Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-203/02: The British Horseracing Board и др., Съдебно решение от 9 ноември 2004 г.
Какво означава „придобиване“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО
По-специално, могат ли фактите и обстоятелствата, посочени в параграф 14 по-горе, да се считат за такова придобиване?
Ограничава ли се „верификацията“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО само до периодичното удостоверяване, че информацията, съдържаща се в базата данни, е или остава вярна?
Термините „извличане“ и „повторно използване“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО трябва ли да се тълкуват като отнасящи се до всяко неразрешено действие по присвояване и разпространение на цялото или част от съдържанието на база данни на обществеността
Включват ли тези термини и случаи, при които няма пряк достъп до съответната база данни?
Фактът, че съдържанието на база данни е било предоставено на обществеността от нейния създател или с негово съгласие, засяга ли правото на създателя да предотврати действия по извличане и/или повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни?
Какво означава изразът „съществена част, оценена количествено, от съдържанието на [една] база данни“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО?
Какво означава изразът „съществена част, оценена качествено, от съдържанието на [една] база данни“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО?
Всяка част, която не отговаря на определението за съществена част, оценена както количествено, така и качествено, попада ли в определението за несъществена част от съдържанието на база данни?
Какъв е обхватът на забраната, предвидена в член 7, параграф 5 от Директива 96/9/ЕО
По-специално, отнася ли се тя до неразрешени действия по извличане или повторно използване, чийто кумулативен ефект е да се възстанови и/или предостави на обществеността, без разрешението на създателя на базата данни, цялото или съществена част от съдържанието на тази база данни и по този начин сериозно да се увреди инвестицията на създателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/02: Комисия/Нидерландия, Определение от 28 октомври 2004 г.
Може ли изискването за гражданство на държава – членка или на ЕИП да представлява пречка за свободата на установяване при липса на хармонизирана общностна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/03: VEMW и др., Заключение от 28 октомври 2004 г.
I.(a) Може ли член 86, параграф 2 ЕО да бъде изтъкнат като основание за продължаване на предоставянето на специално право на дружество, което по-рано е било натоварено с изпълнението на задачи от общ икономически интерес и което е поело определени задължения във връзка с това изпълнение, за да му се даде възможност да изпълни тези задължения след приключване на конкретната задача, възложена му?
(b) Ако на този въпрос се отговори утвърдително, не е ли невалидно правило, което предвижда преференциално разпределение за период от десет години на половината до една четвърт (намаляваща с времето) от капацитета за трансграничен пренос на електроенергия на съответното предприятие, тъй като:
1. не е пропорционално по отношение на — обществения — интерес, който обслужва;
2. засяга търговията в такава степен, че противоречи на интересите на Общността?
II.(a) Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него забрана за дискриминация е ограничена до изискването операторът на системата да не прави разлика при предоставянето на достъп до системата чрез технически правила?
Ако е така, следва ли методът за разпределение, отнасящ се до капацитета за трансграничен пренос на електроенергия, да се счита за техническо правило по смисъла на посочената разпоредба?
(b) В случай че методът за разпределение трябва да се счита за техническо правило или в случай че член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията не е ограничен до технически правила, съвместимо ли е с посочената забрана за дискриминация правило, съгласно което се предоставя преференциален трансграничен преносен капацитет за договори, сключени във връзка с конкретна обществена задача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/03: Oulane, Заключение от 21 октомври 2004 г.
1) Следва ли третият параграф на член 4, параграф 2 от Директива 73/148/ЕИО да се тълкува в смисъл, че правото на пребиваване, предоставено в него на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, трябва да бъде признато от органите на държавата членка, в която това лице се позовава на правото си на пребиваване, едва след като представи валидна лична карта или паспорт
2a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността, по-специално по отношение на принципа на недискриминация и свободата на предоставяне на услуги, основания за изключение, така че органите на държавата членка да са длъжни да предоставят на това лице възможност да представи валидна лична карта или паспорт
2b) Има ли значение за отговора на въпрос 2a обстоятелството, че националното право на държавата членка, в която лицето се позовава на правото си на пребиваване, не налага на собствените ѝ граждани общо задължение да доказват самоличността си
2c) Ако отговорът на въпрос 2a е положителен, предвижда ли действащото към момента право на Общността някакви изисквания относно срока, в който тази държава членка трябва да предостави възможност на заинтересованото лице да представи валидна лична карта или паспорт, преди да наложи административна санкция под формата на заповед за предполагаемо незаконно пребиваване
2d) Представлява ли административна санкция под формата на заповед, както е посочено във въпрос 2c, а именно налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. преди изтичането на срока, посочен във въпрос 2c, санкция, която непропорционално засяга свободата на предоставяне на услуги
3a) Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, представлява ли пречка за свободата на предоставяне на услуги понастоящем налагането на мярка за задържане с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. в интерес на обществения ред на лице, което твърди, че е гражданин на друга държава членка и турист, докато не докаже правото си на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт, дори когато няма очевидна, настояща и сериозна опасност за обществения ред
3b) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение срокът, в който тази държава членка е предоставила възможност за представяне на валидна лична карта или паспорт, за целите на установяване дали възпрепятстването е оправдано
3c) Ако тази свобода е възпрепятствана по начина, описан във въпрос 3a, има ли значение за установяване на оправдаността на възпрепятстването обстоятелството, че държавата членка впоследствие изплаща обезщетение за периода, през който лицето е било задържано в очакване на представяне на доказателство за гражданство чрез валиден паспорт или лична карта, както е обичайно в тази държава членка при незаконно задържане като незаконен чужденец
4) Когато държава членка сама не въвежда общо задължение за доказване на самоличността, изключва ли действащото към момента право на Общността, по-специално с оглед на забраната за дискриминация, възможността държава членка да наложи, във връзка с вътрешния контрол на чужденците, мярка като задържане като незаконен чужденец с оглед експулсиране съгласно член 59 от Закона за чужденците 2000 г. на лице, което твърди, че е турист, докато не докаже твърдяното си право на пребиваване чрез представяне на валидна лична карта или паспорт
5) Докато гражданин на държава членка сам не се позове на правото на пребиваване като получател на услуги пред държавата членка, на чиято територия пребивава, изключва ли действащото към момента право на Общността възможността тази държава членка да не го счита за гражданин, защитен с право на пребиваване по правото на Общността
6) Следва ли понятието „получател на услуги“ в контекста на свободата на предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че дори когато лице пребивава в друга държава членка за дълъг период, евентуално по-дълъг от шест месеца, бъде арестувано там за нарушение, не може да посочи постоянен адрес или местоживеене и освен това няма пари или багаж, самото пребиваване в друга държава членка е достатъчно основание да се приеме, че се получават туристически и други услуги, свързани с краткосрочно пребиваване, като например настаняване и консумация на храна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/02: Dell’Utri и др., Заключение от 14 октомври 2004 г.
Нарушение на задължението на държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за незаконосъобразното невъзлагане на публикуване на годишните финансови отчети, но и за публикуването на съдържателно подвеждащи годишни финансови отчети.
Неспазване на изискването санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид интересите не само на съдружниците и кредиторите, но и на третите лица и тяхното доверие в достоверността на информацията за дружеството.
Нарушение на принципа на ефективност поради въвеждане на праг на търпимост (процентни прагове), под който наказуемостта за подвеждаща информация за дружеството се изключва, включително и при умишлено действие с цел измама или обогатяване.
Нарушение на принципа на ефективност и възпиращ ефект поради прекалено кратки давностни срокове, които на практика водят до невъзможност за налагане на санкции.
Нарушение на изискването за обща защита на интересите на третите лица чрез ограничаване на възможността за образуване на наказателно производство само по жалба на увреден съдружник или кредитор.
Неправомерно прилагане с обратна сила на по-благоприятен наказателен закон, който противоречи на изискванията на директивите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/02: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране и прозрачност при възлагането на договор за услуги, когато предметът на договора и критериите за възлагане не са ясно определени в обявлението за конкурс?
Допустимо ли е възлагането на договор за услуги чрез пряко договаряне без предварително публикуване на обявление, когато договорът следва конкурс за проекти, но няма пряка функционална връзка между конкурса и договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/03: Комисия/Испания, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Допустимо ли е искът за установяване на неизпълнение да бъде основан едновременно на две взаимно изключващи се директиви, без да се посочи ясно коя от тях е нарушена?
Спазено ли е изискването за яснота и точност на изложението на основанията и предмета на спора в исковата молба, съгласно член 38, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/02: Berlusconi и др., Заключение от 14 октомври 2004 г.
1. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само при непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и при публикуване на неверни такива документи, като се има предвид, че вредата за интересите на членовете и трети лица е по-голяма в последния случай
2. Следва ли критериите за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, които санкциите, приети от държавите членки, трябва да изпълняват, за да се считат за „подходящи“, да се отнасят до естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или до нейното прилагане на практика с оглед на структурните характеристики на правната система, в която тя действа
3. Следва ли принципите, установени в Директиви 78/660, 83/349 и 90/605, върху които трябва да се основават националните мерки, свързани със съставянето и съдържанието на годишните отчети и доклади на капиталовите дружества, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя минимални прагове, под които неточни данни в годишните отчети и доклади не подлежат на наказание
4. Следва ли разпоредбите на член 44, параграф 2, буква г) ЕО, членове 2, буква е) и 6 от Директива 68/151 и член 2 и член 47 от Директива 78/660, както са консолидирани с Директиви 83/349 и 90/605, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация относно определени документи (включително баланса и отчета за приходите и разходите), когато оповестяването на неверни отчети или липсата на информация води до изкривяване на финансовите резултати за даден период или на нетните активи, което не надвишава определен процентен праг
5. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски са резултат от оценки, които, разглеждани поотделно, се различават от действителните стойности с не повече от определен праг
6. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски и, следователно, оповестяването и изявленията, които не дават вярна и точна представа за активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството, не изкривяват „в значителна степен“ активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството (макар че националният законодател определя понятието „значително изкривяване“)
7. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, наложени с цел защита на „интересите както на членовете, така и на трети лица“, позволява само на членовете и кредиторите да поискат налагане на санкция, като по този начин изключва трети лица от всякаква обща и ефективна защита
8. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, предвижда диференцирана система от санкции, при която възможността за налагане на наказание по жалба, заедно с по-сериозни и ефективни санкции, е запазена само за нарушения, причиняващи вреда на членовете и кредиторите
9. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и за неверното им представяне, за други документи, адресирани до членовете или до обществеността, или за всякаква информация относно активите и пасивите, икономическото и финансовото състояние, която дружеството е длъжно да предостави относно себе си или групата, към която принадлежи
10. Следва ли понятието „подходяща“ санкция по смисъла на член 5 от Договора за ЕИО да се разбира като изискващо санкция, която е „ефикасна, ефективна и действително възпираща“
11. Отговарят ли новите членове 2621 и 2622 от Гражданския кодекс, изменени с Законодателен декрет № 61 от 11 април 2002 г., на тези критерии: по-специално може ли член 2621 от Гражданския кодекс, който предвижда наказание лишаване от свобода до една година и шест месеца за нарушения, които не причиняват финансови загуби или при които не може да се образува наказателно производство по член 2622 от Гражданския кодекс поради липса на жалба, да се определи като „действително възпираща“ и „действително подходяща“
И накрая, подходящо ли е, от гледна точка на специфичната защита на колективния интерес към „прозрачността“ на корпоративния пазар и възможността този интерес да придобие общностно измерение, да се предвиди по отношение на нарушения по член 2622 от Гражданския кодекс (тези, извършени по отношение на дружества, които не са листвани на борсата), че наказателното производство може да се образува само по жалба на членове на съответното дружество или негови кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/02: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват определен процент от акционерите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорите на дружествата – собственици на морски кораби, които желаят да ги регистрират в Нидерландия, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват физическите лица, отговорни за ежедневното управление на мястото на стопанска дейност на дружеството – собственик на кораб, да имат гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има гражданство на държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 48 ЕО националните разпоредби, които изискват директорът на корабна компания да има местожителство в държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/02: Paul и др., Съдебно решение от 12 октомври 2004 г.
1. Директива 94/19, доколкото в член 3, параграфи 2—5 се предвижда приемането на надзорни мерки и задължение за отнемане на разрешението на кредитна институция, изключва ли национална разпоредба, съгласно която функциите на националния орган, отговарящ за надзора върху кредитните институции, се изпълняват само в обществен интерес, което съгласно националното право изключва възможността физически лица да претендират обезщетение за вреди, произтичащи от неправилен надзор от страна на този орган?
2. Директиви 77/780, 89/299 и 89/646, доколкото съдържат правила относно надзора върху кредитните институции, изключват ли национална разпоредба, съгласно която функциите на националния орган, отговарящ за надзора върху кредитните институции, се изпълняват само в обществен интерес, което съгласно националното право изключва възможността физически лица да претендират обезщетение за вреди, произтичащи от неправилен надзор от страна на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.