние и извън търговски обект съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя компетентност на орган, различен от секторния регулатор, за санкциониране на практики, попадащи в обхвата на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Как се тълкува понятието "конфликт" между разпоредбите на Директива 2005/29 или Директива 2011/83 и други правила на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72 и Директива 2009/73 да се считат за уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договорите от разстояние/извън търговски обект по смисъла на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда, че определени потребителски права се защитават съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83, а секторният регулаторен орган не е компетентен да санкционира нарушенията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
2) Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и, от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
3) Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1. Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/72/ЕО — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
2) Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на закона, поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правно обвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/18: Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93, Заключение от 8 май 2019 г.
Следва ли член 57, параграф 4, буква ж) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че развалянето на договор за възлагане на обществена поръчка с мотива, че част от строителните работи е била възложена на подизпълнител без разрешението на възлагащия орган, представлява значителен или траен недостатък при изпълнението на съществено изискване в предходен договор за обществена поръчка, недостатък, водещ до изключването на икономически оператор от участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/18: Mastromartino, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Попада ли фигурата на „обвързания агент“ (tied agent) в рамките на хармонизацията, предвидена в [ДПФИ], и в кои аспекти?
Съвместима ли е с правилното прилагане на [ДПФИ], и в частност на членове 8, 23 и 51, както и на принципите и на разпоредбите на Договорите относно недопускане на дискриминация, пропорционалност, свободно предоставяне на услуги и право на установяване, национална правна уредба като тази в член 55, параграф 2 от [TUF], с последващите изменения, и в член 111, параграф 2 [от Правилника за прилагане на Законодателен декрет № 58 от 24 февруари 1998 г. относно посредниците, приет от Consob с Решение № 16190 от 29 октомври 2007 г.], която:
а) позволява да се забрани „дискреционно“ осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) поради деяния, които не предполагат загуба на добрата репутация, така както е определена във вътрешното право, и които в същото време не се отнасят до спазването на разпоредбите за транспониране на Директивата;
б) позволява да се забрани „дискреционно“ и до една година осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) в процедура, целяща предотвратяването на „strepitus fori“ в резултат от повдигнато обвинение в рамките на наказателно производство, чиято продължителност обикновено е много по-дълга от една година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/17: Monachos Eirinaios, Съдебно решение от 7 май 2019 г.
Трябва ли член 3 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че националният законодател може да забрани вписването на монах на гръцката църква като адвокат в регистъра на компетентната колегия на държава членка, различна от тази, в която е придобил професионалното си звание, с цел да практикува в рамките на тази държава под професионалното си звание по произход с мотива, че по смисъла на националното право монасите на гръцката църква не могат да бъдат вписвани в регистрите на адвокатските колегии, тъй като поради статута им не са налице необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/18: Irgita, Заключение от 7 май 2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/18: Asendia Spain, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 97/67 национална правна уредба, съгласно която гаранцията, предоставена на пощенския оператор, на когото е възложено да предоставя универсалната пощенска услуга, предполага, че само на него е разрешено да разпространява средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на правната уредба на Европейския съюз в областта на пощенските услуги изискването частните пощенски оператори да разполагат с реални и достъпни за потребителите обекти, за да могат да разпространяват и търгуват със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.